Bai Simo Rulz!

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6382357 www.24chasa.bg

Две истории с пистолет и топка за хора, изкушени от народопсихология

Онзи ден ме впечатли един бай Симо от Пловдив - човекът, който намери в парка неизстиналия още труп на бизнесмена Данаил Божилов с пистолет до него. И какво направил бай Симо? Естествено, първо проверил тялото за пулс. А след като установил смъртта, решил да гепи пистолета. Междувременно дошли полицаи, с които бай Симо си говорил един час, докато криел пистолета в джоба си. Не им го дал. Защо да им го дава? Той първи си го е намерил. Занесъл си пистолета вкъщи и го скрил.

Не ме учуди толкова хладнокръвно извършеното престъпление, защото да задигнеш оръжие от място, на което има труп, си е престъпление. Това, което ме накара да се замисля, бяха последвалите разсъждения на въпросния бай Симо.

Докато много хора са склонни да го неглижират поради външния му вид, възрастта или поради факта, че страдал от деменция, алцхаймер и какво ли още не, бай Симо, изглежда в изключително добра форма за лакърдии и разтягане на локуми.

Та именно тези негови чудни разсъждения ме впечатлиха. Първо, обяснява, че не искал наркомани да намерят оръжието и да се изтрепят с него, затова го взел. Демек ето, направил е добро в името на общественото благо. Пък той, бай Симо, разбира от пистолети, щото е бивш военен. Даже навремето бил нещатен сътрудник на МВР и много обикалял да търси бандити с един майор и с един капитан.

Второ, имал си бай Симо свой човек в полицията, на когото смятал по-късно да предаде пистолета. Да му направи услуга, дето се вика, да наградели неговия човек, уж той го е намерил...

Така и агнето цяло, и вълкът сит. Тази любима българска поговорка цитира самият бай Симо. Невероятно е как този уж дементен старец е готов веднага да извърти и нареди някаква схема. Хем той да излезе сух от работата, хем да наградят неговия човек в МВР-то, хем, хем...

И накрая, вика, два пъти идваха у нас разследващите, втория път ги съжалих и им казах къде е пистолетът. К'ва беля да съм направил, нали им го дадох, разсъждава на глас бай Симо.

Когато разбира, че деянието му е подсъдно, той казва по адрес на обвинителите: “Абе, вие, господа прокурори, като толкоз много знаете, що не ми съдействате да си взема дължимите 7 заплати от охранителната фирма, в която работех?” А, да, и 4 отпуски имал, и тях, ако може, да му ги уредят със задна дата, като са толкова активни, разбираш ли.

Това е логиката на бай Симо! Той е бил ощетен навремето и затова може да се самокомпенсира с един откраднат пистолет. Така ги вижда той нещата. Какво пък толкова?!

Бай Симо със сигурност не е най-големият престъпник в държавата. То е ясно. Но е някак си мил, роден събирателен образ. Тарикат на дребно, мародер по душа, който гледа да чопне нещо ей така. Кяр да има.

Той е убеден, че неговото малко престъпленийце е нищо в сравнение с големите далавери на другите и затова то ще му е простено. Даже не вдява какво е направил. Или не му се иска да вдене. Абсолютно убеден в своето “ти ше ми каеш на мене”.

А нима всеки един от нас понякога не е поне малко байсимовец?

Да не съм аз пък най-големият тъпак, си е казвал почти всеки, престъпвайки с малко или повече закона. Минавайки на червен светофар, пререждайки се уж небрежно на някоя досадна опашка, давайки рушвет...

Затова и толкова много от нас са склонни да оправдаят бай Симо. Или просто да омаловажат невероятната му глупост. Да кажат, че това, което той е направил, не е толкова важно, че е стар, че е болен, че някой използва клетия човечец, за да прикрие убийството на бизнесмена...

Винаги има някакво оправдание, някакво друго, по-голямо зло, конспирация, която е по-важна от малката идиотия, която ни заобикаля всеки ден. И винаги тази вселенска конспирация е по-сигурна от простите факти. Що за народопсихология?

Покрай историята на бай Симо с пистолета се сетих за съвсем друг герой със същото име, когото описвах преди време. Тогава го нарекох бай Симо, който скри топката на Мосад. И той имаше своята желязна логика и правила, макар и в съвсем друга посока.

По онова време беше минал 60-те, як българин, тренирал бокс на младини, който държеше барче и магазин за хранителни стоки на бул. “Симеоновско шосе” в София.

До имота му имаше автомивка, в която през един мартенски ден на 2004 г. бе оставен за почистване черен джип с дипломатически номер на израелското посолство.

Работниците в автомивката оправят колата, но намират вътре топка и решават да поритат, колкото им е останало свободно време. При един по-силен шут топката изчезва някъде зад оградата и пада в имота на бай Симо.

Младежите отиват да я търсят, но стопанинът ги отпраща с думите: “Ape чупката!” На бай Симо му е писнало разни топки да му падат в двора и вече неведнъж е предупреждавал лапетиите да внимават.

Идва и eдин от шефовете на автомивката, но и той удря на камък. По-късно се появява човек с костюм, който говори на английски. На бай Симо му се сторило обаче, че човекът се опитва да му държи тон в собствения му имот.

“Казах му, че се намира в България и ако обича, да говори на български, защото не му разбирам, и второ, ми е в къщата. И трето - няма никаква топка тука”, разказва бай Симо.

След категоричния отговор “NO topka!” онзи с костюма си тръгва и половин час по-късно пред двора на бай Симо става страшна галиматия.

Пристигат коли на израелското посолство, четирима костюмари, явно дипломати, и един преводач. Отделно идват полицаи от Четвърто РПУ. Всички търсят топката.

Бай Симо започва да се нервира и ченгетата за малко не му слагат белезници, задето възпрепятства полицейска проверка. Тарашат цялото заведение, но напразно. Накрая хващат барманката, че няма лична карта. Съставят й акт и я карат да пише показания.

Бай Симо се амбицира и заявява, че те топка от него никога няма да видят и да вървят на майка си в... И ако обичат, следващия път да си носят прокурорска заповед, за да не ядат бой посред бял ден. Това да не им е ивицата Газа и т.н.

Израелците обаче също не се отказват. При бай Симо идват хора от Национална служба “Сигурност”, после други петима цивилни и седем униформени. Хоп и две призовки!

Викат на бай Симо сина му да се яви в районното като свидетел. Започва предварително следствие за кражба на топка. В кафенето пристига още икономическа полиция, после данъчните, а накрая – проверка от комисията на потребителите.

Бай Симо не се дава. Инатливият българин даже разхвърля няколко топки в двора си.

“Не знам какви са тия топки, то тука постоянно падат някакви топки. Искам да видя как ще стигнем дотам да ходим на разпознаване на топки в полицията”, казва той.

Така започват шегите, че бай Симо от Симеоново е скрил топката на Мосад. И в прекия, и в преносния смисъл... Какво да се прави?!

Bai Simo rulz! Както някой се опита да обясни на английски жаргон на недоумяващите чужденци.

Просто две истории, без връзка, които могат да послужат на изкушените от народопсихология изследователи.

  • Декларация голове не вкарва

    Декларация голове не вкарва

    Елитните (може би в кавички) български футболни клубове от два дни се замерят с декларации по повод на съдийските грешки и настоявания за смяна или запазване на шефа на съдиите след последните гафове на подопечните му. Това не е от тази седмица. Години наред активността във футбола ни се измерва с броя декларации и изказвания на разни фактори
  • Лидерката на БСП Корнелия Нинова с испанския премиер Педро Санчес

    Писмо на един българин от Париж: Гласовете ви чувам

    Използвам заглавието на последния роман на Димитър Талев от тетралогията му за живота и революционните борби на българите в Македония, не за да поставям въпроса за род, родина и национална принадлежност, а като отправна точка за по-общи разсъждения по въпроса за ролята на БСП в тези турбулентни за България, Европа и целия свят времена