Цяло Скопие помни помощта на нашите пожарникари след голямото наводнение миналото лято

Заедно с читателите си “24 часа” избира достойните българи на годината

Достойните българи на годината” е една от най-ярките и вдъхновяващи инициативи на “24 часа”. Нейното 15-о поредно издание предстои.
За четвърта поредна година кампанията е подкрепена от “Мтел”.
В началото на 2017 г. в. “24 часа” се обърна към своите читатели да предложат или подкрепят някоя от номинациите ни за достойните българи.
От 2003 г. вестникът всяка година отличава хора с големи сърца, спасявали човешки животи, помагали безкористно на хора в нужда, проявили храброст или щедрост, направили добро, без някой да ги е молил, дарявали радост. Тук ви представяме историите, които кореспондентите ни описаха, на българи, предложени за изданието на инициативата през 2017 г.

На тръгване местните ги изпратили с надути клаксони на автомобилите си и сълзи на благодарност

10 благоевградски пожарникари станаха герои за бедстващите жители на Скопие. Двата наши екипа помагаха в македонската столица след голямото опустошително наводнение в началото на август миналата година. Тогава загинаха 22-ма души, а стотици останаха без подслон.

На много места хората искаха да се запознаят с нас и ни питаха ние ли сме 10-ината българи, които работят като за 100, разказаха след завръщането си благоевградските огнеборци. За тях това е достатъчна награда за добре свършената работа.

“Когато ни казаха, че трябва да помагаме, буквално за минути се приготвихме и с два специализирани автомобила с техника тръгнахме. Знаехме предварително, че ситуацията е тежка, но това, което видяхме, беше повече от очакванията ни.

Цели села и квартали

залети от голямата

водна стихия,

пометени къщи,

дворове

Без ток и вода, без подслон и отнесена покъщнина. Вълната беше отнесла стотици коли и тирове. Имаше много загинали хора”, разказва старши пожарникар Давид Гълъбов.

Никога няма да забрави сълзите в очите на майка, загубила 4-годишното си дете. Страданието ѝ останало запечатано в неговите спомени от Скопие. На места водата е стигала до 2,20 м в къщите на хората. Налагало се е да спасяват и домашни животни от удавяне.

“Изпълнявахме не само професионалния си, но и човешкия дълг. Работата не ни тежеше, защото сме свикнали. Най-тежко беше страданието, което се четеше в очите на хората, отчаянието.

Посрещнаха ни като спасители и с огромна надежда, че само ние може да им отводним къщите и да ги почистим от калта и наносите. Постарахме се да помогнем колкото можем. Радваха ни се, накрая не искаха да ни пуснат да си ходим. Настояваха да останем още. Бяхме свършили обаче по-тежката работа и се прибрахме.

Удовлетворение изпитахме, когато на изпроводяк ни казаха, че завинаги ще останем в сърцата им. През всичките 5 дни деляха с нас храната си, носиха ни вода”, допълва 30-годишният пожарникар Гълъбов. Той е от 4 г. на служба, преди това бе футболист на “Пирин”. Баща му е пожарникар във Велинград, но казва, че не заради него е избрал тази професия.

Завършил е треньорски профил по футбол в НСА. Решението да започне работа като огнеборец взел преди няколко години, когато лично е видял и участвал в гасенето на голям пожар.

“Бяха се запалили селскостопански постройки на родителите на съпругата ми. Имаше опасност и за къщите в селото. С очите си видях огнената стихия и тогава осъзнах, че това е моето призвание”, допълва младият служител.

Въпреки че за краткия си стаж е участвал в много акции, казва, че командировката в Скопие е била най-драматичната ситуация, която е видял досега.

“Всеки пожар е специфичен и има своите рискове за хората, но там бедствието беше с много големи мащаби и засягаше страшно много хора. Разбираш, че без твоята помощ тези хора не могат да се справят сами”, казва огнеборецът.

За прекараните там 5 дни не е имало кой знае какво време за почивка. Настанени са били във физкултурен салон, с поставени легла за спане, където всъщност е бил и импровизираният щаб.

На тръгване от македонската столица местните ги изпратили като герои с поздрави с надути клаксони на автомобилите си и сълзи на благодарност.

След успешно изпълнената мисия в Скопие 10-ината пожарникари бяха посрещнати тържествено на площада в Благоевград от директора на ГДБПЗН главен комисар Николай Николов, кмета Атанас Камбитов и още много граждани с “Добре дошли у дома”.

“Благодарим на Господ, че всички сте тук живи и здрави, това е най-важното.

Няма по-висша

мисия, по-свята

кауза от това да

се спасяват

човешки животи

Обикновено хората казват, че героите са в приказките, обикновено ги търсим някъде, но не и сред нас, но не е така - вие сте нашите герои. Ние се гордеем с вас, с това, което правите, с вашата смелост, човещина, жертвоготовност. Горди сме с това, което правите, за това се иска много, много кураж. Той е най-великото качество на човека наред с честта. Е, вие имате и куража, и честта”, поздрави ги тогава кметът Камбитов.

“Всъщност в нашата работа най-важното е да се запази животът и здравето на екипа и на хората в опасност”, казва пожарникар Гълъбов.

Съпругата му Таня вече е свикнала с работата му и не го пита къде отива и кога ще се върне. Знае, че обадят ли му се от пожарната, става и тръгва.

От баща си е научил, че съпругата трябва винаги да изпраща и посреща мъжа си с целувка. “Професията ни е рискова и нищо не се знае. Затова най-важното е да се върнем от произшествието”, допълва младият огнеборец.

Автор на статията

Антоанета Маскръчка Антоанета Маскръчка


Споделете статията

Четете още