Трябва да се видят средновековните църкви и Самуиловата крепост, както и планината Галичица, която разделя Охридското от Преспанското езеро
Заливът на костите - звучи зловещо, но зад това наименование не се крие страшна история, а древно минало отпреди 5500 г. Намира се на южното крайбрежие на Охридското езеро, до полуостров Градище.
На дъното на залива са открити останки от праисторическо наколно селище, а в съседство - огромно количество животински кости. Те са натрупани там от обитателите на селището, които през дългия период на съществуването му през бронзовата и желязната епоха са се изхранвали с лов, риболов и земеделие.
Праисторическите
хора изхвърляли
във водата костите
от животните,
с които са се хранели, като сред тях са намерени и рога на елени, каменни сечива и керамични съдове.
Заливът на костите е една от най-новите атракции в района на Охридското езеро, която привлича туристи през последните години, след като там бе направен музей на водата.
Той представлява автентична възстановка на праисторическото наколно селище, в резултат на подводните археологически проучвания през последните 15-ина години.
Посетителите имат възможност да направят пътешествие в миналото и да видят как са живеели хората от средата на 4-ото хилядолетие до средата на първото хилядолетие преди новата ера. Те са направили селището си на дървена платформа върху забити в дъното талпи и това ги е защитавало от хищници.
В него е имало 60 къщи върху дървени колове, изградени по обичайната строителна технология от праисторията – със стени от преплетени клонки, обмазани със смес от кал и слама и с покрив от гредоред, покрит със слама или тръстика. Във възстановката на селището са направени 24 къщи, в които може да се влезе и да се види как е било устроено жилищното пространство – с огнищата, ъгъла за готвене и съхранение с керамичните съдове, дупките в средата на пода, които били използвани за риболов в студените дни, тъкачните станове.
Музеят на водата
включва наколното
селище и експозиция
за живота в езерото,
както и намиращата се на хълма вдясно реставрирана римска крепост.
Езерото и планината Галичица, която го разделя от Преспанското езеро и по-голямата част от която е обявена за защитена територия, заслужават вниманието на посетителите не по-малко от Охрид.
Охридското езеро и крайбрежието му са обявени за световно природно и културно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г., като е определено за природен феномен. В резултат на своята географска изолация и непрекъсната биологична дейност то осигурява уникално убежище за множество ендемични и реликтни сладководни видове флора и фауна. Във водите му живеят над 200 ендемични вида, сред които водорасли, червеи, охлюви, ракообразни, риби и птици.
Самият Охрид е
едно от най-старите
населени места
в Европа
Освен запазените останки от праисторическата епоха в града е един от най-добре запазените цели ансамбли от бронзовата епоха през Средновековието до наши дни.
Забележителното историческо наследство, чиито най-ранни обекти са пряко свързани с българската история – църкви, манастири и Самуиловата крепост, както и запазените останки от Античността и градска архитектура от XVIII и XIX в., притежават реално историческо, архитектурно и културно значение.
Концентрацията на археологическите останки и градските структури в стария градски център на Охрид, по крайбрежието на езерото, както и в околността, създава изключителен хармоничен ансамбъл, което е една от основните характеристики, които правят този регион наистина уникален.
Обичайните туристически маршрути, с които българите най-често свързват Охрид, са средновековните църкви и Самуиловата крепост.
Построеният по иницатива на св. Климент Охридски манастир на хълма Плаошник, който става център на Охридската книжовна школа, е разрушен от турците, но през 40-те години на миналия век археолози откриват основите на Климентовата църква и гробницата на св.Климент Охридски. Върху откритите основи е възобновена манастирската черква, която е наречена “Св. Климент и Пантелеймон”.
На 30 км извън
Охрид е построеният
в края на IX в.
от Наум манастир,
който първоначално се казва “Св. архангел Михаил”. Наум е погребан в него и днес манастирсаката обител носи името му - “Св. Наум”.
Това е любимото място за българските туристи, което е впечатляващо с красотата, уединението и духовния си заряд. От входа на парка на брега на езерото до манастира се минава покрай извора на река Черни Дрин, малки сувенирни магазинчета, ресторанти, цветни градини с пейки за отмора и свободно разхождащи се в тях пауни.
Извън останалите религиозни обекти – храмовете “Св. София”, “Св. Йоан Канео”, “Св. Никола Болнички” и др., задължителна спирка е Самуиловата крепост, която се извисява над Охрид и от която се разкрива възхитителна панорама към града и езерото.
Това всъщност е
цитаделата на
някогашната
охридска крепост,
резиденция на
цар Самуил,
и която е столица на Първото българско царство при неговото управление.
Най-известните антични паметници няма как да бъдат подминати, защото раннохристиянската базилика от V-VI в. е до храма “Св. Климент и Пантелеймон”, а покрай амфитеатъра се минава на път за Самуиловата твърдина.
Билянините извори са друга обичайна спирка в маршрута, която не се нуждае от представяне, защото е изключително популярна, включително и заради песента “Биляна платно белеше на Охридското езеро”.
Прословутите охридски бисери, които се изработват по специална технология от люспите на рибата беловица, се предлагат в множество бижутерски магазини по търговската улица на града. В тях накитите от охридски перли се продават със сертификат за произход и се смятат за местна забележителност.
Охридски бисери
се продават и по
всички сергии
около туристическите обекти на многократно по-ниска цена, но в повечето случаи става въпрос за имитации.
Други места, които заслужават специален интерес, но невинаги са в туристическите програми, са поне няколко. В църквата “Св. Климент” се намира една от най-големите колекции на византийски икони в света от XI-XIV в., като се смята, че е втората след колекцията на Третяковската галерия в Москва. От 2 г. в историческия музей в Охрид е отворена така наречената златна стая, в която са изложени най-ценните 447 експоната от злато, сребро и позлатени артефакти, датирани от VII в. пр. Хр. до XIX в. след Хр.
В Робовата къща се намира работилница за ръчно производство на хартия, в която пред очите ви от вода и дърво се произвежда хартия. Не се представя само първият етап от процеса, който представлява накисването във вода за няколко дни на настърганата сърцевина на дървото.
Следващите дейности обаче могат да се видят – пресяването на гъстата кашообразна смес през сито, разстилането и приглаждането ѝ с малък ръчен валяк, която след изсъхването се превръща в лист хартия.
На излизане може да се отпечата гравюра с печатна преса на Гутенберг, която остава хубав спомен от видяното.