Само докоснати от Бога рибари могат да имат успех, след като целият хоризонт е тъпкан с мрежи
Хващането на калкан с въдица си остава една от най-големите загадки по морето. Малцина са посветените, които са успели да се похвалят с по един или повече уловени от брега екземпляри.
За подобно тайнство се иска поне малко да си маносан от Бога, както се казва във Варна.
Да се избере ден, в който да се хвърля за калкан, е първата стъпка към това изкуство.
На север от Обзор
се казва, че вълната
трябва да е “мазна”
Тоест да е достатъчно мощна, за да накара калкана да напусне убежището си на дъното и да тръгне да търси храна близо до брега. Никой не знае дали “повдигането” на калкана е физическо, или нервно явление у тази риба, но факт е, че при голяма вълна тя става активна.
Опитът показва, че е имало случаи, когато при 7-8 м ветрови вълни калканите се хващат един след друг. Това кара майсторите на този улов от Шкорпиловци да твърдят, че калканът се движи на пасажи като всички останали риби, което звучи направо светотатствено.
Но е проверено десетки пъти по време на вълнение. Калканът е единствената риба, която може да се лови в побеснялата вода. Дори мощното му кълване е трудно разбираемо и доста често за него се съди едва когато въдицата се завърти и падне на земята. Опитът обаче показва, че мъртвото вълнение въобще не носи успех в преследването на калкана. В този случай водата е мътна, носи пясък, който затруднява живота на рибите и плоските им събратя не правят изключение.
Калканът лежи по принцип заровен в пясъка. Той обаче го прави близо
до подводни скали
и места с водорасли,
за да дебне
другите риби, които се въртят там. През зимата калканът е навътре в морето и се храни основно с цаца, а в останалото време гони всичко - от гюмюша, попчетата, меджида, сафрида и иларията до зарганата и дребните чернокопи.
Калканът няма зъби като лефера, а по-скоро е като сома. Той захваща с дребните си зъби жертвата и просто я поглъща. Затова при ловенето му няма значение каква е дебелината на бидема и колко е голяма куката.
Калканът не е придирчив и след като налапа стръвта, започва да я поглъща. Затова не трябва да бъде засичан, защото ще усети опасност и ще изплюе куката. Поне 10-ина минути след кълването трябва да е първото засичане на рибата.
7 градуса на морската вода е точната температура за преследване на калкан, твърдят варненските майстори на морския риболов. Есента се чака водата да падне на тази температура, а пролетта - да се качи до нея. В момента тя е точно толкова във Варна, 8 градуса е в Бургас и Ахтопол и 9 градуса в Шабла, което е учудващо, но явно е следствие от топлата зима.
Има още една особеност, която трябва да се знае за най-скъпата риба. Въпросът е дали тя обитава определени места и заливи, или приижда от открито море. Според много рибари има местен калкан, който не мигрира.
Става дума за пристанищата в Бяла, Каварна и Несебър, където
корабите хвърлят
смачканата трицона
и карат калкана
да се върти там
на плиткото. Има рибари, които цяла зима хвърлят въдици точно на тези места и стигат до успехи.
“Всеки кефал е местен за дадена акватория”, твърди ихтиологът Цветан Станев. Няма данни обаче доколко това се отнася и за калкана. Навремето тази риба се ловеше във варненското яхтено пристанище, преди то да бъде оградено и забранено.
В риболовните форуми се развиват какви ли не дискусии за улова на калкан с въдица. От тях личи трогателност и мъка, защото този риболов е въпрос на късмет. И на шанс, тъй като в последните години през пролетта целият морски хоризонт буквално е ограден от мрежи от март до забраната на 15 април.
Калканът идва към брега да си хвърли хайвера, за да могат малките да оцелеят на плиткото, където има храна за тях във вид на дребни рибки, скариди, морски червеи, миди.
Когато хайверът е
хвърлен навътре,
няма шанс
потомството да оцелее.
Във форумите има драматични истории за улов на калкан. Потребител съобщава, че е хванал калкан на жива малка платерина. Всяко дете в Бяла, когато отива за калкана след буря, взема камъни и цели пасажите с дребни иларийки покрай лодките и после с тях хваща калкани над 3 кг.
“Навремето купувахме таранки от пазара и ги слагахме на парагадите за калкан”, казва риболовният гуру Агоп Агопов. За калкана трябва здраво влакно, олово поне 100 г, в магазините продават и плоски тежести за случаите, когато има голяма вълна, и куки от една нула нагоре.
Първата кука се връзва с бидем 15-20 см на същото разстояние над оловото или под него, а на 50 см нагоре се връзва втората кука. Някои слагат и трета кука, но тогава след замятането влакното не трябва да се изпъва, за да може стръвта да е по-близо до дъното.
При отпусната стръв, ако се е хванал калкан, основното влакно се изпъва само. При изпъната основна линия, ако се е хванал калкан, тя сама се отпуска, защото рибата тръгва по посока на брега. В много случаи рибарите дори не разбират, че има риба на въдицата и ги улавят, когато я прибират.
Затова при ловенето на калкан събирането на въдиците е особен ритуал и трябва да се внимава - на тях може да има уловени риби, за които често не разбираме. Разрешеният от закона размер на калкана е 45 см от върха на устата до опашката, обикновено такива калкани са от кило и триста до две кила.
Попчетата едва се показват
Тази пролет попчетата закъсняват. Честата смяна на топли и студени дни явно шокира дънните риби. И те не могат да се открият напълно за кълване на воля.
Миналия уикенд десетки варненски рибари се явиха на буната на Кабакум за първи успехи, но останаха разочаровани. Засега попчетата кълват само традиционно, в дупките между тетраподите, където зимуват.
Масовото нашествие на попчета към брега закъснява. По принцип през зимата и ранна пролет те обичат най-много черноморските скариди. На тях отиват и дребосъците, и стронгилите. Постепенно пролетното меню се изменя и каята, както варненци наричат този вид, кълве на парче от осолена рибка, на месо от рапан, докато стигне до пролетния пир с основно меню астакос.
Така от древни времена на гръцки се наричат малките рачета, които се ловят на мрежи през пролетта. В топлите дни попчетата вече искат в менюто си бяло пилешко месо, градински охлювчета, живи земни, торни и даже бели червеи.
По морето пролетните попчета се ловят най-вече заради жълтия си хайвер, който не отстъпва на червения хайвер от сьомга по вкус.
Как се съхранява хайвер от кая
След като се извади хайверът от рибата, се измива обилно с вода, след това се поставя в буркан, без да се маха ципата. Зрънцата се поръсват обилно с трапезна сол, докато се покрият до побеляване.
Хайверът се поставя в стъклен буркан в хладилник. Всеки следващ изваден от рибата хайвер се добавя в буркана и също се поръсва със сол да се покрие до побеляване, така, докато се напълни бурканът.
Нормално хайверът узрява в буркана за около 20-30 дни. Така напълненият буркан се съхранява в хладилника с години без никаква допълнителна операция.
Начин на приготвяне на хайвера от попчета
Накисваме хляб във вода, отцеждаме и добре го изтискваме. Оставяме корите, които после се пасират. Поставяме хляба в купата на блендера, като към тях прибавяме настъргания лук, лимонова кора и осоления хайвер. Разбиваме и изсипваме на тънка струйка олиото и изцедения лимонов сок.
Прибавяме галета, ако е необходимо да сгъстя тарамата. Гарнираме с резени лимон, магданоз и маслини и поднасяме с препечени филийки.