Със зам.-министъра на правосъдието ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА разговаря Димитър Мартинов
- Г-жо Ахладова, предложихте редица промени с наредба към Закона за българското гражданство. Колко процедури предлагате да отпаднат?
- Предложените изменения са мерки за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискването за представяне на някои официални удостоверителни документи на хартиен носител.
С промените се предвижда да отпадне изискването за предоставяне от страна на заявителите на документ от МВР за разрешено постоянно или дългосрочно пребиваване в България, свидетелство за съдимост за лицата с разрешено постоянно или дългосрочно пребиваване в страната, документ за внасянето на задължителните осигурителни вноски и документ за промяната на имената, в случай че тя се налага поради сключен граждански брак с български гражданин на територията на Република България.
Също така интервюто с молителя ще се провежда при приемането и регистрирането на документите в Министерството на правосъдието. Чакаше се година и половина, а сега хората ще запазват дата за подаването на документи и интервю накуп, което ще облекчи процедурата с година и половина. Общо ще отпаднат 5 процедури.
- Колко са в момента процедурите?
- Съгласно Закона за българското гражданство процедурите, свързани с промяна на гражданството, са придобиване, възстановяване и освобождаване.
Само от началото на 2017 г. до 30 август в Министерството на правосъдието са
подадени общо
11 058 молби
и са образувани
8 856 преписки
за придобиване,
възстановяване
и освобождаване
от българско
гражданство
За периода 30 август - 18 септември 2017 г. щe има18 695 интервюта с кандидати, желаещи промяна на гражданството си.
Ще увеличим още капацитета на дирекцията и ще се провеждат двойно повече интервюта.
- Колко от тях са просрочени?
- Всяка редовно образувана преписка за промяна на гражданството в дирекция “Българско гражданство” следва да премине през процедура на задължително съгласуване със заинтересованите институции.
Предвиденият срок, в който следва да бъде направено предложение от министъра на правосъдието за издаване на указ или за отказ за издаване на указ по молбите, е 18 месеца по молби за придобиване на българско гражданство по натурализация. 12 месеца е по молби на лица от български произход за придобиване на българско гражданство по натурализация. 6 месеца е за възстановяване на българско гражданство, освобождаване и придобиване на българско гражданство по натурализация. 3 месеца - по предложенията за придобиване на българско гражданство по чл. 16.
Когато се възлага допълнителна проверка по тях, сроковете, в които министърът на правосъдието прави предложение до вицепрезидента на републиката за издаване на указ или за отказ за издаване на указ за придобиване на българско гражданство, се удължават.
- Имаше абсурден казус с българина по рождение Денис Янев. Защо се е стигнало до проблеми в неговия случай?
- В конкретния случай с Денис Янев в акта за раждане е отбелязано, че родителите са избрали гражданство на СССР, но към момента на раждането му. Конвенцията между България и СССР за предотвратяване възникването на двойното гражданство, по силата на която родителите, граждани на двете държави, са могли да направят избор на гражданство, е прекратила своето действие. С оглед на изложеното при определяне на гражданството на Денис Янев е приложима правната норма - български гражданин по произход е всяко лице, родено в България, ако единият родител е български гражданин, а другият е чужд гражданин.
- Има ли други хора, придобили гражданство чрез съда? С дело Янев обяви поправката в акта си за раждане, в който вписано руско гражданство, за невалидна.
- Това също е възможна хипотеза. Ако влезе в сила съдебно решение, то променя становището на съвета. Решенията на съда не се коментират.
Трябва едно тълкувателно решение, защото административните съдилища постоянно излизат с противоречиви становища.
- Например?
- Дали документът от Държавната агенция за българите в чужбина има достатъчно данни, че да се направи предложение за придобиване на българско гражданство. Спорът е дали това е самостоятелен акт, или част от процедурата по придобиване на българско гражданство.
- Какви са най-честите причини за отказ от гражданство?
- Основната причина за отказ е придобиване на чуждо гражданство в държава, която изисква лицето да се освободи от настоящото си гражданство.
- А България да откаже да му даде гражданство?
- Липсата на възходящ роднина е основната предпоставка за отказ.
Обикновено става
дума за роднини
по съребрена
линия, но не и
възходящ по
права - майка,
баща, баба,
дядо. Затова
и съветът по
гражданство
най-често
отказва
Нямаме обаче точна статистика, защото има и откази, които се налагат от президентството.
- Защо се стигна до опашки в Агенцията по вписванията.
- Агенцията разполага с много малко служители и обемът от работа трудно се осъществява.
Знаете, юни беше крайният срок. Хората използваха последния момент и затова стана струпване, и то само в пиковите часове. Тези опашки изчезваха за 2 часа.
Работеха всичките 12 гишета, бяха спрени отпуските, работното време беше удължено с по един час сутрин и вечер.
Предвижда се догодина годишните финансови отчети да се предават на едно място. Дали ще е в агенцията по вписванията, или в Националния статистически институт, но ще има единна входна точка.
- Всъщност колко бяха подадените отчети?
- От 1 януари до 30 юни 2017 г. годишни финансови отчети са подали 436 770 търговски дружества. В сравнение с 2016 г. техният брой е нараснал с 54 272. На хартия са подали документи 109 453, или 25,06%, по електронен път – 327 317 или 74,94%.
От 1 януари до 30 юни 2016 г. включително са подадени 382 498 заявления за годишни финансови отчети.
Независимо от изключителното натоварване, особено през юни - подадените заявления за годишни финансови отчети през този период са 345 758. Информационната система на Търговския регистър работи без прекъсвания и сривове, за което говори съотношението на подадените за 2017 г. заявления по интернет спрямо подадените на хартиен носител.
Усилията на ръководството и всички служители на агенцията и в бъдеще ще бъдат насочени към бързо, коректно и професионално обслужване на гражданите.
ВИЗИТКА:
l Родена през 1974 г.
l Магистър по право
l От 22.05.2017 г. е административен ръководител на Административен съд – Перник, избрана с решение на Съдийската колегия на Висш съдебен съвет на 18.10.2016 г.
l От 2014 г до 22.05.2017 г. е председател на Районен съд - Перник.
l Владее английски и руски език.