Момичето среща голямата си любов в спортната зала - Веселин играе брейк в групата на Нешка Робева
Невяна Владинова е новото “златно” момиче на българската художествена гимнастика. Тя направи най-силното си представяне в световната купа на турнира в София. След като победи в многобоя, възпитаничката на Бранимира Маркова спечели още три златни (обръч, топка и лента) и един сребърен медал на бухалки. На турнира в Баку (също от световната купа) плевенчанката бе първа на лента и трета на топка и в многобоя.
На 5 г. Невяна започва да ходи на балет, запалила се е покрай по-голямата си с 3 г. сестра Моника и година играе в читалищна школа в родния Плевен.
“Доста добре се справяше. Помнеше всички упражнения. Толкова мъничка, а често я слагаха отпред да ги показва”, спомня си майка ѝ Веселина Владинова. В детството тя тренирала гимнастика, но не прехвърля амбициите си върху дъщерите - затова ги праща на балет, както са пожелали.
Съдбата обаче прекроява плановете на семейството. В един летен ден, както се разхождат по площада в Плевен, майката и 6-годишната Неви срещат Жоржета Атанасова. Навремето Веселина и Жоржета заедно тренирали гимнастика в детски клуб, оттогава били приятелки.
После Жоржета станала треньор и на площада се появила с децата, които след заниманията си носели уредите. Докато Веселина и Жоржета си приказвали, Неви, хваната за ръката на майка си, мълчаливо гледала как малките гимнастички подхвърлят обръчите и топките.
След 10-ина минути Неви заковала най-категорично:
“Мамо, ще тренирам
гимнастика!”
“Трябва да си много сигурна, че наистина искаш. В момента ходиш на балет. Ако сега промениш решението си, да не би и в бъдеще често да си сменяш желанията”, опитала с внимателна педагогика да се намеси майката.
“Сигурна съм!”, отсякла 6-годишната Неви.
През септември сама отишла при учителката по балет. Казала ѝ, че се отписва от школата и влиза в гимнастиката. Така първата ѝ треньорка става Жоржета Атанасова.
“Оттогава често я оставяме сама да взема решения. Като родители само я направляваме”, вметва Веселина.
Едва 5-годишна Неви чете спокойно, въпреки че вкъщи никой не се е занимавал с нея, а и ходи на градина. Родителите дори обсъждат да я пуснат по-рано на училище, но ги съветват да не бързат.
Тръгва на 6 г. и в училище всичко ѝ върви, но е пленена от математиката.
“Решава
най-заплетените
задачи за два
класа напред”,
удивени са учителите.
Веднъж обаче майката случайно отваря тетрадката ѝ по математика и вижда забележка, написана дебело с червено: “Няма 15 домашни по математика.”
“Защо не ги написа?”, недоумява Владинова. “Суперлесни са, не са интересни”, е отговорът на Неви.
В неделната вечер майка и дъщеря разпечатват на компютъра квадратчета за тетрадка, на корицата ѝ слагат гимнастичка.
“Застанах до нея и за около час тя реши задачите и си написа 15-те липсващи домашни”, разказва майката. Математиката помага много на Неви при тренировките по-късно.
“В гимнастиката Неви взема решения на секундата. Когато играе, светкавично преценява къде лети топката, къде хвърчи лентата, колко кълбета да направи под тях, за да не ги изпусне. При вариант те да са повече рискува уредът да падне и да я накажат.
Когато играе съчетанието, като в сложна задача на мига оценява ситуациите. Спортист без подобна интелигентност няма път нагоре, а при нея тя е вродена”, казва майка ѝ.
На 11 г. Неви
заминава за София
- съвсем сама в големия град.
“Подкрепяме те, но ако ти стане тежко и поискаш да спреш, вдигни телефона и кажи: “Мамо, ела събери багажа ми!”, поръчала Веселина.
В Плевен Владинови живеят до гарата. “Веднагасе качвам на автобуса, след 2 ч съм при нея и си я прибирам”, казва майката. Тя чула кодовото изречение един-единствен път.
“Мамо, ела ми събери багажа!”, произнесла в слушалката 12-годишната Невяна.
“Тръгвам!”, отвърнала майката. След 5 минути дъщерята пак позвънила: “Всичко е наред!”.“За няма и 5 минути беше преодоляла ситуацията.”
Докато дъщерята била по-малка, майката всяка събота и неделя била в София, по някое време дори наела квартира. Тогава групата от 20 момичета тренирали с Мариана Василева, живеели на “Герена”.
Днес Неви е на 23 г., за 17 г. не е отстъпила от пътя си все по-нагоре в гимнастиката. Иначе спорта го носи в кръвта си - майка ѝ е била гимнастичка, баща ѝ - лекоатлет. Веселина има желязно правило -
никога не присъства
в залата, когато
дъщеря ѝ играе
Страхува се, че може да ѝ прехвърли свои страхове и да я обърка. Не ѝ се налага да обяснява защо го прави - Неви я разбира без думи. Но винаги знае, че със сърцата и мислите си с нея е цялата фамилия - сестра ѝ Моника, бащата Станимир, бабите и дядовците.
Станимир, дядо Симеон и баба Виолета от Плевен са най-големите ѝ фенове и пътуват за състезанията на Неви в различни краища на света.
Единствения път, когато си дошла в Плевен за ден тази година, поискала да правят нещо заедно с майка си. Отишли да играят боулинг. “Победи ме, шампионът си е шампион”, доволна е Веселина.
Дори под градушка от златни медали, както станало на последното състезание за световната купа, Неви остава спокойна.
Тя здраво е стъпила на земята. Не обича демонстрациите, не приема външната показност. Винаги е самокритична, не харесва да ѝ говорят колко е добра, казват в семейството.
Родителите Веселина и Станимир се запознали като студенти по изчислителна техника в университета в Русе. Първата им дъщеря Моника се появила в Русе, завършила е информационни технологии във вуза на родителите си.
Днес Моника е генераторът на най-различни идеи в подкрепа на Невяна. Тя измисля дизайна на тениските, с които изпращат Неви на олимпиадата в Рио. Тя е автор и на транспарантите със снимка на Неви по състезанията.
Неви срещнала голямата любов в спортната зала.
Веселин е
счетоводител,
но играе брейк в групата на Нешка Робева. Двамата са сгодени и живеят заедно, но още не са решили за сватба. Идват си в Плевен, гостуват и при баба Невенка, чието име носи Неви.
Веселин е най-голямата подкрепа и баланс на Неви в живота. В София чрез родителите на Веселин дъщеря ни си има прекрасно семейство, казват роднините в Плевен.