Ако Тереза Мей бе написала „Ромео и Жулиета“, пиесата още нямаше да е завършена
Аз напоследък вечер гледам „Игра на тронове“ и брекзит. А вие? Следите ли международните новини? Сигурна съм, че хвърляте поне едно око на брекзита. То човек не може да не го гледа. Като катастрофа на магистралата е – хипнотизира. Боли те да ги гледаш, ама не можеш да отвърнеш поглед.
Не може да им се отрече на британците, че са отличниц ив драмата. Шекспир да го беше писал тоя брекзит, нямаше толкова засукано да го направи. Седи Тереза Мей в британския парламент и държи черепа на британското членство в ЕС в ръката си. „Да излезем, или да не излезем. Това е въпросът“. За разлика от драмите на Шекспир обаче тия на Мей не са точно връх на литературата. Общо взето сценарият й е винаги следният:
„ЕС: Искате ли да останете при нас?
Британците: Не!
ЕС: Искате ли да излезете веднага?
Британците: Не!
ЕС: Искате ли да помислите какво правите?
Британците: Не!
ЕС: Добре, де, кво искате, британски мъгли такива?
Британците: Не знаем.
ЕС: Поне кажете кога го искате това, дето още не знаете какво е.
Британците: Веднага!“
Общото с Шекспир е, че накрая вероятно всички ще загинат. Ако не Шекспир, а Тереза Мей бе написала драмите му, мисля, че „Ромео и Жулиета“ още нямаше да е завършена. Аха Ромео да се обясни в любов на Жулиета под балкончето й и Тереза щеше да свика някой референдум да реши той сега обича ли я, или не. „Обичам я“, ще каже Ромео и мнозинството ще го подкрепи, ама Тереза ще свие устни и ще тропне с пантеровото си токче. „Я пак да гласуваме!“ И така 600 години.
Отело също нямаше да й се получи – венециански търговец, че и мавър, щеше да го е прогонила от Острова, още преди да се венчае за Дездемона. Може би щеше да пожъне успех с „Макбет“ – все пак е запозната от първо лице с покварата на властта и на предателството. Но дали би ходила на сън с разрошени коси из Брюксел, бълнувайки от гузна съвест за извършеното от нея по пътя към властта? Честно казано, мисля, че като бард на английската душа, Тереза по-скоро би била недостижима в комедиите. От нейното перо биха могли да излязат всички шекспирови пиеси със забавни недоразумения. Всичко ще започне с „Комедия от грешки“. Продължава със „Сън в лятна нощ“. Известно време оставаме в „Както ви се харесва“. Следват опитите на Брюксел, описани в „Укротяване на опърничавата“. Става все по-забавно и се получава „Веселите уиндзорки“. Всички се надяват на „Добрият край оправя всичко“, но се получава по-скоро „Напразни усилия на любовта“. Уж приключваме с „Много шум за нищо“, за да започнем всичко отначало с лайтмотива на британския брекзит:
„Три орисници-сестри
трижди се въртим по три!
Три за тебе, три за мене,
три за нея — спри въртене!
Деветорна проклетия
ха, опитай — разплети я!“