Още акценти:
* Гражданско дело, продължило 20 г., е един от рекордите за мудно правосъдие
* Ако се установи, че конкретен магистрат е виновен за забавено дело, то това трябва да се отрази на кариерното му развитие
* Административното правораздаване у нас е на 3-о място по бързина в ЕС
С главния съдебен инспектор Теодора Точкова разговаря Стоян Нешев
- От тази година магистратите няма да обявяват имуществото си пред Сметната палата, а пред Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС). Освен това ще казват и за конфликт на интереси. Ще проверявате ли съдържанието на тези декларации, г-жо Точкова?
- Разбира се, че ще проверяваме съответства ли декларираното имущество от съдиите, прокурорите и следователите за предходната календарна година с данните от съответните публични регистри, пред които декларираните факти подлежат на вписване, обявяване или удостоверяване. Например, от имотния регистър към Агенцията по вписванията ще се правят справки за придобитото и отчужденото недвижимо имущество, от регистъра на КАТ - за притежаваните МПС, от НАП - за размера на задълженията за данъци и осигурителни вноски, от информационната система на БНБ - за парични задължения и т.н. Важно е обаче да се знае, че тази проверка цели да установи съответства ли декларираното имущество с обявеното в съответните публични регистри, а не да установи какво е действителното, истинското имуществено състояние на магистрата. Това е така, тъй като
Инспекторатът не е
разследващ орган
и няма апарата
на службите,
за да установи например, че макар един имот се води по документи в собственост на трето лице, той всъщност е собственост на магистрата Х, и това разбиране е изрично записано в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Целта на проверката е при установено несъответствие над 5000 лв. между декларираното имущество и обявеното в съответните публични регистри Инспекторатът да сигнализира компетентните органи да извършат проверка на имущественото състояние на магистрата, ако има данни за престъпление - да го разследва прокуратурата.
- Неотдавна казахте, че съдебният инспекторат не е нито наказателен отряд, нито маша в чужди ръце, в отговор на зачестилите проверки в Софийския районен съд (СРС) и Софийския градски съд (СГС). Каква е съдбата им?
- Действително, макар СРС и СГС да не бяха в обхвата на годишната планова програма на ИВСС за 2016 г., се наложиха проверки на тези съдилища поради сериозността на проблемите, с които бяхме сигнализирани. Така през изминалата година извършихме една контролна проверка на административната дейност на СРС, две проверки по сигнали на главния прокурор срещу дейността на конкретни съдии, две проверки по сигнали на административния ръководител на СГС срещу дейността на определен съдия от състава на градския съд, които приключиха с актове.
Предстои връчване на акта от извършената през миналата година проверка по сигнал на Висшия адвокатски съвет за просрочия по изписване на съдебните актове от 17 съдии от СРС, някои от които повече от 2 години. Започнаха и проверките, възложени от съдийската колегия на ВСС по движението и приключването на конкретно посочени наказателни дела в СРС и СГС, за които бе отправен сигнал от главния прокурор. Става дума за проверка на над 60 наказателни дела в СГС и над 300 в СРС заедно с водените по тях досъдебни производства. От извършените проверки през миналата година окончателен е актът от проверката на дейността на съдия Мирослава Тодорова в СРС, по която ИВСС отправи предложение за налагане на дисциплинарно наказание и съдийската колегия на ВСС образува дисциплинарно производство.
След произнасяне от главния инспектор по възраженията на съдиите, актовете от проверки стават окончателни, като не изключвам приемане на предложения за дисциплинарни наказания от страна на ИВСС. Без да навлизам в конкретика, неизготвянето с години на съдебни актове по делата, все от едни и същи съдии, значителните и с нищо неоправдани забави в движението по делата, чрез които изкуствено се поддържа висока висящност на съставите, които председателстват, не могат винаги и априори да се оправдават с прекомерната натовареност като цяло на съдиите от СРС и СГС. Крайно време е това да се отчете от ВСС и ВАС.
- Как ще коментирате протестите на съдиите от СРС под прозорците на ВСС?
- Смятам, че на съдии не им отива да протестират и да стачкуват, особено използвани от хора с недотам чисти подбуди, водени от политически, олигархични и чисто лични прагматични мотиви. Затова и като наблюдател на тези „демонстрации“, в основата на които бяха поставени и сериозни, същински проблеми, например прекомерната натовареност на съдиите от СРС, текучеството на съдебна администрация и липсата на адекватни програмни продукти, които да улесняват работата на съда, поради „водачите“ на тези протести много съдии не ги припознаха. В резултат не легитимираха тези прояви.
Съдиите сме много
търпеливи,
свикнали сме
с много работа,
напоследък и с незаслужено обругаване от страна на някои от другите власти, но това не ни заблуждава и не ни прави подвластни на отделни хора и съсловни интереси.
- Викали ли сте в Инспектората съдии от СРС часове преди да излязат на протест, за да ги заплашите, че ще им бъдат образувани дисциплинарни производства за забавени дела?
- Намирам въпроса ви за забавен, тъй като не знам кое или какво го е провокирало. Хората, които ме познават, знаят, а и смятам, че с действията си като главен инспектор съм доказала, че
не съм човек на безпринципните
постъпки,
не изпълнявам
поръчки
Само при наличието на сериозни нарушения при разглеждането и приключването на делата, установени при извършените от органа проверки, Инспекторатът използва правомощието си да отправи предложение за образуване на дисциплинарно производство. Дали един съдия протестира, или не, дали е член на определена съсловна организация, или не, от това не се интересува Инспекторатът. Интересува се единствено от това как си върши работата, в какви срокове и с какво качество.
- 1970. Това е броят на делата, които съдия Върбан Върбанов от СРС (б.а. – произволно избран) е получил за разглеждане от декември 2011 г. до ноември 2015 г. За това време той е решил общо 1904 дела. Само за месец е приключил 32 дела, т. е. за повече дни отколкото са в месеца и от работните изобщо. Според мен съдия Върбанов е робот. Как ви изглежда това?
- Не знам откъде са цифрите, които сочите.
- От официалния сайт на ВСС.
- На 21 януари т.г. влезе в сила решението на Върховния административен съд, с което отхвърли жалбата на инспектората срещу решението на съдийската колегия на ВСС за неналагане на дисциплинарно наказание на съдия Върбан Върбанов, ще си позволя да коментирам случая.
Инспекторатът предложи образуване на дисциплинарно производство срещу съдия Върбанов за извършени дисциплинарни нарушения - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, и неоправдано забавяне на производството чрез бездействие. Предложението бе направено след извършена комплексна планова проверка на СРС, обхващаща периода 2012-2013 г. Според акта за двете години съдия Върбанов е имал за разглеждане общо 1514 дела, но забележете – от тези 1514 дела той е приключил общо 1245. От приключените - 763 са частни наказателни дела и наказателни с административен характер дела. По правило тези дела не са с фактическа и правна сложност, обикновено частните наказателни дела се разглеждат в закрито заседание и не изискват провеждане на същински процесуални действия – това са например разпити на обвиняеми и свидетели пред съдия, разрешения, респективно одобрения на извършени претърсвания и изземвания в рамките на досъдебното производство. По този вид дела не се налага подготовка за разглеждането им, нито пък изискват продължително време за разглеждане и приключване. В зависимост от броя такива дела, разпределени на съдия по дежурство в съответния ден и умението му да приоритизира работата си, е възможно да бъдат приключени множество дела по реда на чл. 222, чл. 223 или чл. 161 НПК, дори в един, единствен ден.
Не така обаче, като продължителност на процесуалните действия, стои въпросът с наказателните дела от общ характер, от които съдия Върбанов е приключил общо 246 през двете години. Малко от тях се характеризират с фактическа и правна сложност - например по обвинения за измами и грабежи. Преобладаващият брой от тях са по обвинения за телесни повреди, кражби и документни престъпления. Въпреки недотам високата фактическа и правна сложност на разглежданите от съдията дела, работата му не се е отличавала със съществена бързина - през 2012 г. са просрочени 57% от актовете по всички дела, решени по същество, а през 2013 г. - 61%. Забавите му по делата варират от 3 месеца до 2 години и 1 месец.
За сравнение за същия период – 2012-2013 г., от 48 съдии в наказателното отделение на СРС при 10 съдии не са установени въобще забавени дела, при други 18 - незначителни забави, достигащи до 3 месеца. От тази статистика излиза, че повече от половината от съдиите от наказателното отделение на СРС са упражнявали срочно правомощията си по решаване на делата при същата натовареност като на съдия Върбанов. Ако за този съдия може да се коментира, че е робот, добре е обществото да знае, че на повечето от съдиите в София,
които не допускат забави
при разглеждане
на делата и изписване
на съдебните актове,
също може да се гледа
като на роботи
- Тези дни излезе решение на Бургаския апелативен съд, който осъди прокуратурата и Софийския градски съд да обезщети с по 10 хил. лв. родителите на убития през 2008 г. студент Стоян Балтов за забавеното дело за смъртта му, което продължи 6 г. Ще поеме ли някой отговорност, ако и върховният съд потвърди това решение?
- За обезвреда на нарушения на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок - чл. 6 на ЕКЗПЧОС, държавата разполага с два обезщетителни механизма - по глава трета „а” на Закона за съдебната власт, респективно по чл. 2б на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Сумите по сключените споразумения с Министерство на правосъдието, респективно присъдените от съда обезщетения по ЗОДОВ, се осигуряват от държавния бюджет. На практика отговорността за забавеното разглеждане и решаване на делата се поема от държавата. Конкретният разследващ орган, прокурор или съдия, допуснал забавяне в съответната фаза на конкретното производство, не носи имуществена отговорност според българската правна система.
Индиректно, ако се установи, че съответната забава е причинена само от поведението на конкретния магистрат, това обстоятелство следва да се има предвид в процедурите по атестиране и кариерно израстване.
- На какви други рекорди за мудно правосъдие попадате? Растат ли с всяко тримесечие обезщетенията, които държавата дава за бавно правосъдие и получавате ли често сигнали за лоши съдии, прокурори и следователи?
- На всяко тримесечие Инспекторатът изпраща на ВСС отчет за установените в дейността му по глава трета „а” на Закона за съдебната власт нарушения на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Например наказателно дело продължило 17 години, от които 16 г. във фазата на досъдебното производство, гражданско дело с обща продължителност 20 години, разглеждано два пъти на първа и два пъти на въззивна инстанция, като първото съдебно заседание е било насрочено 3 г. след образуване на делото, а след отмяна на хода по същество 6 години и 9 месеца след образуването му съдът е оставил исковата молба без движение за отстраняване на нередовности.
Примерите за бавно правосъдие са много, но не може да се говори за закономерно нарастване на изплащаните от държавата обезщетения. В 3-месечните отчети на Министерството на правосъдието са посочени конкретните суми, които са изплатени на заявителите в производствата по глава трета „а” на ЗСВ, но не може да се извлече тенденция, тъй като сумата зависи от броя на сключените споразумения, предмета на делата, по които са оплакванията, от тяхната продължителност, а това са променливи величини.
- В този мандат на ВСС няма нито един административен съдия, който да е получил дисциплинарно наказание. Нещо повече предложения също е нямало. Как ви се струва това и как върви административното правораздаване у нас, според проверките, които извършвате и в административните съдилища?
- Въпросът ви предполага на първо място да уточня, че преди избора ми за главен инспектор бях административен съдия. Това обстоятелство обаче няма никакво отношение по въпроса за отправените от Инспектората предложения за налагане на дисциплинарни наказания на съдии.
Причината, поради която до момента Инспекторатът не е предложил дисциплинарното санкциониране на административен съдия е, че българското административно правораздаване е бързо и като цяло ефективно. Неслучайно то е на трето място по бързина на производствата сред държавите-членки на ЕС. Проверките на Инспектората също го доказват - много добра организация на административната дейност и своевременно разглеждане и приключване на делата.
- Евродокладчиците от Брюксел казаха, че от избора на новите членове на ВСС и председател на Върховния административен съд зависи отпадането на наблюдението. Според вас кои са следващите ключови моменти, които трябва да се състоят за съдебната реформа?
- За съдебна реформа е модерно да се говори, особено и заради подчертаното внимание на обществото към проблемите в съдебната система. Именно общественият интерес, а не толкова мониторингът на Европейската комисия, налагат бързото и успешно прилагане на реформата. Постигането на бързина, качество и предвидимост в правораздаването са индикаторите, които ако повсеместно са достигнати - от всички органи и на всички нива на съдебната система, бихме могли да говорим за извършена съдебна реформа.
За да достигнем тези индикатори смятам, че на първо място трябва да се справим с неравномерната натовареност, особено между съдилищата в София и останалите в страната, като за целта се инициират законодателни промени, а също така бързо да се прекрои съдебната карта. За административни ръководители да се назначават добри професионалисти и почтени хора, чиито действия обективно да допринасят за подобряване работата на останалите им колеги. Системата да стане непримирима към поведение на магистрат, нарушаващо изискванията за почтеност, независимост, накърняване престижа на съдебната власт или упражняване на правомощия при конфликт на интереси. Все проверки, които вече са от компетентността на Инспектората. Надявам се, че с тези нови правомощия ще допринесем за постигане на така желаните резултати.
ВИЗИТКА
Теодора Точкова е завършила право в СУ „Св. Климент Охридски”.
Била е стажант-съдия и младши съдия в Окръжния съд в Хасково.
От 1995 до 1997 г. е съдия в районния съд в Хасково, на който е зам.-председател до 2001 г.
Правораздава в окръжния съд в града от 2001 до 2007 г.
През 2007 г. е избрана за председател на новосъздадения административен съд в Хасково, който ръководи два поредни мандата
На 2 април 2015 г. е избрана от Народното събрание за главен инспектор в Инспектората към ВСС, встъпва в длъжност на 9 април с.г.