Деветокласници с часове по “Дигитални природни науки” в СУ “Георги Измирлиев”, интересът е много голям, казва директорката Криси Аврамова
4 кабинета са преобразени през месеците на карантината, за да са по-интересни за учениците
Иновативните и креативни училища ще променят системата, е позиция, която просветният министър Красимир Вълчев споделя често публично.
Министерството на образованието стимулира този тип училища чрез Националната програма “Иновации в действие”. Тя стартира миналата година с участието на 720 общински, държавни, частни училища.
По-интересни уроци, мотивирани ученици, креативни учители - това е кауза, която “24 часа” подкрепя от години. Българското училище се промени само за два месеца чрез дистанционното обучение.
Какво следва по-нататък? Като медиен партньор на Националния форум за иновации в образованието “24 часа” ще ви покаже училища, учители и уроци, които си заслужават да бъдат следвани.
Когато на място демонстрират иновациите си, училищата ще могат да канят и други училища в града, общината или да правят форуми по теми, които предлагат.
Чрез програмата “Иновации в действие” бе въведен модул, който позволява организирането на подобни форуми.
Могат ли сложните химични реакции, физичните закони, тайните на генетиката и информационните технологии да се синтезират в един учебен предмет? При това не в елитарен университет, а в училище - за да дадат на гимназистите мултидисциплинарните знания за природата.
Такъв иновативен учебен предмет - “Дигитални природни науки”, изучават от началото на учебната година в СУ “Георги Измирлиев” в Горна Оряховица, едно от близо 200-те иновативни училища у нас.
Иновацията е за период от 4 години и започва от IX и X клас в паралелките с профил “Природни науки”. Всяка следваща година учениците ще надграждат знания, умения и компетентности. Шестима учители работят по това направление - трима информатици и трима преподаватели по биология, химия и физика.
Те прилагат нови методи на преподаване и използват интерактивен и адаптивен обучителен софтуер.
“Инициативата за тази иновация е на преподавателите по природни науки. Първо обсъдихме нашите идеи с педагогическия съвет, след което с родителите, учениците, обществения съвет и
решихме, че
ще се “хвърлим
в дълбокото”
и ще въведем изцяло нов учебен предмет”, обяснява директорката Криси Аврамова.
Идеята е да се интегрират информационните технологии в природните науки и да се правят уроци, в които няма ясно разграничение между биологията, химията и физиката. Разглеждат се природните явления и процеси в тяхната комплексност, тъй като в природата всичко е свързано, обясняват от екипа.
“Дигитални
природни науки”
се изучава един час седмично извън учебната програма. Училищното ръководство оформило СТЕМ комплекс от лаборатория, хранилище и нов технологичен кабинет. Той е с изключително зелена визия.
Масите са
разположени
амфитетрално Дъската всъщност е огромен 96-инчов монитор с тъчскрийн дисплей, който е свързан с дигитална камера и всякаква компютърна техника.
В този кабинет освен иновативния предмет се провеждат и часовете по природни науки. Директорката казва, че интересът към тези паралелки е много голям.
Вече има цяла национална програма за СТЕМ кабинети, допълва Криси Аврамова.
Опитът им вече е заимстван от много други, дошли на място да се запознаят с ноу-хауто.
“А какво увлича най-много учениците в този метод на преподаване? Ами двете крайности - нещо много модерно, каквото е работата с компютър и другата крайност - практическата работа в лабораторията”, разказва водещият преподавател Галина Иванова. Нейните десетокласници например са направили дигитални карти по генетика. По-често в интернет пространството те се наричат
мисловни карти
и са един от методите за развиване на логическото мислене.
“В центъра стои основното понятие и от него започват разклонения до най-дребния детайл по отношение на централното понятие, например включени са между 40 и 50 понятия.
Учениците трябва да вложат знания и умения не само от природните науки, не само от областта на информационните технологии, но и от дргите образователни области. Дигиталният продукт трябва да е научно достоверен, да е креативен и да има естетически вид”, обяснява преподавателката.
Провеждат се също съвместни интердисциплинарни уроци. Когато не са с колбите и епруветките, всеки работи с таблет индивидуално или в екип. Дигиталният продукт, който се създава, се качва на Office 365 в приложението OneNote.
Затова и стресовото преминаване в електронна форма на обучение минало гладко за средношколците, активно ползващи електронните платформи. И екипът на горнооряховското училище вече отчита очакваните резултати - децата да разберат, че науката трябва да е на много високо ниво и че без информационните технологии това не може да се случва.
За следващата учебна година в СУ “Георги Измирлиев” са предложили и друга иновация - проектнобазирано обучение по
гражданско
образование
за най-малките
ученици
В основата отново е преподавател - учителката на 1 “в” клас Кремена Енчева, вече е печелила национални олимпиади по този модул и е много мотивирана.
“Най-просто казано - разделя класа на две или три групи и през цялата година работят по два или три проекта, свързани с взаимоотношенията в класа, с научаване на институциите, екология, здравно, интеркултурно образование - всичко, което е свързано с това малките деца да опознават света около нас”, обяснява Криси Аврамова.
“Това става само с учители, на които им се работи. Директорът да каже: “Ела сега ти тук, да работиш” - не може да стане, трябва да ти идва отвътре,
да ти е интересно
и родителите
да те подкрепят,
да си точно учител”, смята директорката.
СУ “Георги Измирлиев” е най-голямото училище в Горна Оряховица, с много богати традиции и 160-годишна история. В него учат 908 ученици, разпределени в 37 паралелки.
Разполага с много голяма база. През месеците на епидемията, когато децата не са в клас, педагозите са успели да преобразят 4 кабинета, за да посрещнат младите измирлиевци в още по-уютни и интересни класни стаи. В кабинета по история художници са изработили
релефен
Мадарски конник, има го също пръстена на Калоян, карта на Велика България при цар Симеон, надписа на Омуртаговата колона.
Цялата стена на кабинета по география пък е с релеф на световната карта, кабинетът по български език и литература посреща с мисъл на Шекспир за това, че светът е на влюбените, а в стаята по математика сред преплитащи се цифри е изобразен “Витрувианският човек” на Леонардо.