„Важно е да не пресъхва интереса към историята на този регион, в който са корените на първата европейска цивилизация. Ние сме нейните наследници, колкото и патетично да звучи, защото няма прекъсване в живота и културата от началото на шестото хилядолетие до ден днешен.” С тези думи заместник председателят на БАН, член-кореспондентът, доктор на историческите науки Васил Николов откри научна конференция за приноса на българския Северозапад в културно-историческото многообразие на обединена Европа
Днес в Монтана се провежда Ден на българската наука, посветен на Европейската година на културното наследство. За събитията усилия обединиха Община Монтана, Българската академия на науките, Регионалният академичен център, Държавният архив и Регионалният исторически музей.
В началото бе преподписан меморандум за сътрудничество между заместник председателя на БАН член-кореспондентът и доктор на историческите науки Васил Николов и кмета на Община Монтана Златко Живков.
Сътрудничеството между академията и местната власт започна преди 6 години. Тогава бе създаден Регионален академичен център. Двигател за разкриването и инициативите на центъра бе доцент Борислав Великов – експредседател на Народното събрание, дългогодишен депутат от региона и член на настоятелството на БАН.
Според Великов има големи шансове да бъде открит Регионален научен център за изследвания в Монтана. Две европейски оперативни програми дават възможност за финансиране на този проект. Това са „Наука за интелигентен растеж” и „Иновации и конкурентоспособност”. Той припомни, че е приета стратегия за развитието на науката в страната.
Кметът Златко Живков, домакин на всички прояви, припомни, че БАН е институция с много сериозна история. Тя е създадена през втората половина на ХІХ век. През 2019 година академията ще чества своята 150-годишнина.
„Института по балканистика с център по тракология към БАН е готов да открие свой филиал в Монтана”, заяви неговият директор проф. д.и.н Александър Костов. Той бе научен ръководител на конференцията.
Преди нея бе представена фотоизложба на документи от най-стария архив в страната – този на БАН, с която се представя българския принос към културно-историческото многообразие на Обединена Европа.
„Северозапада заслужава изследване, защото историята показва, че в много случаи региони забравени, отписани по някакъв начин, стават водещи. Надявам се това да се случи и тук, и Българската академия на науките да има принос в това отношение, заяви преди отпътуването си от Монтана член-кореспондентът, доктор на историческите науки Васил Николов.