НА ЖИВО: Пленарно заседание на депутатите от 49-ото НС

Видео Подкаст image/svg+xml

Марин от математическата в Шумен чете книги, за да решава по-лесно задачи по информатика

Той е като гениите - може да се справи и с най-сложната задача, но не може да си върже обувките, казват учителките му. Но най-важното било да разбере условието - после всичко решавал за 2 минути

Марин Йорданов е в VIII клас, учи в шуменската ПМГ “Нанчо Попович”. Момчето е сребърен медалист от Първата европейска младежка олимпиада по информатика. Той е един от тези, които защитават достойно българската школа и се връщат с награди от международни състезания. Марин

печели първия

си медал още

когато е в V клас

Талантът при него идва по наследство. Майка му е учителка по информатика, а баща му е програмист.

Няколко години по-късно той е вицеевропейски шампион от Първата европейска младежка олимпиада по информатика. Така накратко може да бъде представен Марин Йорданов от Шумен, който показа, че информатиката и програмирането могат да са и любими, и интересни.

“Дойдох в “Школа А&В”, когато бях в IV клас. Родителите ми ме доведоха, за да се занимавам с информатика. Не знаех абсолютно нищо, но след първите уроци ми стана интересно”, разказва момчето. Още на първото състезание - есенния турнир на школата, ясно проличали състезателният му дух и желанието да побеждава по-големите.

“Исках да победя 5-класниците, за да вървя по-бързо напред”, спомни си Марин.

Учителите му в школата разказват, че още тогава правел впечатление на различно дете. Бил по-тих от останалите, повече наблюдавал. С това си поведение малко ги обърквал.

“На пръв поглед

човек може да

си помисли, че е

дете, което

трудно разбира

Оказа се, че си е негов начин да мисли, да преценява, да намира различни решения”, описа красивия ум първата му учителка по информатика Валентина Дянкова.  

Той имал чудатости в характера, които, докато го опознаят, притеснявали учителите му. “След една подготовка за състезание му казах: “Марине, отиваш вкъщи и си почиваш. Ще си почиваш, няма да решаваш задачи по информатика.” Тръгна си, но след малко се връща и пита: “Г-жо, какво означава да си почивам?” Казах му: “Няма да решаваш задачи.” Отвърна ми: “Добре, но решаването на задачи по математика почивка ли е от решаването на задачи по информатика?”

Така с усмивка описа странностите на таланта му Валентина Дянкова. Различността му учителите открили и в още една негова особеност. Умеел да решави задачи, но било нужно да преодолее само една трудност – разбирането на условието.

И как мислите, че бил решен този проблем? Ами с четене на книги. Това си спомни другата му учителка Бисерка Йовчева, създателят на шампиони по информатика.

“Чете много книги, защото в задачите има много белетристика. Тя е важна част от информатиката, защото условието на задачата трябва да е интересно”, обяснява Йовчева. Тя разказа и какво е било препъникамъчето в едно от състезанията. Задачата била да се изчисли колко далече може да стигне самолет с едно зареждане на резервоара. Само че в условието било казано далечина на полета.

“Марин не успя да разбере какво е далечина на полет, започна да си го тълкува по свой си начин и не успя да реши тази задача. Когато излезе от състезанието и му обясних какво е далечина на полета, в следващите две минути той беше готов с решението”, обясни Бисерка Йовчева.

“Условията на

задачите са

дълги и има

двусмислици,

които понякога объркват. Четенето на книги ми помага да осмислям по-бързо информацията, кодирана в задачите, и да ги решавам в определеното време. В първия час и половина от състезанието можеш да задаваш въпроси. Четенето на книги ми помага да осмисля по-бързо условието на задачата и да задам въпросите, които ще ми помогнат да я реша”, призна си Марин Йорданов.

“Някой може да каже, че няма връзка между литературата и информатиката, обаче аз съм я намерил”, сигурен е Марин.

“Той е като гениите - може да реши най-сложната задача, но не може да си върже обувките. Учим го да прави ключ, защото беше по-сложно за него от решаването на задачи”, допълни разказа Валентина Дянкова.

Марин Йорданов казва, че му е много приятно да решава задачи с условия за динамично оптимизиране и за пътища. Тези задачи обаче невинаги се падат на състезание.

“След провал в едно състезание се амбицирам да се справя със следващото. Щом се представя добре, искам да продължа.” Така описа възходите и спадовете си младият информатик, който е участвал в 20 национални и 4 международни състезания, от които печели медали.

Всяка победа е трудна. Доста трябвало да се поизпоти, за да заслужи мястото в националния ни отбор в Първата европейска младежка олимпиада по информатика. Преди последните кръгове в квалификациите за олимпиадата бил 11-и.

Необходимо било

да се стегне и

да измести поне

трима от

състезателите,

за да влезе в елитната българска осмица. С усилия, много хъс и съсредоточеност в последните два кръга на квалификациите успял да изпревари всички по точки и да заслужи мястото си.

“На предпоследната контрола имах 272 точки от 300 възможни, на последната имах 262 точки”, обясни победния си ход младият информатик. Така станало, че и в олимпиадата последният състезателен ден му бил най-силен. “Той има равен резултат с един от руските състезатели, който има медал от голяма международна олимпиада”, сравни победния му ход Бисерка Йовчева.

Но как се преодолява напрежението в едно състезание. Първото според Марин е подготовката. Второто - ако една задача го затрудни, минава на следващата и така, без да се отказва. Освен това преди всяко състезание подготовката му е в суровите условия на състезанието. Става рано, решава задачите в часовете, в които предстои да се проведе състезанието.

Това е стратегията му за настройване на ума да работи активно в часовете, когато е най-нужно. Така ден след ден, до пълна синхронизация на ума и времето.

“Марин е състезател по дух. Той

иска да печели,

освен хъс за

програмиране

има и за

състезаване

Бори се, за да спечели, а не просто да се яви на състезание. Това го амбицира да се готви все по-добре”, описа го Йовчева.

Другата му учителка Валентина Дянкова го характеризира като много упорит, но и болезнено чувствителен към неуспехите.

“Бяхме на състезание във Велико Търново, виждам го - той плаче, чак не може да каже дума. Казва ми: “Не излиза отговорът, правя го вярно, но не излиза.” Оказа се, че той наистина върви правилно при решаване на задачата, но малка грешка накрая го препъва”.

Марин има още едно качество, което не се среща често при състезателите, а именно да налюдава работата си и обективно да я оценява. Тази различност е забелязана от учителите му, затова го “пазят” от стандартното писане на кодове. Въпреки че в информатиката има алгоритми, място за творчески решения не липсват и Марин винаги ги открива. Той постоянно пита може ли това да стане още по-добре, още по-оптимално.

Автор на статията

Зоя Пеева Зоя Пеева


Споделете статията

Четете още