На редник Николай Николов му оставали няколко седмици служба, но бил изпратен с полк от Харманли да охранява летище “Розине” до Карлови Вари
Бронзовият бюст от първия му паметник изчезнал през 90-те години на ХХ век, от година има втори. Монумент на Николай е вдигнат и в чешкото село Нови Дум
Само един български войник загива при участието на нашия контингент в потушаването на Пражката пролет през 1968 г. Това е 21-годишният тогава редник Николай Цеков Николов от врачанското с. Бъркачево. Служил в Харманли и през август тамошният полк е вдигнат “в защита на завоеванията на социализма в Чехословакия”, както пишат по това време вестниците у нас.
На Николай му оставало месец до уволнението, когато войските на 5 страни от Варшавския договор - СССР, България, Полша, Унгария и ГДР, нахлуват в Чехословакия. 116 военни от “братските” армии загиват по време на инвазията в Чехословакия на 20 и 21 август 1968 година.
Преди да замине с полка си за Чехословакия, Николай писал на родителите си,
че ще се прибере
в Бъркачево
за гроздобера
В селото му обаче го връщат в запечатан ковчег през септември.
50 г. по-късно все още не се знае как е загинал младият войник. Заедно с ротата си Николай Николов участвал в охраната на летище “Розине” край чешко село близо до Карлови Вари.
По случай светлата дата за социализма в България - 9 септември, пратените в Чехословакия български войници правят парад, а после бил даден тържествен обяд.
“След този обяд Николай грабнал акордеона и започнала войнишка веселба - разказва брат му Петър Николов чутото от служилите с Николай. - Какво точно се е случило после, така и не разбрахме. Знаехме само, че Николай бил отвлечен с кола и убит.
Изхвърлен бил
в някаква гора
Тялото му е открито от местна баба, която разхождала внучето си.”
В семейството на загиналия научили страшната вест от секретар в кметството, когото изпратили да им съобщи. После дошъл полковник от поделението в Харманли с официалното съобщение, че редник Николов е загинал геройски като войник интернационалист.
Посмъртно бил произведен в старшина. Погребали го чак на 12 септември, защото румънците, които не участвали със свой контингент в инвазията, направили проблем и тленните останки пристигнали през Одеса по вода. Изпратили Николай с военни почести.
“Бях в четвърти курс през 1968 г. и носех ковчега му - спомня си бившият кмет на Бъркачево Христо Славчев. - Десетина години по-късно, когато бях запас в школата във Враца, старшина, участвал в събитията в Чехословакия, ми разказа друга версия за гибелта на Николай.
Неговата част изпълнявала само охранителни функции. Във фаталния ден Николай излязъл от някаква падина, където се била скрила ротата, и тръгнал на автостоп. Качил се в автомобил, мъж и жена били на задната седалка.
Един от тях му
теглил куршума
и го изхвърлили
край гората.”
Две години след погребението от металургичния комбинат в Кремиковци, в който Николай работел, преди да влезе в казармата, вдигнали паметник в родното му Бъркачево.
В края на 90-те години на XX век обаче бронзовият бюст една нощ изчезнал и години наред стърчал само постаментът с надписа за геройската смърт на Николай Николов.
Непокътната и до днес обаче е паметната плоча на входа на гимназията по селско стопанство в Мездра. През 60-те години това е било механо-тракторното училище, в което учил Николай.
“Тук се учи през 1964/1966 г. Николай Цеков Николов, загинал при изпълнение на воинския си дълг”, пише на паметния знак.
Плочата е поставена по инициатива на неговия съученик и днешен председател на фондация “Сирак” Стефан Здравков от Мездра. Той
посвети книгата
си “Мъртвият не
ни е вече враг”
на загиналия
в Чехословакия войник. В нея разказва любопитни моменти от живота на Николов и споделя преживяванията си от времето, когато войските на 5 държави от Варшавския договор нахлуха в Чехословакия.
Миналата година по настояване на брата на загиналия редник Петър Николов и с помощта на екип от националния филмов център, които правили филм за съдбата на Николай, паметникът му бе възстановен в центъра на селото.
Автор на новата мраморна фигура е скулпторът Стефан Стефанов, доскорошен директор на гимназията по каменообработване във врачанското с. Кунино.
Хората в Бъркачево продължават да отрупват с цветя и новия паметник, като избягват да дават оценка на събитията от онова време. За тях това е войнишкият им паметник, какъвто има почти във всяко село в България, а тълкуването на случилото се преди 50 г. предпочитат да предоставят на историците.
Преди 10 г., когато бе отбелязана 40-годишнината от смазването на Пражката пролет, близки на убития Николай ходиха в Чехия и посетиха малкото с. Нови Дум, край което се случва трагедията с нашия войник. Те разказаха, че селото има малък паметник, напомнящ за трагичната смърт на Николай Николов през 1968 г.
Чехите не скрили от тях, че много пъти през годините оттогава паметникът е бил поругаван, но те винаги го възстановявали. И се оказало, че за хората от малкото чешко село, като и за тези от Бъркачево, съдник за делата ни са единствено Бог и историята.
Това, което огорчава и хората от Нови Дум, и тези от врачанското село, е, че досега нито един наш дипломат не се е поинтересувал от единствения български войнишки паметник в Чехия.