Завършиха археологическите проучвания на крепостта Помодиана в ломския край

https://www.24chasa.bg/region/article/9169616 www.24chasa.bg

Завършиха археологическите проучвания на крепостта Помодиана в ломския край, намираща се в местността Мал тепе, северозападно от с. Станево, общ. Лом, обл. Монтана. Ограничени археологически разкопки тук са проведени през 1989 г. и 1992 г. от Валери Стоичков от Историческия музей в Лом.

През зимата на 2019 г. значителна част от крепостта беше разрушена от багер в продължение на три дни. Това наложи подновяване на археологическите разкопки, които са финансирани от Община Лом и Министерство на Културата.

В централната част на античната крепост беше проучена част от вътрешна постройка. Тя може да се определи като бургус – самостоятелно укрепена кула. Прави впечатление значителната широчина на разкритите зидове – 3 м. Те са изградени от камъни, споени с бял хоросан. Откритите археологически материали в техните основи позволяват изграждането на кулата да се датира през втората половина на IV в.

Проучванията се осъществиха и южно от кулата, в посока външната крепостна стена. Според Прокопий Кесарийски по времето на император Юстиниан (527-565 г.) тук се издигала една самотно кула, която враговете заобикаляли. Поради тази причина той я превърнал в силна крепост, чието име е Путедис (с възможен превод „при извора“). При археологическото проучване се установи, че тези стени са силно нарушени при съвременни изкопни дейности. Те са били изградени с изобилно използване на тухли и бял хоросан. В падналите сегменти са видими до 20 реда от тухления градеж.

През 2020 г. бяха проучени близо 2.5 метра от културния пласт на Помодиана. Открити са почти 200 находки – монети, фибули, земеделски инструменти и други. Наличието на мощен извор в близост е предпоставка мястото да се обитава още през праисторическо време. Единични находки свидетелстват за съществуването на селище и през Елинистическата епоха. Керамични фрагменти и три фибули, използвани от ранноримската армия (през I в.) индикират, че мястото е включено в отбранителната линия, която Римската империя изградила по Долен Дунав с включването на днешна Северозападна България в провинция Мизия. Основната част от откритите материали се отнасят към периода IV-VI в. Те са свързани с функционирането на кулата и по-късната крепост.

Укреплението принадлежи към слабо изследван по Долен Дунав тип, каквито са т. нар. бурги. Поради тази причина проучването и опазването му е належащо, като археологическият екип има силни притеснения, че интензивното разрушаване на обекта може да продължи до подновяването на разкопките през следващата година. Към настоящия момент, въпреки продължаващите от година следствени действия, не може да се установи личността на работилите със земекопна техника в границите на крепостта три дни, въпреки видеонаблюдение от съседния имот и свидетели.