Парафите на Иван Багрянов, Балан и Васил Гендов са в албумите
“Постави доброто за основа на дома си, правдата за мерило, любовта за украшение, мъдростта за ограда и истината за светило.” Това е написал собственоръчно в София Учителя Петър Дънов на 20 юни 1934 г. в албума за автографи на Аспарух Бирников от Ямбол. Бирников, който по това време е на 28 г., е наредил посланието на първо място в колекцията си, събирана повече от 50 години. 120-те подписа в нея далеч не са на случайни хора. Отделно са представени копия на 36 книги с автографи на техните автори.
Чак на 28 декември 1958 г. Аспарух Бирников, известен ямболски краевед и общественик, обяснява писмено страстта си към автографите. “Изучавайки графологията, у мене се появи мисълта да събирам автографи от ония лица, които са успели да се издигнат по лестницата на живота на по-горните стъпала - писатели, художници, мислители, артисти, духовници, военачалници и други, с цел едно графологично изследване. Това ми желание още повече се усили, като прочетох книгата на Димитър Инсаров “Личност и почерк” с факсимилета на маса автографи на руски и европейски интелектуалци.
Бирников така и не създава замислената от него книга “На гости у великите хора”. Но оставя на сина си Георги богатство, с което би се гордяла всяка библиотека, архив или музей. Собственикът на албума не се задоволява да вземе само подписа на своя събеседник, в повечето случаи той получава цели послания, които хората му пишат саморъчно. Аспарух Бирников
добавял върху
страниците снимки
или изрезки от
вестници,
както и кратки биографични данни за хората, от които получавал автограф.
Например към подписа на министъра на земеделието и държавните имоти и по-късно премиер на България Иван Багрянов от 4 декември 1939 г. е залепена негова снимка от вестник с “любимата му малка сърна”. С подходящи изрезки от вестници са придружени автографите на писателя Елин Пелин, на Старозагорския митрополит Павел, хумориста Райко Алексиев, доайена на актьорите Кръстьо Сарафов.
Роденият в Ямбол генерал Стилиян Ковачев, командващ армия в Балканската война, е написал на 21 октомври 1937 г.: “След 18-годишно отсъствие от родния град намирам сега голяма промяна и напредък във всяко отношение. Прекланям се пред гражданските добродетели на моите съграждани”. Генералът умира на 11 юли 1939 г. в София.
Първият български филмов артист и кинорежисьор Васил Гендов, създал през 1915 г. филма “Българан е галант”, също не подминава албума на Аспарух Бирников. Но явно е бил човек с високо самочувствие, защото на 11 ноември 1935 г. заявява писмено: “Нека се знае, че
за първи път, а може
би за последно,
давам автографа си,
сложен между многото”.
Други колеги от сцената на Гендов нямат това самочувствие. На 4 юни 1942 г. Стефан Савов, един от създателите на Дома на киното в столицата и по-сетнешен лауреат на Димитровска награда, изплаква: “За своя голям труд българският актьор е най-малко възнаграден”. Никола Балабанов, актьор от радио “София”, е по-романтичен, но също така тъжен: “Голямата награда на актьора са цветята и аплодисментите. Колко малко траят, 14 октомври 1936 година”.
Автографите на актьори като Олга Кирчева, Владимир Трандафилов, Николай Масалитинов и Ирина Тасева, на ректора на Държавното висше театрално училище през 1939 г. проф. Добрин Митов, на оперния певец Тодор Мазаров допълват колекцията.
Аспарух Бирников притежавал също подписите на детския писател Стоян Попов - Чичо Стоян, и на съпругата му - актрисата Роза Попова. На 8 юни 1936 г. писателят пише в албума: “Ямбол, че пак Ямбол!”, а Аспарух описва как успял да разговаря със семейството в столичния хотел “Европа”. Той разказва, че
заварил Чичо Стоян
да плете с тел
кошче,
защото жена му имала навика да събира цветята, които му поднасяли при срещите им децата, и да ги носи в дома им. Нарича това женска слабост.
Описал още как избрал псевдонима си Чичо Стоян: като дете съпругата му Роза му била ученичка. Но вместо с общоприетото господин учителю, го наричала чичо Стоян. “Съдбата ги събрала като съпрузи и той така увековечил нейното детско минало. Можело и още по-гальовно - чичко Стоян”, пише Аспарух Бирников. Роза Попова пък се смята за първата трагична актриса в България заради ролите ѝ по Достоевски, които тя много обичала.
Елин Пелин, Чудомир, Стилиян Чилингиров, Костантин Петканов и Дамян Калфов са част от писателите, чиито парафи се пазят в албума. На 9 май 1940 г. Мария Грубешлиева пише: “Оставам с отлично чувство към ямболци, които така хубаво знаят да слушат поезия”. На същото литературно четене бил и Людмил Стоянов, който също се разписва пред Бирников.
Още преди смъртта на баща си през 1991 г. Георги Бирников решава да продължи неговото дело да събира автографи, като се съсредоточава върху хората на изкуството. Първо подал химикалка на актрисата Невена Коканова, която през март 1987 г. гостувала на клуба за естетическо възпитание в тогавашния ямболски завод “Хидравлика”, където работел Георги.
Доста по-късно, на 10 декември 1998 г. , писателят Николай Хайтов пише:
“У Георги Бирников
няма нищо
бирническо
Той е истински артист, който осъществява своя порив към историята и вечността. На добър му час!”.
Тази година Бирников-младши начена третия том от семейните албуми с автографи на прочути хора. В него е подписът на актрисата Ирен Кривошиева - от 20 юни 2017 година.
“За да получа тези автографи, следя отблизо културния живот на Ямбол, посещавам театрални представления и литературни четения. Когато подавам албума за подпис, много често ме питат от коя медия съм и се изненадват, че действам по собствена инициатива. До момента никой не ми е отказал автограф”, споделя Георги Бирников.
Никой не отказал навремето и на баща му Аспарух. С едно приятно изключение. През 1957 г. Бирников пише писмо на художника Владимир Димитров - Майстора. В него му честити 75-ата годишнина, разказва, че синът му Георги, по това време на 6 г., се увлича по рисуването и го моли за автограф. В отговор получава писмо от художника, написано саморъчно върху пощенска картичка с картината на Цанко Лавренов “Старият Пловдив”. “Бил е толкова скромен, че му изпратил чужда картина”, коментира синът. В онази картичка Майстора пише: “Уважаеми другарю Бирников, благодаря за приветите и пожеланията по случай моята 75-годишнина. Прощавайте, че
не мога да изпълня
желанието ви,
защото не се
подписвам на
работите си
А вашият малък юнак нека си рисува, та когато дойде вече в гимназията, тогава ще се види към каква специалност ще се прояви - изкуство или наука. На вас и цялото семейство пожелавам всичко най-хубаво. Владимир Димитров - София, 20 март 1957 година”.
65-годишният Георги Бирников няма намерение да се отказва от автографите. Засега не знае каква ще бъде тяхната съдба по-нататък, макар интересът към тях да е голям. Сякаш предвидил този интерес, на 21 септември 1935 г. бащата е написал на титулната страница в първия том: “Настоящият албум с автографи принадлежи на Аспарух Бирников от град Ямбол. След попълването му ще се предаде като дар на Народната библиотека - София”.
Засега поне синът не приема това послание като завещание от баща си.