“Доспат” е скован от лед и там рибарите я търсят на дупка
Уловът на пъстърва вече е разрешен от 1 февруари по реките, но любителите на този вид риболов в Родопите са се скупчили основно на яз. “Въча”, където бяха изпуснати тонове риба при инцидент с изкуствени садки.
Водите на реките са ледени, пъстървите - мудни, кълването - рядкост. Дори и опитните пъстърваджии нямат гаранция, че ще успеят да хванат и една риба. Епизодични улови има по горните течения на реките Арда и Въча.
“Всеки от нас трябва да прати по кило риба на ръководството на НЕК за урожая”, шегуват се рибарите. В местността Америката е черно от рибари в събота и неделя заради забраната на властите видът да се лови в делнични дни.
Причината рибата да избяга от садките е ниското ниво на водоема и появата на еднометрова вълна. Тя се родила от изпускане на много вода от турбините на веца, която образувала тапа като бент от кал, камъни и дървета. Като се е отпушил бентът, вълната е заляла садките и ги е скъсала. Сега стопанството е почти унищожено. Обяснението от НЕК е, че допълнителният воден ресурс е бил нужен за гарантиране на енергийната стабилност. Скупчването на огромни тълпи от рибари на този язовир и в Доспат не е необичайно явление при изпускане на садки.
Поне веднъж
в годината се
изпуска риба,
отглеждана по изкуствен начин, при бури или при намаляване на количеството на водата. В яз. “Доспат” веднъж избяга и сьомгова пъстърва, която се отглежда едва на две места в България. Видът не се среща във водоема извън садките и въдичарите се снимаха с тях като трофеи. Сьомговата пъстърва е доста по-едра от американската, балканката и сивена. Може да достигне до 7-8 кг, но се лови и продава в най-търсения грамаж от 2 кг. На цвят е като норвежката сьомга. Нея обаче я хранят за ефективност с мазнини и фуражи.
Рибата от садките на яз. “Въча” е с перфектните 250-350 грама. Охранената пъстърва не знае какво е свобода и се хвърля на всичко, за да се нахрани, защото досега лапала наготово, обясняват рибарите. Самите въдичари прогнозират, че
радостта им
ще трае още
месец-два
Шансовете за добър улов с въдица от брега са по-малки, понеже нивото на язовира е паднало, кислородът не достига и рибата е в дълбокото. Затова с улов от десетки килограми се хвалят тези, които влизат с лодка.
“Пускахме на дълбочина 16-17 метра. Захранихме с кускус и рибни гранули. Използвахме за стръв бял и торен червей и американска паста и резултатът бе гол след гол”, разказва група от Рудозем. Във всеки от уикендите след изпускането на рибата има поне по 20 лодки в язовира.
От брега с дълги замятания с въдица също има успех, но кълването е по-рядко. Заради огромния наплив от въдичари мястото не достига и всеки разполага с около един метър да се движи и да разположи такъмите си. Студеното време позволява да се стои на брега едва няколко часа, а лепкавото дъно на изчерпания язовир гарантира калта да стигне до ушите. По-оправните палят огньове наоколо и се топлят.
Доста рибари пробват късмета си и на яз. “Доспат”, който е замръзнал. Леденото покритие е над 10 см.
Важното за риболов на лед е температурата навън да е минусова и да няма опасност от пропукване. Рибарите правят дупка в леда, където пускат стръв. Светлината, която се прокрадва през дупката, привлича водните обитатели - костур, шаран, кефал, уклей, червеноперка и най-вече пъстърва, и те лесно се хващат на стръвта.
Живата стръв - все още разрешена за примамка
Примамката е стандартната при пъстървата и никой не може да каже предварително коя е най-добрата.
Изкуствената муха и изкуствените примамки, наречени нимфи, са предпочитани за преследване на пъстърва през февруари, твърдят майсторите на риболова. Препоръчва се моделите да бъдат по-големи и да се слагат на куки осмици или десетки. От изкуствената стръв може да се използва и имитация на хирономусите, ларвите на комарите, които са задължителни за всякакъв вид зимен риболов.
От живата стръв за предпочитане са класическият ручейник, ларвата на восъчния молец, белите и земните червеи. Използва се и умряла дребна рибка, която обаче се закача не през гръбната перка, а за главата. Номерът е в движението на стръвта, така че тя да имитира жива рибка.
Ако ловим с нимфи, най-добрата тактика е в извозване на стръвта с леко спиране от време на време. Замятаме в най-горната част на набелязаното място и изчакваме примамката да потъне до долу. Трябва да се стремим примамката да бъде долу в момента, когато влезе в личното пространство на пъстървата. След това започва влаченето по дъното с издигане и пускане на стръвта.
В България все още се разрешава риболов на пъстърва с естествена стръв, макар че вече е забранен в редица европейски страни., Освен това маломерните риби твърде стръвно атакуват естествените примамки и на практика животът им трудно може да бъде спасен, дори да се спази изискването те да бъдат пускани обратно. Използването за стръв на червен хайвер и на живи рибки се смята за вид бракониерство.