23 септември, 2013 г., малко след 8 ч. сутринта. Шефката на дирекция “Дребно банкиране” към “Уникредит Булбанк Бургас” Павлинка Йовчева току що е излязла от дома си на ул.“Константин Величков” и върви пеша по обичайния си маршрут към работното място.
На тихата уличка “Поп Грую” в центъра на града, до малко магазинче за зеленчуци, тя е пресрещната от 58-годишния бивш военен Любомир Симеонов. Преди да се разминат Симеонов вади пистолет и застрелва от упор банкерката. Изстрелът е само един, но право в сърцето на жертвата. 54-годишната Йовчева издъхва на място, районът почернява от полиция, входовете и изходите на града са завардени. Няколко часа по-късно идва новината, че стрелецът се е предал в полицията в Сливен.
Трагедията от 23 септември е предшествана от упорити многобройни опити на бившия подполковник от армията да привлече вниманието на банкерката към себе си.
Шест месеца преди убийството Любомир Симеонов, който търгува с билки и притежава цех за преработката им в сунгурларското с. Черница, както и складове в Сунгурларе и с. Горово, пуска жалба до главния прокурор Сотир Цацаров срещу служители на клона на банка “Уникредит Булбанк Бургас” в Карнобат.
В жалбата бившият военен твърди, че са му искани подкупи, за да му бъде отпуснат кредит по евросубсидии, че е принуждаван да работи с конкретни фирми, за да бъде одобрен за заема и обвинява конкретни лица.
В една от жалбите си, изпратени по-късно в Икономическа полиция - Бургас, Симеонов твърди, че клонът на въпросната банка в Карнобат отпускал по-лесно кредити на хора, които имат по-малки обезпечения от неговите. Любомир Симеонов кандидатствал за евросубсидии по програма за развитие на селските райони и по-точно по Програма 123 - “Подобряване на цялостната дейност, икономическата ефективност и конкурентоспособността на предприятия от хранително-преработвателната и горската промишленост.
Кандидатствал за 1,8 млн. лв., като евросубсидиите били 50% от общата сума, спомнят си запознати и уточняват, че при подобни програми проектът първо трябва да се финансира от банка или със собствени средства.
Симеонов твърдял, че имал одобрен проект, в който инвестирал 150 хил. лв. и отговарял на условията за финансиране, тъй като представил документи за оборот в размер на 1,5 милиона лева.
От банката го уверяват, че кредит ще му бъде отпуснат, но когато се стигнало до подписването на договор, му заявили, че като изпълнител трябва да работи с конкретна строителна фирма.
Подполковникът отказал, след което започнали проблемите му, твърди самият той по-късно пред разследващите.
По време на преговорите с банката Симеонов контактувал основно с Павлинка Йовчева и представители от клона в Карнобат. Симеонов се захваща с бизнес преди десетина години. Бил разделен със съпругата си, която родом от този край, и е служител на Министерството на отбраната.
След раздялата тя остава да живее в София, където са и двамата им синове вече със свои смейства.
Справка в ДАКСИ показва, че на името на Симеонов са регистрирани две фирми. Първата - ЕТ “Вероника-Еко Комерс” е за отглеждане на зеленчуци, дъни и пъпеши, и е регистрирана в Сунгурларе. И в двете си фирми Симеонов не е имал съдружници.
Убиецът бяга с колата си,
предава се в Сливен
След убийството бизнесменът Любомир Сименово се качва на автомобила си и потегля за София, къдетото живее, с намерението да се предаде доброволно на столичната полиция.
Докато пътува, чува по радиото, че убиецът на банкерката се издирва, и отбива автомобила в Сливен.
Отива в местната полиция и дори се нарежда на опашка, за да подаде сигнал, че той е стрелецът, убил жена в Бургас.
Първоначално дежурните полицаи не го вземат на сериозно, но след десетина минути Симеонов е арестуван.
Любомир Симеонов гръмнал
Павлинка Йовчева заради
провалено кредитиране
Входа на разследването Любомир Симеонов признава, че е убил банкерката от третия път.
Дебнел Павлинка Йовчева и на други места, но не стрелял. Първия път се отказва, тъй като имало доста хора, втория път не натиска спусъка заради присъствието наблизо на деца.
Около 8 часа сутринта на 23 септември 2013 г. отсечката на ул. “Поп Грую” се оказва пуста и стрелецът изпълнява пъкления си план. Осигурил си е незаконен пистолет “Макаров” няколко месеца по-рано, купувайки го от циганин в Павел баня.
Симеонов е осъден на 20-години затвор и 300 000 лв. кръвнина, която трябва да изплати на съпруга и двете деца на убитата банкерка.
Семейството на застреляната жена настоява за доживотна присъда, но на 31 март 2015 г. Върховният касационен съд потвърждава окончателно 20-годишната присъда на Любомир Симеонов.
По време на целия процес билкарят подполковник твърди, че е готов да понесе последствията от стореното. Като основна причина за убийството посочва, че Йовчева искала да унищожи бизнеса му, а според него той бил много успешен.
Колеги на убитата я описват като служителка с невероятни професионални качества и безупречна репутация. Според версия на нейни близки тя разбрала, че Симеонов източва фирмите си и това била една от причините да му се откаже финансова инжекция.
След като стрелецът влиза в затвора, частен съдия-изпълнител започва да разпродава бизнеса му. Цехът за преработка на билки в село Черница е обявяван няколко пъти на търг, но дълго време купувачи няма.
Във фейсбук пък се появява страница “Да подкрепим Любомир Симеонов - мъжа, който се опълчи на терора на банките”.
Днес бившият военен излежава присъдата си в затворническо общежитие в “Кремиковци”, работи и най-вероятно ще излезе предсрочно. Дядо е на четирима внуци. Единият от синовете му живее в чужбина.
Зад граница се е устроила и дъщерята на убитата банкерка, която има и син. Павлинка и семейството й дълго време живеят в Айтос, преместват се в Бургас 4-5 години преди жестокото убийство.
В затвора килърът написва
“Размисли от килията”
Докато е в затвора, Любомир Симеонов написва книга, която озаглавява “Размисли от килията”. През 2017 г. издадена от издателство "Топ медия прес” на Веселин Стаменов.В книгата бившият военен разказва своята гледна точка защо и как един български офицер се превръща в убиец.
“Размисли от килията” звучи и като изповед, особено когато става въпрос за извършеното убийство... Това не е просто документалистика, това е един учебник за властта и обществото - как да се спасим от пороците на днешния свят”, казва издателят Веселин Стаменов в интервю за благоевградска медия.