БожиДар ли бе Нако Велянов за 24-мата спасени футболисти на “Беласица”

https://www.24chasa.bg/region/article/9149143 www.24chasa.bg
Нако и съпругата му Седефка на семейно тържество

Така и не разбрахме защо баща ми и неговият брат близнак не са били осиновени от едно семейство, казва синът Стоян

Преди година пак от инфаркт починал и братът на Нако

“24 часа” отличава Достойните българи на годината” от 2003 г. За тези 18 г., през които над 700 души бяха удостоени с престижното звание, инициативата се наложи като каузата, която утвърждава доброто у българите и намира новите герои на нашето време. 

На 15 октомври за 18-и път “24 часа” и БНТ връчиха отличия на Достойните българи.

Вижте историята на шофьора на футболния отбор “Беласица” Нако Велянов, който получил инфаркт зад волана, но спаси пътниците, като с последни сили зави волана на дясно.

“Обърни се и се виж, без огледало.”

Тези странни думи чува зад гърба си един войник, докато чака на автобусна спирка в София. Годината е 1973-а, а момчето с униформа е Нако Велянов от Петрич. Тогава служи в поделението в “Суходол”, но тренира лека атлетика и се връща от тренировка на стадиона в “Овча купел”.

“Тогава баща ми се е обърнал и

видял на пейка

да седят

младежи, сред

които единият

като негово копие

Отишъл при тях и се запознал със своя двойник, който се оказало, че му е брат близнак”, разказва Стоян, син на Нако Велянов.

67-годишният Нако стана герой, като в последните мигове от живота си спаси 24-ма футболисти и треньори на “Беласица” (Петрич).

“24 часа” отличи посмъртно Велянов в тазгодишната си кампания “Достойните българи”.

На 12 септември около 20,40 ч Нако шофира автобуса на петричкия отбор на връщане от победния мач с “Оборище” (Панагюрище) от Югозападна трета лига.

На 70-ия километър на магистрала “Тракия” автобусът се наклонява и пропада в канавката. Шофьорът е получил инфаркт, но с последни сили успял да завърти волана и благодарение на професионалната му реакция автобусът не се преобръща. Спасени са всички пътници в него.

“Спасени бяхме благодарение на Нако и на Господ. В Петрич можеше да има много черни забрадки”, казва директорът на тима Илия Златинов. И наистина Господ май има пръст в това 24-мата да живеят втори живот. Защото

Нако всъщност

се е казвал

Божидар

С невероятна житейска съдба, която случайно го среща с неговия брат близнак.

“Баща ми е знаел, че е осиновен на 1 г., но до последно май така и не разбра кои са биологичните му родители. Още нямам обяснение защо близнаците не са били осиновени от едно семейство, а са били разделени.

Родителите на единия казвали, че когато го взели от дома, вече бил сам, родителите на другия също твърдят, че преди те да се появят в дома, другото момче вече е било осиновено, в което няма логика.

Ама знае ли се по онова комунистическо време какво е станало”, продължава да гадае синът на Нако Велянов и допълва, че тази тема не е коментирана много в семейството.

При случайната среща с младежа, който също е бил войник по това време, става ясно, че и двамата са родени на 5 юни 1953 г. в Майчин дом в София. Единият - Нако, бил осиновен в Петрич, а другият - Христо, в Перник.  

След години, чрез съсед на Нако, била възстановена прекъснатата връзка. Съседът му бил в командировка в Перник. Там бил сигурен, че е видял Нако и го заговорил, но мъжът не му обърнал внимание.

След като се върнал в Петрич, го срещнал и го попитал защо се е направил, че не го познава. Така станало ясно, че всъщност е видял близнака. Нако поръчал на комшията си при следващата командировка в Перник да намери брат му и да го покани в Петрич. Така

след месеци

Христо отишъл

в дома на брат

си в Петрич, но

родителите му

не го приели

радушно и

той си тръгнал

обиден. По-късно Христо направил втори опит да гостува в дома на близнака си, но тогава било уговорено точното време на пристигането. Нако обещал, че ще чака брат си на гарата. На перона отново се разминали и Нако тръгнал към автобусната спирка. Там пък го срещнал познат, който го попитал: “Ти не влезе ли преди малко у вас?”.

Така станало ясно, че Христо сам се е придвижил от гарата до дома на брат си. Нако бързо пристигнал вкъщи и заварил Христо и баща му да се черпят и разговарят приятелски на масата. Така се възстановила прекъснатата връзка между близнаците.

По това време Нако бил семеен и вече се е родил първият му син. Запознал брат си с братовчедката на жена си Седефка и след време те се оженили и заживели в Перник.

През целия си живот Нако Велянов не спирал да търси биологичните си родители. Преди години загубил акта си за раждане и отишъл в Столичната община, за да му издадат дубликат. Служителката отворила книга с данните и той през гишето успял да види, че рожденото му име е било Божидар, а на брат му - Богомил.

Докато надникне в отворената книга и да разчете името на родителите си, служителката я затворила и не му дала никаква информация. Успял да прочете името на майката Дарина Стоименова, но не бил сигурен в първото име дали го е разчел точно. Видял, че тя е от радомирското с. Прибой. Там пък разбрал, че е имало жена с подобно име, но не успял да узнае дали тя е биологичната им майка, или има някакво съвпадение.

Така заплетената

житейска история

на близнаците

останала

неразкрита

През годините семействата на Нако и Христо поддържали връзка. Нако има трима синове, а Христо - син и дъщеря.

“Татко не е имал други братя или сестри, също както и чичо ми в Перник. Миналата година той почина също като татко - от инфаркт”, казва Стоян.

Сега тримата синове на починалия герой очакват края на разследването за катастрофата с автобуса на “Беласица” и неговото прекратяване, след като медицинската експертиза показа категорично, че шофьорът е получил инфаркт зад волана.