Проф. Николай Овчаров: Отец Паисий е роден край Самоков, а не в Банско

https://www.24chasa.bg/novini/article/8344038 www.24chasa.bg
Проф. Николай Овчаров Снимка: Архив

Отец Паисий е роден край Самоков, а не в Банско. Твърдението е на проф. Николай Овчаров след проучването на късносредновековния манастир в крепостта Урвич край София, заедно с доц. д-р Бони Петрунова и младия археолог Филип Петрунов. В момента тримата пишат финалната монография, където са събрани сензационните резултати от изследването, предаде БТА.

Интересът на учените към Урвич дошъл от "История славянобългарска", в която се казва: "Дошли търновските боляри от Търново в Средец и се спрели в някои тесни места покрай река Искър. И седем години стоял Иван Шишман покрай Искър. Имал манастир Урвич със силна крепост и наоколо го ограждала вода".

В края на 14-и в твърдината е главна преграда към средновековния Средец. Документално се доказа, че тя активно участва в епичните битки от края на 1371 г., когато София е атакувана от османските турци. Неслучайно от района между София и Самоков е известен най-големият народен епос за героичната съпротива на цар Иван Шишман срещу турското нашествие.

Най-интересният период на Урвич идва след 15-и в. Тогава около храма "Св. Илия" се развива голям манастир, проучен от екипа на Овчаров. От запад са разкрити трапезарията, магерницата (кухнята), складовете, а от юг - цяло крило жилищни помещения. Някога то е било на два етажа, но сега са оцелели руините на приземието. Подовете на килиите са покрити с каменни плочи. Помещенията се отоплявали със зидани печки, изградени в стените. На запад се оформя официалният вход на манастира, застлан също с едри плочи.

В самия югозападен ъгъл се е извисявала вратна кула, предназначена да охранява портата на обителта. Множество монети, накити и керамика показват, че манастирът просперира през "тъмните векове" на османското робство. Според големината й монасите са били не по-малко от 40-50 на брой.

Най-вероятно завоевателите дават уникалната привилегия да имат свой манастир на хората от околните села - Кокаляне, Бистрица, Герман, Лозен, Панчарево, защото те са били "войнуци" и "дервентджии" (пазители на прохода между София и Самоков). Това обаче не ги спасява в края на 17-и в. Тогава обителта е унищожена от огромен пожар, датиран с медна монета на султан Сюлейман Втори (1687-1691).
Става дума за репресиите над християните от Западна България по време на войната между Свещената Лига и Османската империя, разказва проф. Овчаров. През 1683 г. турците са разгромени при Виена и австрийците вземат Белград, Ниш, Пирот, стигайки почти до София. Българите са обнадеждени и вдигат въстания, като най-значителни са Чипровското и Карпошовото в Македония. Австрийците обаче се оттеглят и започват гонения.

Изгорени са много християнски светини, сред които и Урвичкия манастир. Оцелелите монаси опазват ръкописи и църковна утвар и се преместват в съседната планина Плана, където основават действащия и днес манастир "Св. Архангели".

Две десетилетия по-късно, през 1722 г., се ражда един човек, комуто е съдено да промени съзнанието на българите, допълва проф. Овчаров. Днес всеки ученик ще каже, че великият българин Паисий Хилендарски е роден в Банско. Това по думите на учения е хрумване на големия български учен акад. Йордан Иванов, което той публикува в популярна вестникарска статия през 30-те години на миналия век. Поради неговия авторитет идеята е възприета безкритично от мнозина. Всъщност "и досега не е открит документ, за да се разреши въпросът, в кое село или град се е родил първият народен будител - Паисий Хилендарски", посочва друг голям наш учен - акад. Иван Снегаров. Единственото, което знаем досега е, че е от Самоковско. Това той отбелязва сам в "История славянобългарска".

Именно разкопките на Урвич поставят нещата на място, смята проф. Овчаров. В своята "История славянобългарска" Паисий Хилендарски следва почти дословно едно историческо съчинение на бенедиктинския монах Мавро Орбини. Сред общите данни той използва един-единствен локален топоним. Това е "манастирът Урвич" в теснините на Искър край София, построен на мястото на старата крепост на цар Иван Шишман. Това сочи, че Паисий е произхождал от Самоков или неговите близки околности, и лично е познавал мястото на изпепеления манастир. А преди да се замонаши на 23-годишна възраст на Атон, е чул и записал от местните хора мълвата за станалите край Урвич в края 14-и век на драматични сражения, допълва Овчаров.

През 15-17 в. манастирът е свещено място за хората от София, Самоков и околностите им. Тук хората са се черкували, учели в килийното училище, научавали са сведения за славното минало на своя народ, дори са се женели. За последното говори съкровището от сребърни позлатени накити, датирани в 16-17-и век и открити в руините на старата крепост. Това съкровище се състои от 9 сватбени венци, множество части от изящно изработени женски колани, 2 цели прочелника, 4 наушника, 2 пръстена, гривна-кубелия, разнообразни по форма висулки.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Боксьорът Благой Найденов гони по религиозни татуировки гуруто им Благой Георгиев, видя "България Днес". Любимият на фолкпевицата ДесиСлава, от която има син, се е нашарил с кръстове и лика на Богорица. Е, има още доста машинката да играе по кожата на Малката Кобра докато стигне Благой, но и това е добро начало

Зловещият бой между фенове на „Ботев“ (Пд) и „Локомотив“ (Пд) на 24 май сериозно разбуни духовете. Той е бил уговорен и се е провел близо до Асеновградско шосе. В кървавата битка са взели участие по 15 човека от агитка. Целият мач е продължил около минута и половина. Вече се появи и видео на уговорения бой в „Трафикнюз“

Красотата изисква жертви. С това е наясно актрисата Ралица Паскалева, за чиято визия се грижи топгримьорът Цецо Андреев. За разкрасителните процедури актрисата, позната с ролята си като д-р Стилянова от сериала "Откраднат живот", се раздели със 100 лв., за които се разплати с Андреев. След като й положи макиажа