Неразкрит оазис от 113 декара.
Така мнозина определят Ботаническата градина на Пловдив, която повече от 20 г. беше превърната в джунгла. Поради липса на средства Аграрният университет не можеше да я поддържа. В годините назад градската управа също я беше загърбила.
Сега общината заедно с просветното министерство и вуза ще мислят формула как да бъде превърната в едно от най-посещаваните места в града. А тя има всички данни да се превърне в такова.
"Ще видим с какво можем да сме полезни за преобразяването на този огромен парк с редки дървесни видове", каза кметът Здравко Димитров.
Факт е, че за Ботаническата градина се заговори през 2011 г., когато кмет на "Тракия" стана Костадин Димитров. Няколко доброволчески акции, начело с него, изринаха огромни купища с отпадъци. Дотогава тя бе разградена, където клошари, жрици на любовта и всякакви типове вилнееха.
С дарените от община Пловдив 240 000 лева беше изградена хубава ограда, дълга над 1300 метра. "Това бе първата необходима стъпка", казва Костадин Димитров. Заедно с ректора на АУ проф. Христина Янчева направиха първата копка. Вече има СОТ и жива охрана.
"Не можех да си обясня как това ценно и интересно място в Пловдив десетилетие е стояло запуснато", разсъждава кметът на "Тракия". От миналата година той лансира идея да се прокара път от бул. "Мария Луиза" до Ботаническата градина. Трябвало само едно решение на регионалното министерство за отчуждаване на малка част, откъдето ще мине трасето. По думите на кмета там е единственото неугледно място в "Тракия".
Новият път ще е широк 10,5 м и ще бъде с тротоари. Сега единствената връзка е просека, която започва с асфалт и минава в черен път.
"Ако аз ще работя в Ботаническата градина, бих направил първо алеите. Инфраструктурата трябва да се поеме от Аграрния университет. Общината може да помогне. Радвам се, че градината става все по-популярна. И може да стане едно от новите бижута на Пловдив. Едно сравнение - парк "Лаута" през 2011 г. също беше опасно място за посещаване. Сега вечер не можеш да намериш свободна пейка", казва Димитров.
Според него възстановената Ботаническа градина ще даде възможност на студентите от АУ и на техните преподаватели за научна дейност. За реализирането на всичко това обаче са нужни средства.
В далечната 1950 г. започва изграждането на пловдивската Ботаническа градина. Тя е третата у нас. Засаждането на дървесните видове започва малко по-късно, когато неин ръководител става д-р инж. Димо Граматиков.