Яким е в инвалидна количка - искаше да стане кмет на родното Манолово, но не успя, доволен е обаче на спечелените 39 гласа

https://www.24chasa.bg/novini/article/7744032 www.24chasa.bg
Като спомен от казармата Яким е нарисувал върху фасадата на къщата си хеликоптер от поделението в Стара Загора, в което бил войник. СНИМКА: Ваньо Стоилов

42-годишният мъж се надява, че в петия си мандат Мурад Моллаахмед ще изгради обществен съвет от по-будни съселяни, които да го съветват в управлението

Нещастието те прави по-добър, а и в живота се свиква с всичко, стига да го приемеш, твърди младият мъж

Защо в Америка може човек в моето положение да кара тир, като до кабината го вдига платформа, а у нас да не може

Яким Якимов получи 39 гласа на първия тур на местните избори и не успя да стане кмет на родното си село Манолово в община Павел баня.

42-годишният мъж бе едиственият в България кандидат за кмет, чийто живот по принуда минава в инвалидна количка.

Въпреки скромния си резултат Яким е доволен. Не толкова, че и кандидатка на голяма партия от тяхното село взела само с 5 гласа повече от него, а защото най-после се открива шанс думата му да се чуе.

Кметът на селото е предишният - Мурад Моллаахмед, той ще встъпи в петия си пореден мандат. Този път е обещал да изгради обществен съвет от по-будни съселяни, които да го съветват в управлението.

Там Яким

ще постави

проблема за

достъпа до

обществени

места

като кметството или пенсионерския клуб и читалището на хора като него в неравностойно положение.

Разбира се, съселяните му имат и други проблеми - чистотата на Манолово, разбитите улици.

“Бил съм и от двете страни и виждам, че хората сякаш още не са готови да приемат човек в моето положение за кмет, но съм се убедил, че в този живот се свиква с всичко, важното е да не се предаваш”, казва Якимов.

Дори и когато се намират хора, които зад гърба му коментирали: “А бе този защо не си наляга парцалите? Къде е тръгнал да става кмет, по-добре да си гледа болестта.”

Държи за него хората да знаят, че е безпартиен, макар да се определя като ляв по убеждения човек.

Краката му отказват след тежка катастрофа на 6 юни 2005 г., тогава бил на 28 г. Преди нея бил съвсем здраво и нормално момче. Наследил от дядо си Яким, чието име носи, интереса към техниката. Завършил селскостопанския техникум в Мъглиж и оттогава останали уменията му да ремонтира двигатели.

Хванал се на работа в строителството, увличал се по пчеларство, дори тъкмо карал курсове за ловец, когато станала белята.

Случило се в деня след Празника на розата в Казанлък. Мъжът се връщал от работа в село Енина с колата на този, който го бил наел на строителен обект, монтирал гипсокартон. Седял на задната седалка.

“Винаги сядах

зад шофьора,

когато ме возеше

непознат, там е

най-сигурно. Но

не и в онзи ден”,

разказва Яким.

Няма спомен за останалото, знае това, което му разказали после. Внезапно на пътя се появил възрастен моторист с балканче, шьофорът опитал да избегне удара в него, ударил рязко спирачките и колата се завъртяла на пътя и изхвърчала встрани.  

Блъснала се в бетонна стена откъм неговата страна и паднала в канал с вода.

Яким пострадал най-много - тежка травма на гръбначния стълб.

Бил една

седмица в кома,

после се натровила кръвта му. След месеци претърпял няколко операции и присаждане на стволови клетки в болници в София.

Оттогава е в количка, но си е все същият любител на мощните мотори и продължава да членува активно в казанлъшкия мотоклуб “Черните рози”. Преди имал мотоциклет, който продал малко преди катастрофата с намерението да си купи по-мощен, но вече не може да управлява мотор.

Сега кара АТВ и

лек автомобил,

който сам

приспособил

да се управлява само с ръце-.

“Това, което другите правят с крака, аз трябва да върша само с ръце”, обяснява той. Затова не иска модерна електрическа количка, а ползва по-обикновена - за да се придвижва с помощта на ръцете и така да не атрофират мускулите му.

Всеки ден прави и многобройни упражнения със същата цел. И май няма кой да го победи на канадска борба, толкова заякнали ръцете му.

Бедата го принуждава да бъде по-изобретателен. “Ако например една чаша е на висок рафт в кухнята, а ти не можеш да се изправиш на крака, за да се протегнеш и да я вземеш, трябва да си измислиш приспособление - например тънка пръчка, с помощта на която да я свалиш”, дава пример той.

Вече не брои годините, през които е в количка - отказал се след десетата. Максимата му е, че в живота се свиква с всичко, стига да го приемеш.

“Когато си с

половин метър

по-ниско от

другите, светът

изглежда

по-различно

Сигурен съм, че нещастието ме направи по-добър”, казва за себе си Яким.

“Ако реша, сега мога да се кача в атевето и да изляза на разходка в гората. Или с колата си да стигна до София”, споделя Яким.

Разочарован е обаче от това, че след катастрофата държавата му оставила само шофьорската книжка за любител - отнела му служебно правото да бъде професионален шофьор, за какъвто учил навремето в техникума.

“Защо в Америка може човек в моето положение да кара тир, като до кабината го вдига специална платформа, а у нас да не може”, негодува той. И понякога се качва и в семейния трактор, с който разчистват селския си двор.

След катастрофата, която изцяло променила живота му, Яким открил у себе си други таланти. Освен по техниката се увлича по рисуването. Напоследък рисува със спрейове, но го правел и с вино, и с пастели. Пътува по света чрез рисунките си - показва как е направил парламента в Будапеща, Забранения град в Пекин, центъра на Венеция.

На фасадата в къщата си пък е изрисувал вертолет - спомен от времето, когато служил като войник в несъществуващия вече вертолетен полк в Стара Загора.

Може да прави и татиуровки, както и сувенири от метал, като заварява отделните им елементи.

Признава, че е

приел

инвалидната

количка като

неизбежна част

от живота си.

Дори и насън,

макар че рядко сънува, той е в нея. Само веднъж сънувал, че е здрав както преди. И дори бягал насън. Но само веднъж.

Яким разказва за себе си, докато стоим в колата му на автогарата в Казанлък. Той чака автобуса по обяд от Габрово, с който идва на гости приятелката му Христина. Двамата се познават от близо година и изглежда, че намеренията им за общо бъдеще са сериозни.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Отрова за мишки, поставена в стена, е причината 9-годишният Стефчо от Кардам да почине. Това съобщи главният прокурор Сотир Цацаров. 9-годишният Стефан почина в болница, а две от сестрите му бяха приети в много тежко състояние с натравяне. Отровата е била поставена в отвори, които са зазидани с кал в стената,

Футболистите на "Спартак" (Плевен) най-вероятно няма да пътуват за предстоящия мач с Кариана (Ерден) в събота. Това съобщи регионалният сайт Plevenutre.bg. Причината е до болка позната - неизплатени заплата и напрежение в отбора. Мачът е по програма в 14,30 ч в събота, но няма яснота дали изобщо ще се състои

Освежаваща разходка в парка направи бившият министър Николай Василев, видя "България Днес". Политикът използва последните слънчеви лъчи, за да се раздвижи по парковите алеи в столицата. И докато около него имаше хора с анцузи, Василев беше с официален костюм и