Археолог: Хората, живели край Варненското езеро през халколита, са били с европеидни черти

https://www.24chasa.bg/region/article/6902424 www.24chasa.bg
СНИМКА: Гугъл стрийт вю

Хората, живели край Варненското езеро през халколита, са били с европеидни черти и с различни обичаи от тези във вътрешността на Балканите, разказа в интервю за БТА д-р Владимир Славчев от Регионалния исторически музей във Варна.

През миналата година археолозите от РИМ-Варна започнаха разкопки на трети некропол, открит в рамките на самия град. За тях вече е ясно, че хората от т.нар. култура Варна /последната четвърт на 6-то хилядолетие до средата на 5-то пр.Хр. /, са живели различно и са имали обичаи, различни в сравнение с тези от вътрешността на Балканите. Древните, населявали селищата около сладководните Варненски езера, са били с европеидни черти, докато другите по-навътре в полуострова са били средиземноморски тип. Според археолозите живелите тогава по днешните български земи мъже са доживявали до над 60-годишна възраст, но често са страдали от проблеми на опорно-двигателния апарат. 

Всъщност, откриването на третия некропол стана случайно, уточни Славчев. По думите му в началото на 80-те години на миналия век в музея се появява човек, който предлага за продажба златен амулет, за да направи златен пръстен на внучката си. Археолозите обаче разбират, че амулетът е същият като откритите вече във Варненския некропол древни скъпоценности. Приносителят на малкото съкровище разказал, че попаднал на него години преди това, докато бригадата трудоваци /войници от Трудови войски/, на която бил началник копала канализация в района на старите турски погреби на дълбочина от 2,5 м. Там попаднали на гроб, в който имало и златни предмети. Всеки от работещите си взел по нещо за спомен, без да съзнават, че са открили поредния праисторически гробищен свят.

Археолозите обаче така и не започнали разкопки в този район, поради неговата застроеност. И така до миналата година, когато имало разчистване на сгради, за да се открие място за ново строителство. "За наш късмет се оказа, че основите на сградите са били много плитки и не са нанесени големи щети", каза Славчев. Той уточни, че след пълното разчистване на терена е открит некропол от 16 комплекса, 15 от които се отнасят към късния халколит. "От самото начало на проучването се натъкнахме на погребение с типичната изпъната позиция на скелета и ориентация на полагането север-юг, поставени спондилосови герданчета от мъниста около врата и положена керамика", разказа археологът.

Вторият гроб, който проучват, се оказва уникален. Специалистите го определят като късноеленестически и в него намират изящна бронзова дръжка от малък тоалетен съд. Следва обаче изненада - при разчистването, под него се разкрива второ погребение, което се оказва къснохалколитно. "За първи път сме свидетели на подобно застъпване на некрополи, които нямат връзка по-между си", каза Славчев. Той допълни, че са попаднали и на два гроба с ориентация на полагане, обратна на традиционната юг-север. Останалите повтарят възприетия от другите некрополи ритуал на погребване - с герданче, с гривни на лявата ръка, в дясната си ръка положено малко съдче с диаметър 6-8 см, а около главите - наредени подобни на купички или чинийки неизпечени съдове, които са били специално изработвани за погребението.

"Намерихме четири символични погребения с керамично съдче с охра, с пет гривни, герданчета, кремък и златна халка и ни стана ясно, че имаме още един, трети, халколитен некропол край Варна", каза Славчев. По думите му най-вероятно той е принадлежал на праисторическо селище, което е било на брега на езерото в района, където днес са жп линии.

Всъщност началото на проучванията за "култура Варна" е поставено през 1968-69 година, когато археологът Хенриета Попова копае некропол край Девня, припомня Славчев. Тогава тя забелязва, че погребенията се извършват по различни ритуали - мъжете са изпънати, а жените свити. Попова формулира идеята си за "култура Варна", разказвайки за живота на древните около сладководните варненски езера и потъналите селища, както и за намерената керамика в тях, която е много специфична и различаваща се от другите. По-късно, през 1972 г., археологът Иван Иванов открива първия варненски некропол. Става видно, че той повтаря девненския, което потвърждава тезата на Попова.

За да могат да бъдат проследени различните периоди на културното развитие през праисторията, е било необходимо да се намери селищна могила, която да е място, което е било обитавало дълъг период от време, отбелязва Славчев. И Тодорова започва да търси такава селищна могила по Черноморието, която да има напластявания от различни периоди. През 1974 г. край Дуранкулак открива халколитна могила. Започналите разкопки показват и написват цялата история. Там е много ясно видима последователността, с която са се случвали нещата. Как постепенно се е развивал погребалният обред, както и че той съвпада с този край Варна. Разликата е била в дългия период на обитаване на мястото - от началото на късния халколит до финала на "култура Варна". Според археолозите в случая става дума за едно и също население, с едни и същи антропологични черти.

Разкопките на открития трети некропол допринасят за обогатяване на натрупаната информация, посочи Славчев. По думите му от намерените 10 халколитни скелета, два са на хора над 60-годишна възраст, което показва, че тогава животът е предоставял възможности за оцеляване. Що се отнася за антропологични черти, височината на единия мъж достига до 1,76 метра, а на другия - 1,45. При жените тя варира от 1,50 до 1,60 метра. Смята се, че за времето си те са били средни на ръст хора, допълни Славчев. Той уточни, че проучванията са показали, че при възрастните е установен висок процент наличие на шипове, а при по-младите - липси на зъби. Любопитното е, че не открихме кариеси, но в един от случаите установихме медна халка, обхващаща един от зъбите, разказа археологът. По думите му подобна технология е намерена като находка и в дуранкулашкия некропол. Две са хипотезите за наличието на такава халка, обясни Славчев. Едната е, че са слагани по чисто естетически причини, а втората - като възможно протезиране или лечение.

При изследванията на третия некропол учените са се натъкнали на страдащ от анемия. Установено е още, че при древните е имало висока честота на заболявания на опорно-двигателния апарат, което е учудващо с оглед иначе рационалния начин на живот тогава, отбеляза Славчев.

Последните изследвания на палеоботаниката показват, че около езерата край днешна Варна е имало осем селища, които са съществували през халколита. Гъстотата на застрояване е била висока, те са отстояли едно от друго на не повече от 2-2,5 километра, обясни археологът. По думите му в Южна България мрежата от могили е на малко по-голямо разстояние. Край Варненското езеро древните са живеели върху площ от 800 на 400 метра, каза Славчев.Според него върху тази сравнително малка територия са живеели много хора, които са поддържали и металообработващ център. Последното се потвърждава от изследванията на медните изделия и златни предмети, открити досега. Освен това по брега на Варненското езеро е събирана и медна шлака, която е изкарвана заедно с праисторическа керамика, допълни археологът. Той уточни, че за шлаката няма категоричност, тъй като през ранната бронзова епоха на същите места пак е имало селища.

Така или иначе обаче от находките се знае, че само тук са открити един тип брадви с особена форма, което говори за организирането на металургично производство със собствен дизайн, задоволяващо нуждите на местните. Интересна е мрежата, изградена за доставка на суровините, посочи Славчев. По думите му част от тях са доставяни от Росенското медно поле, друга - от Айбунар, Старозагорско.

Селища е имало и от другата, южната страна на Варненското езеро, която обаче не е изследвана, каза още археологът. Според него изключение прави много малък участък до днешния завод "Арсенал", където жилищата са били наколни. От намереното досега може да се каже, че и там моделът селище-некропол функционира, каза Славчев, като допълни, че намерените селища и техните некрополи са в основата на "култура Варна".

Откритото в първия некропол край Варна е връх, който е недостижим, отбеляза археологът. По думите му има идея, че той е бил необикновен, тъй като е бил място, където е погребван елитът на тази общност - най-важните, най-властимащите тогава хора. Според самия него обаче нещата не са били точно така. Аргументът му е, че всички некрополи - от Девня, Дуранкулак, първия и втория варненски, са били в непосредствена връзка. Възможно е намереният трети некропол да принадлежи към друго селище, каза археологът. Той поясни, че след като бъдат направени изследвания на още няколко парцела и бъде натрупана информация, ще има неоспорими доказателства не само за точните граници на некропола, но и към кое селище е принадлежал. Необходимо е търпение и шанс, защото това доказателство може да стане само с разкопки, а поради обективните обстоятелства те нямат да се правят от нас, така следващото поколение може да довърши знанието за "култура Варна", обобщава археологът.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

С плаж и майтапи преминаваше лагерът ни, но не и с тренировки! Скандалните разкрития направи пред съда футболист, участвал в уговорени мачове в родната "Б" група! Смелчагата, дръзнал да проговори за далаверите в първенството, е Християн Гачев. Той бе привикан в спецсъда, за да разкаже за шашмите със спортни срещи,

Легенди се носят за съдбата на митичния снайперист Красимир Станчев-Легионера. Версиите са десетки. От предположение, че е станал наемник на грузинската мафия, до слух, че е убит и трупът му е положен в безименен гроб в полите на Витоша. Вече 15 години родната полиция издирва Легионера по подозрение,

Вдовицата на Георги Илиев-Главния Мая тихомълком се е отървала от скандалния хотел „Дюн“ в курорта Слънчев бряг, показа проверка на "България Днес". Сделката е част от трансформацията на страховитата в миналото групировка ВИС-2. Тя стартира преди около две години с мащабно закриване на фирми и разпродажба на имоти,