Осиновената дъщеря на Гена Димитрова: Тежеше й, че не чу от мен “майко”

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7950921 www.24chasa.bg
Милена Стойкова е завършила операторско майсторство.

На 14 декември се открива паметна плоча пред дома на оперната прима във Виена

Преди няколко месеца една жена събира подписи от жителите на стара виенска сграда. Така иска разрешението им на блока да бъде поставена паметна плоча на прочута българка. Австрийците не само се подписват безпроблемно, а дори се радват на идеята. Тази жена е Милена Стойкова - осиновена дъщеря и племенница на Гена Димитрова.

Паметната плоча, която ще е на сградата, в която голямата оперна певица е живяла във Виена, ще бъде открита на 14 декември.

Инициативата е на сдружение “Лилавият лебед” и председателя му Александър Александров, а над идеята почти година работи екип от специалисти. Никой от тях обаче не е близък на оперната прима. Те са хора, които се прекланят пред таланта ѝ.

“Не познавах лично Гена Димитрова. Когато бях малък, моите родители ме оставиха на баба и дядо, за да отидат на концерт. Исках да съм с тях, но те обещаха, че като се върнат, ще ми разкажат всичко с подробности. Не заспивах, чаках ги, а те се прибраха и грееха от щастие. Разказаха ми, че са били на концерт на Гена Димитрова и Николай Гяуров, обясняваха ми за Джокондата, за Борис Годунов и странния за мен тогава Фауст. До днес помня тази вечер, как баща ми пусна плоча на грамофона и така слушахме, докато съм заспал щастлив”, разказа Александър Александров пред “24 часа”. 

Не само заради детския си спомен, а и заради това, че Гена Димитрова подготвя много млади певци и им открива пътя за голямата сцена, той предлага на сдружението да поставят паметната плоча.

За да я има обаче, е нужно одобрението на три комисии във Виена. Последната от тях - комисията за културно наследство, извършва сама проучвания и подготвя документален архив. И има защо - вземат ли позитивно решение, градът

Виена поема за вечни

времена грижата за

възпоменателната

плоча

От сдружението се свързват и с Милена Стойкова, дъщерята на оперната певица и председател на фондация “Гена Димитрова”.

“Аз само им помогнах с това да се поиска съгласие от всички съседи във входа за поставянето на тази плоча. И съм много доволна, че нямаше нито един против”, казва Стойкова.

Заедно с паметната плоча на 14 декември във Виена ще бъде представен и филмът “Обич за Гена” на Димитър Сотиров, а Стойкова е оператор и продуцент.

Лентата е създадена още през 2016 г. по повод 75-годишнината от рождението на оперната прима и припомня нeйни знакови изпълнения по световните сцени. Спомени за великата певица разказват нейни прочути приятели и колеги - Хосе Карерас, Пласидо Доминго, Фиоренца Косото, Роберто Скандюци, Курт Ридъл, Александрина Милчева, Уго де Ана, Михаил Ангелов, Александрина Пендачанска, Анна Томова-Синтова и др. С много от тях Стойкова поддържа връзка и до днес. А Хосе Карерас дори идва лично за премиерата на книгата “Гена Димитрова от А до Я”, която Димитър Сотиров написва, а Стойкова става неин издател. Тя поддържа контакт и с голяма част от учениците на Гена Димитрова.

Милена Стойкова е племенница на Гена Димитрова. Рождената майка е Надка Русева, сестрата на Гена, но Димитрова и съпругът ѝ я осиновяват, когато Милена е 12-годишна.

“Те нямаха възможност да имат деца и това са го виждали като някакво решение.

Първо направихме

полуосиновяване

- запазих името на родния си баща, а когато навърших 16 г., направихме пълното осиновяване, като приех името на съпруга на Гена, който беше Стойков”, разказва тя. Гена Димитрова я осиновява, когато е в най-силните години на кариерата си, и затова не е имала възможност и време да стои вкъщи да гледа Милена. 

“Майка ми беше тогава с мен във Виена, Гена пътуваше много и това е нормално. Иначе винаги се е грижила за мен. Когато можех, по време на ваканциите, съм пътувала с нея.” До края на дните на Гена Димитрова обаче остава нещо, което ѝ тежи - никога не чува думичката “мамо”.

“Много ми е трудно да си пречупя езика да кажа “майко”, като знам, че имам жива майка и в този смисъл не знам дали тя усети, че за мен тя беше важна точно като леля. Аз нямам друга леля”, разказва тя.

Извън сцената Гена Димитрова била критична както със себе си, така и с близките си. Но това е било с цел да ги мотивира и стимулира да постигнат нещо.

“Вкъщи беше и мила, и строга, и топла, и дистанцирана, и щедра, и търпелива, весела и тъжна. Имала е свои слаби и силни моменти, но

никога не е била

лоша или безучастна

Беше много приказлива, комуникативна и въпреки че това на моменти тежеше, тя тръгна да се оттегля за по ден - два, но просто не издържаше без контакти с другите хора. За жалост, някои хора се възползваха от това. Беше неподправена, емоционална, с чувство за хумор, не умееше да казва “не”. Когато беше разочарована от някого или нещо, обичаше да казва: “Няма ненаказано добро” или че всеки сам се бори в този живот. Предполагам, че на моменти се е чувствала и сама, особено след загубата на съпруга си - моя вуйчо. Беше директна с хората, както казват италианците, носеше си сърцето на езика”, разказва племенницата на оперната прима.

Въпреки че е учила във Виена, Стойкова решава да се върне да живее тук. Причината е, че винаги е усещала носталгия към България и е тъгувала за родители и приятели. “Аз се чувствам добре тук, всеки е различен. На някого не му харесва тук и намира късмета си в чужбина.” Първо заминава за Виена като ученичка, където прекарва 3 години, след това се връща тук и завършва немската гимназия. След това учи право в австрийската столица по настояване на Гена Димитрова. “Това право не беше мое желание. Като послушно дете се записах в тази специалност. Но така и не го изкарах до края, останаха само два изпита, защото видях, че не искам да се занимавам с това. В последните години от правото се занимавах като хоби първо с фотография, видях, че този интерес е много силен, и реших професионално да го преследвам. Прибрах се в България и кандидатствах “Операторско майсторство” в Нов български университет, където завърших и след това изкарах магистърска програма по “Продуцентство”. На нея този избор не ѝ харесваше много, но няма как, всеки трябва да си намери пътя в живота. Тя самата също

не е послушала своя

баща, който е искал

тя да стане лекарка

Но тя все пак се явява на изпитите по пеене и я приемат в консерваторията”, разказва Стойкова.

Благодарение на това, че записва “Операторско майсторство”, успява да заснеме много кадри на леля си. “Много съжалявам, че това, което съм снимала с нея, е в моите студентски години като оператор. Ако беше жива, щяхме да направим невероятни неща. Нямам кадри или нещо, което бих крила и не бих показала”, обяснява Стойкова. Във филма “Обич за Гена” са поместени такива, в които Димитрова пее шлагер от едно време. “Това за повечето хора, които не я познават, ще изглежда нетипично. Но всъщност много забавлява публиката”, уточнява тя. Днес казва, че би искала да запомни Гена Димитрова с това, че е пример как да гориш в нещото, което обичаш. При нея бе пеенето.

“Тя имаше една приказка, която много харесваше, аз ще я перифразирам: “В живота е важно не колко успял е човек, а колко е достоен.” Всекидневно четем по вестниците за успели личности, но колко от тях са достойни хора?”, казва Стойкова. Иска обаче хората да я запомнят с друго - “като близка до публиката. Особеното на нейното изпълнение беше, че то въздействаше и върху хора, които не ходят редовно на опера, които не са професионални оперомани. Тя привличаше и този тип публика и им въздействаше с изкуството си”.

“А мен, ако може, да не ме познават хората, ще е най-добре”, казва през смях тя и уточнява, че е много интровертен човек, на когото са му трудни медийните изяви.