- “Санирали” я с парчета стиропор, но тя е прогнила и опасна - напролет общината ще я събаря
- 62-годишната Лидия Кафеджиева сама се грижи за двете си дъщери, които минават 100 кг и страдат от олигофрения и обездвижване
“Няма по-голяма мизерия и немотия от нашата. Нито сме здрави, нито имаме къде да живеем, така е от години, а няма изглед да се оправим”, казва 62-годишната Лидия Кафеджиева от Рудозем. Тя има диабет и сърдечни проблеми и се грижи за двете си тежко болни, инвалидизирани дъщери. Отглежда ги в дървена барака почти в центъра на града.
Двете ѝ щерки са с тежка олигофрения, не са контактни и с по още 4-5 заболявания.
34-годишната
Зефира е 140
килограма
Носи рокли, защото няма как да облече други дрехи, дори и да има пари. Обича да слуша музика, дори почти се е научила да произнася правилно имената на любимките си - Валя Балканска и Росица Кирилова. Майка ѝ трудно може да я изведе по-надалеч от двора, тъй като е тежка за носене, а сама не може.
Сестра ѝ Мариана е на 28 г. и вече я гони по килограми. “Пълнеят, защото не се лекуват адекватно и не се движат.
Дори не могат
сами да преценят
колко трябва
да ядат”,
казва майка им.
Препоръчали ѝ да купи велоергометър, за да изразходват енергия. Лидия взела уреда на изплащане, но се оказало, че въобще не могат да го използват.
Двете млади жени живеят в общинската барака надваетажа всяка в отделна стая. “Няма как да са заедно. Нараняват се една с друга неволно, а и са пълнички, пък стаите са тесни. Постоянно съм в движение - нагоре и надолу, защото не знам, като отида при едното дете, какво става с другото”, обяснява майка им. Заради това тя отоплява три помещения - две стаи за децата ѝ и кухня, където да готви и да преспива. Взела е 15 кубика дърва и въобще не е убедена, че ще ѝ стигнат за зимата.
През това лято обикаляла около блоковете в Рудозем, където се санира, за да събира изхвърлени парчета стиропор и така е изолирала една част от бараката. Зимата вътре и да гори печка, е студено. Освен това Лидия се страхува, че
трите може и да
загубят бараката
Комисия е установила, че тяхната и други две в съседство са опасни и може да се срутят. Когато Зефира върви по пода, се чува сериозно скрибуцане. Кметът Румен Пехливанов смята да внесе в местния парламент доклада и най-вероятно ОбС ще реши да събори бараките.
“Много пъти съм им предлагал да дадат под наем тяхното жилищена седмия етаж и да вземат под наем на първи. Те обаче, за съжаление, не искат”, казва кметът. И допълва, че ще подпрат бараките с каквото могат, за да изкарат зимата, но проблемът няма да се реши така. Той лично няколко пъти е помагал лично на семейството, признава майката. Но тъй като тя има апартамент, общината няма да ѝ отпусне общинско жилище, за да не сгази закона.
Блокът, в който е жилището на Лидия, е саниран. Може да го продаде и да си купи друго на първи етаж, където ще се чувстват по-добре с болните момичета, но тя иска, ако вбъдеще децата ѝ имат нужда от лечение, тогава да го продадат.
“И Зефира, и Мариана се страхуват от височина, а е и опасно да живеят толкова нависоко. Нямам тераса, ако решат да отворят прозорецауможе да паднат, те не могат да преценят какво правят”, казва Лидия. Когато били по-малки, живеела в жилището си с тях, но като наедрели, било невъзможно и от 17 години карат в бараката. Условията в нея са ужасни. Стаите са мънички и трудно могат да се поберат дори за малко заедно.
Баня нямат.
Лидия къпе
дъщерите си
в тоалетната
От съседната стая пробили стената и подали маркучи от бойлер и така имат топла вода. Вместо с плочки стените в “банята” им са облепени с мушама. “Не са виждали истинска баня през живота си”, признава майка им.
Най-прекият достъп до дома им е от двора на санаториума. За да стигат до него, са наредили десетина стари автомобилни гуми по ската вместо стълби. С големи гуми от камион лък Лидия е терасирала ската зад бараката, за да си направи мъничка градинка. В нея сади картофи, но заради диабета и при трите рядко готви от тях.
Лидия е от Широка лъка. Израснала е без майка и баща. Оженила се в Рудозем и заживяла там. Но когато се родили двете им деца с неизлечими заболявания, баща им Димитър ги изоставил. Оттогава дори не ги е виждал. Никога не е плащал издръжка.
От 18 г. Лидия не работи, за да ги гледа. Преди това била портиерка в общежитие на “Горубсо”. За болните ѝ дъщери държавата отпуска по 135 лева на месец като инвалиди и още по 70 лв. затова, че са с чужда помощ.
Семейството
от четири месеца
е на ръба на
мизерията,
тъй като на майката не са ѝ плащали по 300 лева заасистент. “Като асистенти сме на 4 или 6 часа работен ден. Добре, аз съм на 62 години и не ми е ясно как ще се пенсионирам, когато ту ме назначат за кратко, ту оставам без работа! Когато ме назначат, съм на непълен работен ден, а за всеки специалист е ясно, че съм 24 часа с две тежко болни деца, които имат нужда постоянно от човек”, реди през сълзи майката.
Малката ѝ дъщеря имала остеопороза, мускулна дистрофия на опорно-двигателния апарат, тежка олигофрения, диабет. Голямата била със същото. С общо 700 лева невижда кое по-напред да лекува и най-често лишава себе си. Според правилата тя
не може да ги
заведе и на
рехабилитация,
защото първо
трябва да плати
транспорта до санаториума, рехабилитацията, престоя, а след това държавата да ѝ възстанови средствата. “Откъде да намеря пари за тия разходи, с какво да съществуваме през това време, а след това да чакаме държавата да плати”, махва с ръка майката. Семейството оцеляло през месеците, в които тя не получавала заплата, благодарение на топлата кухня, която се осигурява от местната управа. Кметът на Рудозем Румен Пехливанов се принудил да тегли кредит, за да плати на около 80 човека от общината.
“С кредит от
105 800 лева са
разплатени
парите на всички
асистенти. Това
не е задължение
на общината,
а на държавата,
не може да оставим хората да мизерстват”, обясни Пехливанов. Той смята, че всеки месец авансово общините трябва да получават средства за заплатите на тези хора. Да се държи един минимум от една заплата. “Един месец ние можем и от собствения бюджет някак да осигурим плащане, но 3-4 месеца , което е над 100 хил. лв., е непосилно”, посочи Пехливанов.