Иван Гранитски: Археологията и историята са длъжници на Странджа
Нападение от руски кораби или разбойници над Ахтопол е най-вероятната причина да бъде скрито съкровището от 854 златни и сребърни монети, за което “24 часа” писа.
Светила в науката се събраха на конференция в Ахтопол, на която анализираха находките от последните проучвания в района на Странджа и Черноморието, сред които новооткритото съкровище от османско време в крепостта Агатополис.
Конференцията се организира за 13-а поредна година от сдружение “Черноморска Странджа”, чийто председател е народният представител Петър Кънев.
“Съвременната наука все още е в дълг към тази територия. По инерция години наред се е смятало, че едва ли не това е земя без много артефакти и значими резултати, но сега новите изследвания ни убеждават, че в района на Странджа и по Черноморието е кипял изключително наситен живот.
Става дума за
елинистичния
период преди
идването на
Римската
империя по
нашите земи
Периодът, в който в този район до Стара планина има редица царства или градски образувания на траки, на тракийски племена”, коментира Иван Гранитски, един от основните организатори на конференцията.
Той добави: “Това са невероятно интересни изследвания, които тепърва ще начертаят една широка панорама, която ще бъде много ценна за бъдещите изследователи. Тук е мястото да поздравим депутата Петър Кънев, който е неуморен през тези години с цялостната си дейност. Не само по обгрижване на музея на котвата в Ахтопол, но и с това, че всяка година докладите в конференциите са все по-качествени и задълбочени.”
Най-горещата новина бе за намереното има̀не с 854 сребърни и златни монети, накити и изящни гайки за колани с орнаменти.
То е било открито на 12 октомври т.г. в последните дни от археологическото проучване на крепостта Агатополис, разкри пред “24 часа” ръководителят на проучванията гл. асистент д-р Андрей Аладжов от Националния археологически институт.
“За първи път тази година копахме във вътрешността на крепостта, досега работихме по укрепителните съоръжения - северната и южната порта. В пласт от османския период в жилище открихме преупотребен питос от римско време. Това са огромни делви, в които се съхранява жито и често те са били преупотребявани.
В такъв питос под горени талпи намерихме съкровището, разказа Аладжов.
Той подозира, че монетите и накитите са били скътани в торбичка от плат, тъй като върху повечето имало следи от текстил.
Откритите монети, предимно акчета и големи сребърни мангъри за плащане, са емисии на османски султани.
Засега са разчетени тези на Махмуд I и Осман III, управлявали в средата на XVIII в. Сред монетите имало и няколко западноевропейски.
Трите златни парички пък били изключително ценни. Екипът останал силно изненадан от находката.
“По онова време Ахтопол е богат търговски град, който е снабдявал Константинопол със стоки, всички монети са били в обращение. За да се зарови такава огромна сума, вероятно нещо се е случило - нападение на руски кораби, на разбойници или самото съкровище е принадлежало на някого, който го е откраднал и скрил”, допуска Аладжов.
Сред докладите, които предизвикаха огромен интерес на конференцията, бе и този за
съкровището,
открито на нос
Калиакра през
август от екипа
на доц. Бони
Петрунова,
директор на НИМ.
Според изтъкнатата археоложка намереното гърне с монети и други златни предмети вероятно е татарска плячка. Съкровището съдържа 957 предмета - 873 сребърни монети, 28 - златни, от които 8 дуката, 11 апликации, 28 копчета, 11 златни обеци.
Още тогава доц. Петрунова заяви, че за изследователите откритото гърне е като SMS от XIV век, а предметите в него ще се изследват поне година.
Сред докладите, които се откроиха, бяха още този на проф. Казимир Попконстантинов за изследванията и археологическите проучвания, проведени в Патриаршеския манастир “Св. Йоан Предтеча” на остров Св. Иван край Созопол, на проф. Иля Прокопов, който представи анализа “Залезът на елинистичните монетосечения и появата на имитациите в монетарната циркулация по Странджанското крайбрежие”, на проф. Даниела Агре за късноелинистическите домове край Синеморец и Бродилов, както и подводните археологически проучвания във Варненското и Белославското езеро и за находките в залива пред Устието на река Ропотамо. Бургаският изследовател д-р Стефан Пейков пък представи изследване за кметовете на Несебър след 1876 г.
“Програмата тази година бе много богата. Тези дискусии и кръгли маси имат свръхзадачата да попълват много бели петна в археологическите и историческите изследвания на Странджанския край. От тази гледна точка те имат изключителен научен принос, затова се роди идеята
най-важните
изследвания да
бъдат събрани
в специални
сборници”,
каза Иван Гранитски.
Той припомни, че през годините в ахтополските конференции са участвали големи наши учени като академик Васил Гюзелев, Константин Косев, Георги Марков, Стоян Райчевски, проф. Иван Маразов.