Няма кой да внесе мажоритарния вот на Мая като закон

https://www.24chasa.bg/novini/article/5892686 www.24chasa.bg
Цветан Цветанов разговаря в пленарната зала с Валери Симеонов от ПФ. СНИМКА: Йордан Симeонов

Партиите ще пратят хора на дискусията на Слави, но ще правят свое обсъждане в НС

Нито една политическа сила не желае за момента да се ангажира и да внесе като проектозакон предложенията на омбудсмана Мая Манолова за мажоритарния вот.

Това стана ясно в кулоарите на парламента в сряда. Два дни по-рано Манолова внесе до председателя на НС Цецка Цачева идеите си за промяна в изборната система, придружавана от хора от екипа на Слави Трифонов - инициатори на референдума, който бе подкрепен от 2,5 млн. души. Водещият кани на среща днес партийните лидери, за да кажат ясно какво ще правят.

Те обещаха да пратят хора и в НДК, където ги чака Слави, но се готвят за свой дебат в парламента - правната комисия ще инициира широко обсъждане на изборните правила и вариантите за въвеждане на мажоритарен вот. Това е било договорено на Председателски съвет на НС, обяви шефът на депутатите от ГЕРБ Цветан Цветанов. Едва след него партията ще да реши дали да внесе свой проект, или ще подкрепи този на Манолова. 

Цветанов напомни, че омбудсманът няма законодателна инициатива. Затова шефът на правната комисия Данаил Кирилов подготвял анализ за необходимите промени и въвеждането на мажоритарния вот. 

А на дискусията в парламента ще бъдат изслушани експерти - конституционалисти, по изборни правила, неправителствени организации, хората, които участваха активно в провеждането на референдума.

Тогава и всички групи ще формират становища, обясни Цветанов. Колкото по-скоро започне конкретното обсъждане на промени в Изборния кодекс, толкова по-добре, но няма как да не минем през дискусия, допълни той.

Цветанов обаче постави въпроси,

заложени като

капани в проекта “Манолова”

Какво ще стане, ако някои от тези избрани мажоритарно депутати станат министри - тогава частични избори ли ще правим, попита той. След такива частични избори може да има и промяна на мнозинството в парламента, защото не се знае каква е волята на избирателите, посочи той.

Решението на ГЕРБ е да се съобрази с мнението на тези 2,5 млн. гласоподаватели, подкрепили референдума, затова сме внесли за обсъждане въпросите от него в пленарната зала, обясни още Цветанов. Но отчете като грешка факта, че политиците не са обяснили на избирателите до какво ще доведе въвеждането на мажоритарната система и какви ще са резултатите в крайна сметка, което е ограничило възможността на хората да направят “разумния избор”. Всички партии мълчаливо даваха съгласие, никой не изрази позиция по време на предизборната кампания, а сега, след като този референдум е факт и е обслужил “определени партии, за да бъде атакуван ГЕРБ”, те разбраха, че са се подвели и са направили нещо, което не е трябвало, заяви той.

След като Цветанов отказа да даде категоричен отговор дали ГЕРБ би внесла проекта на Манолова, негов високопоставен колега обясни, че има кой друг да го направи - “има

240 депутати,

един от които ѝ

е съпруг”,

визирайки соцдепутата Ангел Найденов.

БСП обаче също засега не заема позиция в подкрепа на проекта и дори е разцепена по въпроса. На заседанието на групата във вторник Корнелия Нинова обявила, че

има решение на

Изпълнителното

бюро на БСП да

бъде подкрепен

проектът

на Манолова. Това обаче предизвикало много остра реакция сред депутатите, повечето от които не били съгласни с предложението на омбудсмана. В крайна сметка червените са на режим “изчакване” до събота, когато ще има пленум. Оказа се, че решението трябва да се вземе именно от Националния съвет на партията, защото преди време той е приел БСП да гласува с “не” и на трите въпроса на референдума.

ДПС пък поиска сериозните промени в изборната система да се правят от следващия парламент. Зам.-шефът на групата Четин Казак обяви, че идеите на Манолова за мажоритарната система се нуждаят от сериозно обсъждане. Нека да видим дали въобще ще бъдат внесени и тогава да ги коментираме, допълни той.

Промяната в изборната система трябва да бъде направена с достатъчно време и в спокойна обстановка от парламент, който има стабилно мнозинство, със стабилно разпределение на силите, каза Казак. Нека да се концентрираме върху нещата, които може реалистично да направи това Народно събрание, и да оставим на следващото задачата да мисли за сериозни реформи, ако се налагат, допълни той.

Румен Йончев от “Народен съюз” също се обяви против изцяло мажоритарната система и предупреди, че в нея има много капани. Традиционна за България е пропорционалната система, ние сме сред първите страни в Европа, които са я въвели като един от елементите за модернизиране на политическата ни система, обясни Милен Михов от Патриотичния фронт. Предложенията на Манолова били “съшити набързо и неработещи”.

Трябва да се определят всички позитиви, но и опасности от въвеждането на мажоритарния вот, обяви съпредседателят на групата на РБ Найден Зеленогорски. Според него

в оставащите

около 2 месеца

на това НС

е абсолютно

невъзможно

да се приемат промени в изборното законодателство. Той напомни, че до 3 месеца парламентът трябва да се произнесе по референдума, а след това тече 2-годишният срок за законодателни промени.

Само АБВ агитира за референдума, но сега критикува проекта

Мая Манолова внася законопроект, в който няма райониране, което е абсурд, след като иска да се реализира идеята за мажоритарно гласуване, разкритикува я зам.-шефът на АБВ Румен Петков. Правела го, за да влезе във фокуса на медиите. АБВ ще искат среща, за да обясни идеите си.

Партията единствена от парламента се регистира в ЦИК за агитация в полза на референдума. Тя обаче настоява за въвеждане на смесена избирателна система. Този парламент не може да се занимава с такъв генерален въпрос, смята Петков.

От 3 до 5 седмици има парламентът за кодекса

Колко още реално ще работят депутатите, преди с указа си за насрочване на извънредни избори новоизбраният президент Румен Радев да ги разпусне? От това до голяма степен зависи и ще променят ли наистина изборните правила.

Времевата диаграма им

дава физическата

възможност да приемат

ремонта на Изборния кодекс,

сочат първите сметки.

По принцип гласуването на един закон на две четения може да се вмести в 3 работни седмици. Първо трябва да мине през ресорната комисия - в случая правната. Ако има воля у всички парламентарни групи, и най-разгорещеният дебат на 1-о четене би трябвало да се вмести в едно пленарно заседание. Ако приемем, че това се случва в първата възможна работна сряда, още от същия ден започва да тече 2-седмичният срок за предложения за второ четене. Но материята е сложна - прерайониране на страната на едномандатни избирателни райони, и за 2-ото четене на комисията ще ѝ трябват повече заседания.

Следващите 3 работни седмици на НС обаче ще са посветени на бюджета. После преди кодексът да влезе (а още няма проект извън този на Манолова, насрочена е само дискусия), трябва да се приеме решение по 3-те въпроса от референдума. Това също ще изяде пленарно време. Ако се предвиди и наличието на много варианти за поправки и съответно дълга работа в правната комисия, гласуването на новите изборни правила отива чак за втората деседневка на януари -

буквално в последните

часове на този парламент

Идната сряда на председателския съвет ще се реши дали НС ще си съкрати ваканцията заради оставащата законодателна програма. По правилник тя е от 24 декември до 10 януари. А евентуално на КСНС при президента също другата седмица може да се договори дата за предсрочни избори. Тя може да е по-ранна - 19 или 26 март, което значи разпускане на парламента още на 19/26 януари. Може да е и на 2 април, което дава още 1-2 работни седмици на 43-ото НС. С което

вариантите стават поне 3:

1. 4 пълни работни седмици до Коледа + 3 през януари, или 24 пленарни заседания (ако ваканцията не се скъси).

2. Още 2 седмици при възможно най-късна дата за изборите, т.е. общо 9 работни седдмици.

3. Максимумът от 10 работни седмици при орязана ваканция и избори на 2 април.

Мира Радева, социолог: Да приемат законопроекта сега, а да гласуваме мажоритарно на следващи редовни избори

МИРА РАДЕВА

Технологично време има за въвеждане на мажоритарния вот още за предсрочните парламентарни избори. Но истината е, че партиите са абсолютно неподготвени за този вот.

Една толкова рязка промяна на концепцията поставя абсолютно всички партии в цайтнот. Те нямат по 240 подготвени кандидати. А за да има ефект мажоритарната система, трябва да има кадрово обезпечаване на партиите.

Когато години наред за депутати са предпочитани партийни послушковци, откъде да ги извадиш?

Дори когато става дума за кметски избори, те предпочитат да застанат зад гърба на някого, зад когото стои местен авторитет, отколкото да тръгнат да го събарят, защото знаят, че ще загубят.

Второ, засега не са си вършили работата в регионите. И не е ясно дали партийните ръководства ще успеят да се преборят за местата си.

Трето, кандидатите за властта нито имат опит с мажоритарния вот, нито са отишли да си видят избирателите. В този смисъл въвеждането на този вот преждевременно, без кадрово обезпечаване на партиите, ще бъде тотална катастрофа на политическата класа.

В този смисъл общата позиция на гражданска инициатива “100% мажоритарни избори” как да се постъпи е следната. Законопроектът трябва да приеме императивно волята на народа. И в Англия, и в САЩ, вярно със скърцане на зъби и с неудоволствие, някои неща бяха приети, защото са народна воля.

Ние сме парламентарна република. Но парламентът служи на републиката, а не обратното. И точно затова е голямата битка в момента.

Затова законопроектът трябва да се приеме, но да не се въвежда екстремно за предстоящия предсрочен вот. Мажоритарният вот трябва да се въведе за следващите парламентарни избори.