Това казва бившият градски прокурор на София Нестор Несторов
Бруталният грабеж в дома на семейство Марина и Веско Анчови и изнасилването на двете им деца, извършен през далечната 1998 г., отново предизвикаха медийното внимание. Заради трагичната история на семейството във вторник бившият вътрешен министър Цветан Цветанов се разплака в ефира на Нова тв. Медиите научиха именно от него за случая преди 5 г.
Тогава той разказа как процесът се е точил 3 г. и са минали 25 заседания, преди съдия Мирослава Тодорова да го прати на Военната прокуратура. Причината - едва тогава научила, че по онова време един от подсъдимите бил полицай по време на престъплението. Оказа се, че скандалните факти по случая “Анчови” не свършват дотук.
Нестор Несторов, който по онова време е бил градски прокурор на София, твърди, че случаят не е бил докладван на прокуратурата от СДВР. Шеф на дирекцията тогава е бил Емил Танев.
Непонятно е защо ръководството на СДВР тогава е взело това решение
Не трябва давността за убийство да е само 20 г., в САЩ и Англия тя е 30-40 г., казва още Несторов
- Г-н Несторов, вие бяхте градски прокурор на София през 1998 г. Какво помните за случая “Анчови”?
- Бях градски прокурор на София до 15 февруари 2001 г., но това престъпление, извършено на 31 януари 1998 г., не беше известно на прокуратурата. Като градски прокурор получавах бюлетин, в който бяха отразени престъпленията за денонощието, и внимателно се запознавах с него, за да реагирам при нужда. Т.е. да потърся отговорност от следовател, да поискам доклад или допълнителна информация, да възложа разследване.
Когато през 2012 г. Цветан Цветанов разказа за зверството, се поинтересувах защо не знам за него, а е станало по времето, когато съм бил начело на Софийската градска прокуратура.
Опитах да намеря
бюлетина, да
попитам в СДВР
защо случаят
липсва в него
Получих обяснение, че извършеното спрямо семейството било много брутално и затова не го включили. Но вече нямах възможност да влияя за поправяне на ситуацията, защото бяха минали много години.
- Сериозно ли е едно престъпление да не бъде съобщено на градския прокурор на София, защото е брутално?
- Разбира се, че не е. Още повече че би било и престъпление по служба, въпреки че вече е покрито по давност. Затова препоръчвам да видите кога е образувано досъдебното производство, защото и назначаването на наблюдаващ прокурор минаваше през мен.
- Искате да кажете, че до 2001 г. прокуратурата изобщо не е знаела за дръзкия грабеж и изнасилването на две деца в дома на Анчови?
- Да, и разбирайки целия ход на делото, си го обяснявам с това, че има някакво покриване на участниците в престъплението.
- Кой е покровителствал престъпниците?
- Няма да гадая, но ако престъплението беше в бюлетина, до 2001 г. щеше да има обвинителен акт, защото има свидетели, участници. Докато бях градски прокурор на София - около 9,5 г, не е имало по-драстично престъпление. Не говоря за убийствата, които бяха всекидневие, но не се разкриха. Помня, че бях на свиканото през нощта съвещание от покойния вече вътрешен министър Любомир Начев
по повод
убийството
на Васил Илиев
и не видях нещо по-особено в престъплението. Убийство като всички други, които тогава бяха поредица и по които никой не работеше, не знам по какви причини.
Стореното спрямо Анчови остава разнебитени живи хора. 35 г. бях прокурор и не съм срещал такова брутално деяние.
- Кой ви отговори от СДВР, че престъплението не е в бюлетина, защото било брутално?
- Не помня. Преди това търсих бюлетина в градската прокуратура и видях, че случаят не е описан. Няма го и в следствения дневник, а е трябвало да бъде отразено на 1 февруари. Необясними са действията на хората, взели решението.
- Трябва голяма дързост, за да се прикрие подобно деяние?
- За мен е непонятно как и защо тогавашното ръководство на СДВР е взело решение да не го включва в бюлетина, че било много брутално.
- Кой решава кое престъпление да влезе в бюлетина, който получава градският прокурор?
- Всички престъпления трябва да бъдат включени, след като са извършени в София.
- Кой подготвя бюлетина?
- СДВР и го праща служебно. Всеки ден, щом отидех на работа, имах бюлетин за престъпленията в последното денонощие.
- Този документ минава ли някакво съгласуване през шефовете на СДВР?
- Не мога да ви кажа, не знам и дали сега има такъв бюлетин при сегашния градски прокурор. Вече съм пенсиониран и работя като адвокат.
- За забавянето на делото се посочва и още един факт, - че чак на 25-ото заседание съдия Мирослава Тодорова разбрала, че един от подсъдимите бил полицай по време на грабежа. Кой трябва да разбере какво е работил обвиняемият?
- Прокурорът. Той не може да внесе обвинителен акт в съда и да не знае, че някой от участниците в престъплението е полицай или лице, отговорно пред Военната прокуратура. Надявам се, но и твърдо вярвам, че няма магистрат, който, като разбере това, ще прикрие факта с цел да забави делото.
- Но тогава защо прокурорът не е научил?
- Бил е заблуден или това е било укрито от него. Но от публикациите разбирам, че анонимният свидетел, който е разказал за случая, е посочил и полицая. Така че защо това не е било отбелязано в делото, нямам обяснение. Ако за това престъпление беше съобщено,
съдбата на делото
щеше да бъде
съвсем различна
Разбира се, щяхме да го пратим на Военната прокуратура, но щеше да бъде взето на специален отчет от Главната прокуратура и редовно щеше да се докладва докъде е стигнало разследването и какви са пречките пред него. Щеше да има ефикасен надзор, защото такова престъпление не се случва всеки ден. За 35 г. практика да се случи и аз да не науча за него.
- Престъпниците, нападнали Анчови, колко силни покровители имат, че толкова да се протака разследването и да се прави опит да се потули?
- За мен забавянето и потулването нямат обяснение, но вижте какви последици има. Възмущавам се от безсилието на нашата система, която по някакъв начин е била заблудена от полицията, а и кой знае какви още фактори са се намесили.
- Тогава кой беше в ръководството на СДВР?
- Не помня, по мое време се сменяха много често шефовете на столичната полиция. Но това някой да осуети информацията за прокуратурата, е безобразие, да не кажа престъпление. Каква е била целта, нямам обяснение.
- Има ли други потулени брутални престъпления?
- Може би. Помня преди години, когато бе извършено убийството на една свидетелка. Тогавашният главен прокурор Борис Велчев каза, че е озадачен, но не последва нищо.
- Имате предвид Йорданка Запрянова, майката на Константин Дишлиев?
- Да, тя е ходела в НСБОП да разказва. И други загадки имаше, например убийството на ямболската адвокатка, на един охранител, което последва. Но, изглежда, не се работи системно и отговорно. Днес имаме интернет, телевизия и виждаме как работят хората по света - как след 3, 5, 10 г. се доказват престъпления и се осъждат виновните. У нас спрените дела отиват в едно чекмедже и по тях не се работи. Технологиите се развиват и за убийствата не може да има такава кратка давност - 20 г., както е по нашия НК. Във Великобритания, САЩ, Германия давността не е по-малка от 30-40 г.
У нас поради давност бе прекратено и делото за убийството на писателя Георги Марков, въпреки че тогавашният следовател Богдан Карайотов стигна донякъде.
- Т.е. искате да кажете, че нито едно от знаковите убийства в последните 25 г. няма да бъде разкрито?
- Да, така е. Отговорните шефове трябва да изискват по веднъж или два пъти седмично доклади от оперативните работници какво е извършено по спряното дело, а сега то влиза в някое чекмедже в полицията и дотам.
Би трябвало всеки съдия, прокурор или следовател по това дело да има чувство за отговорност. Ние много забавяме наказателната репресия, а тя е един от важните фактори за ограничаване на престъпленията, а който извърши престъпление, трябва бързо да бъде наказан.
CV
Роден е през 1946 г. в София
Учи право от 1971-1975 г. в СУ “Св. Климент Охридски”
От 1977 г. е прокурор в Свиленград
През 2011 г, е работил във Върховната административна прокуратура. Преди това от 1992 до 2001 г. е градски прокурор на София
2 пъти е бил член на Висшия съдебен съвет