Томбул джамия върна блясъка си

https://www.24chasa.bg/novini/article/7627915 www.24chasa.bg
СНИМКА: Зоя Пеева

Възстановяването на оригиналната украса започна преди 15 г.

Реставраторите са използвали същите материали и бои като през 1744 г., когато е отворена

Открити са два пласта стенописи - от XVIII и от XIX в.

Реставратори върнаха автентичния блясък на най-големия мюсюлмански храм в България - Томбул джамия в Шумен. Възстановяването на оригиналната украса започна преди 15 години.

“Тогава заварихме тежко състояние, джамията бе с компрометирани покривни обшивки, течове на вода, разрушени мазилки, загубени части от оригиналната украса. Стенописи бяха отцепени, заличени с вар, имаше блажна боя изцяло върху дървените елементи. Започна процес на проучване, на сондажи, на разкриване на оригинала под тези по-късни наслоявания”, разказва Любомир Воденичаров, ръководител на реставрационния екип.

Няколко века великолепната украса на джамията е била скрита от очите -

цветните

стенописи били

заличени от

пластове вар,

а украсата на дървените балкони и на мембера (мястото на ходжата - б.а.) е била под пластове блажна боя. “Джамията наистина впечатлява с много богатата си украса - има много барокови елементи. Сега светлината влиза отвсякъде през

витражите, които

са напълно

възстановени

с ръчно лети

цветни стъкла,

каза Воденичаров.

Преди повече от десетилетие реставраторите изработват концепция за възстановяване. Тя се изпълнява прецизно, за да видим сега цялото великолепие на епохата на лалето. Архитектурата на храма е повлияна от зародилия се в началото на XVIII в. ориенталски архитектурен стил лале, който се характеризира с включването на елементи от френския барок.

За да се знае какво е било, на места са запазени елементи от старата мазилка, която е скривала цветната феерия, зашеметяваща с красотата си. Джамията грейна в оранжево, зелено, червено-кафяво - палитра, взета от земята.

Мюсюлманският храм е строен през епохата на лалето и събира в себе си цялата прелест на просвещенския период в културата на Османската империя.

Уникални в изработката си от преди 275 години са мемберът и дървените балкони, от които също са махнати пластове блажна боя, за да се открие пред очите

характерната

с богатата си

орнаментика

културна епоха.

“Всички дървени части, парапетите на балконите, особено таваните, които са много интересни и майсторски изписани, са декорирани ръчно без шаблони. Те са с един доста по-богат колорит от стенописната украса”, разказа още Воденичаров.

Реставраторите са използвали същите материали и бои, с които е украсявана през 1744 г. джамията.

Оригиналният полилeй не е запазен, но този, който се спуска от купола и осветява пространството заедно със светлината от витражите, е нов и добре се вписва в интериора на храма.

Като акцент в реставрационната работа Воденичаров определя дървените сводове над входа и

обущарника -

мястото, където

мюсюлманите

оставят

обувките си,

преди да стъпят на молитвения килим. Той е изработен в Турция, а цветът му придава допълнителна топлина и озарява в пясъчен цвят култовата зала.

Строителството на джамията започва през 1740 г. Четири години по-късно е завършена. Височината на молитвената зала е 25 метра, основата - 15 на 15 м.

Стенописите, по които са работили реставраторите, са на площ от близо 2 декара. Джамията е била декорирана на два пъти - през XVIII в. и през XIX в. Това изправило реставраторите пред дилемата коя декорация да се остави.

В българската практика се възстановява оригиналът, но реставраторите преценили, че и двата варианта имат своята ценност.

Предстоят още реставрационни дейности. До края на година ще бъдат завършени реставрацията на фонтана, сградата на медресето и библиотеката.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Видимо угрижена, Деси Банова обядва със своя близка приятелка, видяха зорките папараци на "България Днес". За неангажиращата среща бившата синоптичка залага на дантелена черна рокля, която синхронизира идеално с дългите й руси коси. Впечатление прави червеният конец против уроки, който Деси е вързала на лявата си ръка.

Актьорът Тончо Токмакчиев е баш дядо, видяха топпапараците на "България Днес". Дъщерята на комика Таня, която живее със семейството си в Испания, се е прибрала за малко в България. По този повод щастливият кукувец гордо разходи 11-месечния си внук в столицата. Компания му правеха жена му и дъщеря му,

Проблеми с киберсигурността и хакерските атаки изпитва Светия Синод, установи проверка на "България Днес". В момента един от официалните сайтове на митрополитите рекламира епилация на краката на китайски език, а друг предлага почивка в Румъния на английски. От своя страна ръководството на Софийската епархия предупреди за измами свързани с