Подобно уникално здание има само във Виена, устояло на най-голямото голямото земетресение в Родопите
Девизът “Един за всички и всички за един”, известен от романа на Александър Дюма “Тримата мускетари”, е изписан на фасадата на сграда в Смолян. Внушителното здание с три корпуса няма аналог у нас - както с вида си, така и с историята си.
Надписът грейнал през 1929 г. Сградата е строена в продължение на четири години от местни майстори за тютюневата кооперация “Български джебел”. Освен мускетарското послание на нея има още 3 надписа. На източната фасада например пише “Стопанство - Промишленост”, има и характерни орнаменти за отрасъла.
На западния корпус под книга е изписано “Просвета”. Точно оттам минава пътят към елитната гимназия тогава, и до днес с природо- математически профил. На южната страна строителите поставили надпис “В сдружението е силата”. Зданието има над 10 входа - всеки украсен с орнаменти. Вътре са разположени помещения за манипулиране на тютюна и кабинети.
Шеф на кооперацията по това време е Коста Чилингиров от Райково. Той завършва право в Софийския университет и става първият юрист в Смолян (Пашмакли) през 1922 г. Основава адвокатска кантора и след две години е избран за шеф на тютюневата кооперация. Тя се е казвала първоначално “Ахъ Челеби”. В следвоенните години при всеобща криза
Чилингиров съумял
да превърне
кооперацията
в просперираща,
тя всяка година отбелязвала ръст. По това време бил в сила Ньойският договор и родопчани от района загубили поминъка си, свързан с паша на стадата из Беломорието, с дюлгерство и търговия. Хората започнали да разчитат основно на планинската земя, на която добре вирее тютюнът. И от 1920 до 1930 г. производството му нараснало почти 10 пъти. Дребните производители обаче нямали пазар и имало нужда от обединение.
Чилингиров си извоювал правото кооперацията да закупува тютюни за сметка и риск на държавата под формата на тютюнев антрепозит на Българската земеделска и кооперативна банка. Преди да построи достолепната сграда, кооперацията е била под наем, в 30 помещения в Смолян и в 7 в с. Левочево.
Чилингиров е бил и председател на УС на Среднородопската популярна банка в Райково, която отпускала кредити на работниците за сечива, земеделски инвентар, посадъчен материал. През 1929 г., когато е най-голямата стачка на тютюноработниците в страната,
само хората от
кооперацията
не стачкували
Чилингиров успял да ги убеди, че това ще навреди не само на компанията, но и на тях самите.
При принудителното вливане на “Български джебел” през 1946 г. в соцкооперацията в Райково тя е разполагала с 30 млн. лв. свободен капитал, имала е 3725 членове с дялов капитал от над 5 млн. лв. и резервни фондове, личи от документацията. Съвременниците наричат Чилингиров родоначалник на кооперативизма, тъй като е и един от основателите на Централния съюз на тютюневите кооперации в България.
Умира нелепо едва на 37 години в пловдивската католическа болница на 28 декември 1932 г. Ден преди това камионетка, собственост на кооперацията, е блъсната от влак на гара Филипово в Пловдив. Според некролог, публикуван в сп. “Родопа”, в колата, която пътувала от София за Смолян, са пътували дядо му Боян Биолчев, брат му Михаил и племенникът му Коста.
Колата им е влачена
от влака цели
30 метра
Останалите са ранени и уплашени, но оцеляват. На погребението му се извива над километър шествие от признателните работници, техните семейства и цялата общественост покрай знаковата тютюнева сграда в Смолян. Бил положен в гроб при църквата “Св. Теодор” в Райково , където погребват само духовни лица.
Днес в града има улица на негово име, тъй като е известен не само с успехите на тютюневата кооперация. Чилингиров е бил енциклопедична личност. Още като ученик е в основата да се създаде първият духов оркестър, а по-късно и културно-туристическо дружество “Орфееви гори”, първият Среднородопски театър “Изгрев”. Чилингиров е главно действащо лице в събирането на подписка от местните в защита на българските земи след Ньойския договор, който отсича пътя на родопчани към Беломорието.
Когато кооперацията просперира,
го канят за културен
аташе в Париж,
но отказва
По негова инициатива и благодарение на контактите му с висши държавници са построени мостът пред кооперацията, който свързва двете части на днешния кв. “Райково”, пътища до околните села и др. Давал е пари за църкви и читалища.
По време на комунизма сградата на някогашния “Български джебел” е била използвана за тютюнев склад. С продажбата на “Смолян- Булгартабак” нуждата от нея отпада. Тя остава в активите на районната кооперация, която я продава. Стените на постройката са се олющили във времето. Източната и южната част са обрасли в дървета и бурени.
Сградата се знае от смолянчани като Тютюневия монопол. Надписите ѝ са правени от художника Анастас Стайков. Уникалните послания от четирите страни са поставени високо под покрива и все още са запазени.
“Сградата ще си остане такава, каквато е. В нея дори някога е работила майка ми. Постройката е уникална, архитектът е австриец. Такава сграда има и във Виена, която обаче е реновирана и функционира. Стените на първия етаж са с дебелина от 1,10 м, а на втория - 90 см.
Има 360 прозореца
и е дълга над 80 м
Когато е построена, дошло най-голямото земетресение в Родопите, но тя не е пострадала изобщо. Човек не може да си позволи, освен ако не е убиец, да заличи такава фасада”, казва настоящият ѝ собственик Иван Кисьов.
Идеята му била да направи луксозен хотел в нея от типа на “Шератон” и “Тримонциум”. Купил сградата с кредит и все още го изплаща. Вложил е средства за цялостен ремонт на покрива. “Над 20 г. човешки крак не бе стъпвал в нея, беше започнала и вътре да се руши”, казва Кисьов. През годините давал части от нея под наем, за да може да изплаща заема.
“След като я купих, настъпи кризата. Нужни са огромни инвестиции, за които на този етап не можем и да си помислим. Но не съжалявам, че притежавам такова здание, рано или късно наследниците ми ще му намерят реализация. Фасадата и външният облик на сградата обаче ще останат непокътнати”, твърди той.
Кисьов е един от първите частни хотелиери в България. Започнал по постановление на МС от Живково време с къщата си в Райково. Сега освен семейния притежава още един модерен хотел в центъра на Смолян.