За да работи по-бързо, Нерон вързал с бинт пръстите си
Не всеки може да посети Лувъра в Париж или музея “А. С. Пушкин” в Москва. А императорската колекция в Токио е още по-труднодостижима. В експозициите на тези световноизвестни музеи се съхраняват платна на българския художник Димитър Казаков - Нерон. Обаче да отиде до троянското село Орешак, и по-специално до националното изложение на художествените занаяти и изкуствата, е по силите и възможностите на всекиго. Защото точно там се намират 18 творби на родния гений, създадени буквално за часове.
“Те са рисувани на 5 юни 1990 г., малко преди откриването на празниците на изобразителните изкуства “Орешак 1990”, разказва директорът на изложението Иван Чакъров.
Дотогава всяко лято тези празници, родили се по инициатива на ловешката и троянската група на художниците,
събирали в Орешак
най-добрите майстори
на четката от
цялата страна
На тази последна изложба Димитър Казаков заедно със Светлин Русев, Сули Сеферов, Енчо Пиронков бил един от авторите, показващи свои творби в залите, близки до Троянския манастир. Под влияние на бурните времена или заради ангажимент един от поканените автори - Пламен Вълчев, не се явил. И изложбената площ до донесeните от Казаков картини останала празна.
Ден преди откриване на изложбата организаторите ѝ изпаднали в ужас от неприятната ситуация и невъзможността в съкратен срок да се илезе от нея. По-късно Нерон признава, че да нарисува толкова много платна в Орешак, главен провокатор е колегата му Цвятко Дочев. Казал му: “Казаков, вземай четките и давай!”.
По това време той творял с темпера, тъй като го мъчела астма. Развил заболяването години преди това от продължителната работа с разредители на маслените бои.
Без много да му мисли, Нерон застанал пред празните дървени платна от пустия декор и започнал вихреното си творчество, продължава увлекателният разказ на Чакъров.
Първоначално решил да изрисува едно-две платна като подарък за изложението. Бои му донесъл Цвятко Дочев, купили и няколко четки. Било към 12 ч на обяд.
“Самите декори ме предизвикват, защото в тях има някакъв бунт, защото са бели и в тях има някакво напрежение”, признава Нерон.
За да работи по-бързо, той обвил палеца и показалеца на дясната си ръка в бинт. Асистирали му две от уредничките на изложението - Маргарита Копринарова и Дарина Терзиева. Боси, за да не вдигат шум, те му подавали боите.
“Не бях виждала рисуване с такъв замах”, спомня си Дарина. Когато двете жени се изморили, да помагат дошли негови приятели.
В залата, където рисувал, звучала музика и го вдъхновявала. От филмова тя преминала в класика на арфа, после в народна на кавал и нетрадиционни инструменти. Творческият транс на Нерон се засилвал и той рисувал, рисувал...
Около него се събрала публика и с възхита и учудване наблюдавала работата му. “Страшно ме притеснява, че има публика, не мога да мисля, къса ми нервите - казва по едно време Нерон. Не мога да стигна до подсъзнанието си, а това трябва да стане много бързо, ако за седем секунди не се изрази, то няма да стане!”
До вечерта на откриването тайнствените образи от енигматичния свят на Нерон изпълнили белите полета на дървените стелажи. Този шеметен процес по създаване на 18 картини за 6 часа е уловен и запечатан от камерата на художника Цвятко Дочев, известен троянски художник.
Докато Казаков работел, го попитали какви идеи иска да покаже. “С идеите се занимават литературата, киното, театърът - отсича той. -
Аз показвам човека
в любовта, секса,
смъртта, младостта
- присъствието на човека, нима това не е достатъчно?”
Най-интересната картина в този цикъл е негов автопортрет, върху който той полага своя подпис, а след него и двете му дъщери. А според Иван Чакъров съседната картина е по-атрактивна. Изобразява стилизирана ябълка, носеща в себе си мистичност и малко етноелементи.
“Смятам, че няколко са ябълките, променили историята на човечеството. Първата е ябълката в райската градина, създала доктрината на християнството. Втората е на Нютон - оттам тръгнал законът на гравитацията. Третата е тази на Стив Джобс, която прави технологичната революция. А четвърта е ябълката на Казаков, която разтърсващо обновява сетивата ни”, гласи теорията на директора Чакъров.
Той припомня и откъде идва прозвището на Нерон. Като студент той живеел в Художествената академия, където завършва графика. Тъй като произлизал от бедно семейство, се препитавал като огняр на висшето училище. Веднъж, когато палели парното, негов колега се пошегувал с измършавялото момче, че има бретон като на Нерон. Оттам тръгнало името на този бунтар по природа и гений на четката.
Година и половина след създаването на 18-те картини в Орешак, само на 58 г. Нерон умира. Негови изследователи твърдят, че през краткия си живот той е създал над 15 хил. платна. По зла ирония получава последния хонорар за паната чак след смъртта си.
Освен това чиновници от някогашния Комитет за култура преценили, че могат да изплатят само 6 от космическите картини от най-експресивната колекция на таланта. Неведнъж свръхталантливият Нерон разкривал пред приятели, че получава творчески импулси и вдъхновение незнайно откъде - при рисуването ръката му сама движела четката. Това
озарение свише
прозира във всичките
му творби - върху
керамика, камък,
дърво или платно
“Вижте - в неговите изображения на хора и животни присъства Космосът - развълнувано сочи около себе си Иван Чакъров. - С Аксиния Джурова, Георги Шапкаров, Цвятко Дочев и приятели обмисляме да възродим празниците на изобразителните изкуства - да направим пленер на името на Нерон”, казва още той. Това ще е малката признателност към Димитър Казаков, направил националното изложение по приложни изкуства и занаяти в Орешак съизмеримо с Лувъра, музея “Пушкин” и императорската колекция в Токио.