Овцевъди от Силистренско искат да ликвидират стопанствата си, заради липсата на работна ръка и ниските изкупни цени. Вносът на замразено агнешко също убива родните производители.
Вече втори месец стадото на Николай Илиев от Секулово е обявено за продан, защото не може повече да работи на загуба. Занимава се с животновъдство от 25 години. Преди овцете е отглеждал говеда. От тях се отказал заради манипулираните от прекупвачи цени на млякото и месото. Започнал да отглежда овце, докато установил, че проблемите са едни и същи.
Проблем за него е вносът на замразено агнешко месо от Австралия, което тук дори се предлагало за българско. Вярно, в последно време хората започнаха да правят разлика между замразено и прясно месо, казва Илиев, но все още българинът не е готов да плати по-висока цена, но да получи по-качествен продукт, визирайки българското производство.
Според него вкусът на агнешкото, овчото, говеждото, та дори и свинското месо няма аналог в света. И то не защото сме специалисти и майстори, а заради почвено-климатичните особености у нас, твърди Николай Илиев.
А в навечерието на празниците, когато българинът иска да спази традицията и да има на трапезата си агнешко, на родните овцевъди им е забранена продажбата на трупно месо. Правим ес на по-големи европейци от европейцките, коментира овцевъдът от Секулово. Навсякъде според него, във всички европейски страни фермери окачват своята си продукция и продават месото опушено, сурово, а наред с него и млечни продукти. Само в България това е забранено. А във фермата в Секулово 150 агнета са готови продажба.
Твърди се, че българският животновъд произвежда скъпо. Не така стоят нещата според Николай Илиев. Нима австралийците, германците и французите да правят килограм месо от половин килограм концентриран фураж, пита той. Да – възможно е, но само ако отглеждат ГМО-животни, които трупат маса с по-малко храна или ако самата храна е пълна с хормони. В противен случай, според него животно отгледано в нормални условия си има стандарти от колко кг фураж колко кг месо ще се произведе. И на Луната да се гледа тази овца, стандартите са си стандарти, категоричен е Николай.
В същото време никой не обръща внимание, че фермерите у нас взимат много по-малък размер субсидии.
А продаването на животните под себестойността им води до вземането на решението стадото да бъде продадено. Реалната цена на живо тегло трябва да бъде 6-7 лв. без ДДС, за да бъде рентабилно отглеждането на животните, е мнението на фермерите, а не както е сега – 5 лв.
Животните искат да се хранят. В цената за едно агне от 25 кг влиза и цената за отглеждането на овцата. НО тя се агни веднъж годишно, а грижите за нея са 365 дни. Храна, вода, работници, прави калкулация Николай.
Заради проблемите с изкупните цени животновъдите не могат да планират и заплождането на животните. Не могат да бъдат сигурни колко и кога ще продадат.
Прекалени са мерките и изискванията, които се налагат на всички в бранша – повсеместно. Заради пропуските на един или двама, с нови тежести се наказват и останалите.
Според животновъдите е достатъчно, че има Агенция по безопасност на храните, която може да провери с какви животни разполага всеки стопанин, как се грижат за тях и т.н. Не е нужно да подлежат на хиляда вида проверки от кой ли не.
Поставят им се изисквания фуражите да минават през специална лаборатория, например. Та аз 25 години отглеждам животните си без да правя контрол на фуражите, коментира Илиев. И без лаборатории едно време в България е имало 12 милиона овце, а сега броят на животните е под милион.
Сериозен проблем имат овцевъдите и с намирането на работна ръка. Николай е силно притеснен какво ще прави, когато неговият човек се пенсионира, а е във фермата му от 8 години.