Паника по селата в Пловдивско: Отиваш на съд, ако не регистрираш кладенеца в двора

https://www.24chasa.bg/region/article/9138653 www.24chasa.bg

- За нас той е живот - поливаме си градините, казват хората

- Ето как Елисавета Багряна го възпя в стихотворение

Стопани от пловдивските села са разтревожени от кратките срокове, в които трябва да регистрират кладенците в дворовете си. Почти във всеки имот има такива, както и сондажи за поливане.

"Каква е процедурата, къде се извършва регистрацията", пита Нина Русева от Садово. Като нея се стотици, които още не са изпълнили това разпореждане, за което се носи наказателна отговорност.

Ако до 27-и ноември не си регистрираш кладенеца, може да бъдеш даден на съд, пише черно на бяло в сайта на МОСВ.

След тази дата незаконните съоръжения се ликвидират за сметка на собственика. Подробно се обяснява какво трябва да се направи за узаконяване на кладенците. Необходимо е единствено да се подаде заявление за вписване в регистъра в Басейновата дирекция по район. За Пловдивска област това е "Басейнова дирекция - Източнобеломорски район", която се намира на ул. "Янко Сакъзов" в Пловдив.

В документа се посочват:
1. Трите имена на собственика на имота;
2. Данни за поземления имот: идентификатор, нотариален акт, скица, адрес, трайно предназначение, начин на трайно ползване;
3. Дълбочина на кладенеца;
4. Диаметър на тръбата или на отвора на зиданите кладенци;
5. Начин на черпене на водата - с кофа или с помпа;
6. Цел, за която се ползва водата.

Такса за регистрация на водовземни съоръжения за собствени потребности не се заплаща.

Регистрацията се отнася за кладенците, водата от които е предназначена за битови цели, за поливане и отглеждане на животни за нуждите на домакинството. Ползването на вода до 10 куб.м. на денонощие от узаконените кладенци в населените места е безплатно. Не се изисква монтиране на водомери и за тези съоръжения не се заплащат никакви държавни такси или данъци. От МОСВ обясняват, че регистрацията е необходима с цел защита интересите на гражданите при предоставяне права за черпене на вода в района на съответното населено място и ограничаване опасността от пресъхване на кладенците.   

В късните часове на деня министърът на екологията Емил Димитров съобщи, че са предложили регистрацията на кладенци, сондажи и герани да се отложи поне с година. Заради ситуацията с коронавируса много хора нямали възможност да подадат заявленията си в съответната Басейнова дирекция. За цялата страна те са 4 - Благоевград, Плевен, Варна и Пловдив.

За хората по селата кладенецът е живот. Благодарение на него те поливат градините си, а когато чешмите спрат, прибягват до извора и гребат от него да битови нужди. 

Ето как го е възпяла голямата българска поетеса Елисавета Багряна в стихотворението си

 

КЛАДЕНЕЦЪТ

Сърце на малкия оазис мой зелен

е кладенецът ми, притулен в двора

сред три брези

и два близнака бора.

В декември той е топъл,

в юли е студен,

обгърнат и от утрината бяла,

и от стаената вечерна сянка.

На дъното,

сред каменната рамка,

водата му е кръгло огледало.

Отворя ли по пладне

тежкия капак,

там слънцето се спусне от зенита

и птичка по небето му прелитне,

и цвят поръси буйният южняк.

Отворя ли го нощем,

мине пътник облак,

отрони се звезда-сълза невинна,

луната хвърли диска си платинен

и светва пълна

дълбината обла.

О, мой кладенец

дълбок

и чист,

и жив.

И неговата тишина е пълна

с човешки стъпки,

с плач и смях погълнат,

с любими гласове

и с детски вик щастлив.

Загубя ли се,

свеждам се над него,

в дълбочината своя лик подирям —

и винаги отново се намирам —

и в зимен мраз,

и в непосилна жега…

Но знаеш ли

как трудно се копа

през пластовете камък

и втвърдена глина?

Дорде до жилка изворна се стигна,

вън вдигна се грамадна

от пръстта купа.

Поспираха се,

чудеха се хора

и питаха ме близки,

и питаха ме чужди:

— А за какво и кладенец е нужен,

щом имате водопровод във двора?

Отвръщах сякаш имах някаква вина:

— За да си спомням

кладенеца в Сливен

и първите си пориви щастливи,

и тласъка на първата вълна…

— Поезия? — усмихваха се иронично.

Ала изсмука суша

лятос езерата

и на чешми и кранове гърлата —

и в кладенеца

хора занадничаха,

зачерпаха

от бистрата вода.

А после зимата дойде сурова.

Сковаха се

и спукаха

тръби оловни,

но кладенеца

мраз не завладя.

Издишваше той под капака

топла пара —

на дъното

водата беше жива

като онази —

в кладенеца в Сливен, —

с която пих

и първата си вяра.