Вносителят на предложението - съветник от БСП, лично щял да купи уреда. Предлага и да събират пари за заплата на наблюдаващия реда в залата
Общинският съвет в Смолян изненадващо се прослави, след като записа в правилника си да бъдат тествани с дрегер за алкохол и наркотици всички общински съветници, кметове на села, журналисти, служители и присъстващи в залата.
Предложението направи ръководителят на съветниците от БСП Стефан Сабрутев. Според него имало ситуации през годините, които са показали нуждата от подобни тестове и отстраняване от залата на хора в неадекватно състояние.
Уникалното за България решение бе прието в правилника за работа на местния парламент покрай други точки и влезе в сила.
Преди 4 г. подобно решение прие бразилският град Пианко и се превърна в световна новина. Шефът на парламента в градчето, което звучи недвусмислено на български език, искал да сложи край на оживените спорове между съветниците, дължащи се в повечето случаи на прекаляване с алкохол.
След
закупуването
на дрегера
кавгите
намалели
Общинският съвет в Смолян приема да има квестор, но в длъжностната му характеристика администрацията ще е тази, която ще определи задълженията му.
Сесията се излъчваше онлайн, затова този момент от правилника привлече вниманието на хората в социалните мрежи. Освен дрегера заради дългите умувания по правилника за работата си, общинската сесия продължи 10 часа и накрая заседанието бе отложено, защото стана 23 ч.
В сесията бе включено и обсъждането на бюджета за 2019 г. на Смолян, но така и не се стигна до него. Появиха се коментари, че за съветниците правилникът е по-важен, тъй като чрез него ще взимат заплатите си.
Кметът на Смолян Николай Мелемов не беше в залата, когато бе предложено да се въведе квестор с дрегер, тъй като отменяше бедственото положение за закъсалото няколко дни без ток и път село Мугла.
“Общинските съветници да решават каквото искат - лесно е да приемеш нещо. Трябва обаче да си разработят законово идеята. Как този човек да бъде назначен да работи един път в месеца и какво би направил, в случай че има проблем - с него и без него ще се сигнализира в полицията.
Няма да
назначавам
квестор,
докато не
разработят
идеята
- колко пари ще ни струва, каква заплата ще взема, къде да го назначим, какви функции ще има и по кой закон”, категоричен е Мелемов.
“Отдавна съм си мислил за такова предложение. Сега използвах повода, че се прави нов правилник. През годините е имало случаи на сесия да има граждани, съветници и кметове, видимо нетрезви. Залата е място, където трябва да се работи концентрирано и да се вземат важни решения.
Случвали са се и ексцесии и считам, че трябва да има квестор. Зaдължитeлнo дa e oбopyдвaн c дрегер. Аз лично ще го купя и даря. Колкото до квестора, щом общината не иска да го назначава, за да не ѝ тежи финансово, може с колегите да отделим част от заплатите и да му плащаме”, казва вносителят на предложението Сабрутев.
Той си спомня
за 3 случая
на ексцесии
в залата,
а при един от тях се наложило да се извика полиция.
Червеният съветник е собственик на голям строителен супермаркет в града и е работодател на 50-ина души. Неотдавна имал случай с пиян служител и тогава купил за фирмата дрегер. “Стои ми в чекмеджето и при съмнение тествам служителя. Ако се потвърди, си понася наказанието”, казва Сабрутев.
Той обмисля за в бъдеще в общинския съвет освен дрегер за алкохол да има устройство за проверка за наркотици. Според съветника предложението му може да бъде заимствано и от други общини в България.
Сабрутев бе кандидат на левицата за кмет на Смолян, но остана втори с 27,35% от гласовете след Николай Мелемов, спечелил на първия тур с 54,43%.
“Против съм идеята на Сабрутев квестор да проверява за алкохол и наркотици всички влизащи в заседателната зала.
Първо, защото това е посегателство към личността, то е противозаконно и противоконституционно. Второ, защото е обидно и унизително за хора, които би трябвало да се ползват с високо обществено доверие. Трето - ако сами си нямаме доверие, не би било възможно да очакваме другите да ни вярват. И четвърто, като журналист, отразяващ работата на общинския съвет в продължение на 15 г., а и общински съветник от почти 4 г., помня само един случай на присъстващ в залата с неадекватно поведение. Случаят е прецедент и не би трябвало от него да се правят генерални изводи. Не би следвало и да се създава регламент в правилника за работа на общинския съвет. С ръка на сърцето не бих могла да кажа, че съм виждала пиян или дрогиран в залата за близо 20 г. Да се твърди обратното, е лъжа”, казва съветничката от ГЕРБ Анита Чолакова.
Според нея това нововъведение е получило одобрение заради спецификата на гласуване. Вносител на правилника е председателят на местния парламент Данчо Киряков и когато Сабрутев го предложил, председателят го приел като искане да се определи щат за квестор и се съгласил, без да придаде важност на останалата част от предложението.
В случай че направо вносителят се съгласи, то става част от предложението и не се гласува на момента, а след време - анблок за цяла глава от правилника.
“Рискът за съветниците, които не бяхме съгласни с предложението, бе да отпадне една глава от новия нормативен документ, което е равносилно на липса на правилник. А без него общинският съвет не може да работи. След като минат съответните законови срокове, в него може да се правят промени и аз се надявам да изчистим този парадоксален регламент. Твърдението, че сме дали предимство на правилника, защото така ще си вземем заплатите, не е истина. Разликата е, че без правилник съветът не може да работи”, добави Чолакова.
Общинският съвет в Смолян гласува нов правилник, тъй като старият бе отменен от административния съд след протест на окръжната прокуратура. Правилникът бе в сила от 2003 г. Нарушението, което се открива при проверката, е, че когато е бил отменен действащият дотогава правилник и е приет нов, той не е бил обнародван от председателя на съвета д-р Тодор Кумчев. По него с последващи 11 решения са правени множество промени.
Родопите са в доброволен “сух режим” близо 10 г.
В средата на 20-те години на миналия век Родопите влизат във фокуса на новините отново на тема алкохол. Създават се въздържателни дружества в Смолян и всички по-големи села. Дружествата настояват да се спре консумацията му, защото бил вреден, а се и разорявали семейства.
Дружествата на трезвениците си поставят за цел да превърнат Смолян в първия областен “сух” град. В запазени документи в държавния архив те сочат примера на най-умната държава, както определят САЩ, в апелите си, и на северните народи като Швеция и Норвегия, където нямало бедност, понеже алкохолът е забранен.
Постепенно с референдуми се затварят кръчмите в Арда, Чокманово, Левочево, Момчиловци, Петково, Широка лъка, Хвойна, Павелско, където по над 10 г. кръчмарите нямат клиенти. Пиело се предимно контрабанден алкохол извън тях.
Властта спира да подкрепя въздържателните дружества, понеже ги подозира, че освен с официалната дейност по популяризиране на въздържанието извършват и друга пропаганда.
През 1934 г. възбраната за употреба на алкохол по кръчмите в Родопите пада и Министерството на финансите разрешава отварянето им.