Празник беше днес в Силистра. За онези, които чувстват Бог близо до себе си.
В очите на мнозина от миряните, дошли да посрещнат новия пастир на Доростолската епархия , имаше сълзи. Сълзи на радост.
Около триста хриситяни и свещеници от България и Румъния очакваха пред портите на катедралния храм „Св.св. първоапостоли Петър и Павел” Доростолският митрополит Яков.
Преди да влезе в катедралния храм „Св.св. първоапостоли Петър и Павел“ той облече митрополитските одежди, както изискват църковните канони, а след това, съпроводен от тържествен камбанен звън, прекрачи прага на храма.
Уважилите събитието силистренски християни целунаха ръка на новия владика.
Своите приветствия поднесоха областният управител Ивелин Статев и кметът на Силистра д-р Юлиян Найденов.
Преди да стигне до крайдунавския град новият владика имаше няколко спирки по пътя си. Първо имаше церемония по посрещането му на границата, край село Гарван, където започва Доростолската епархия, а след това в центъра на силистренското село Айдемир, където го очакваха отец Георги Попов и енориаши. Те му пожелаха крепко здраве, бодър ум и мъдро управление на епархията. Подариха му букет, който символизира плодородието на Добруджа и трудолюбието на нейния боголюбив народ.
Доростолският митрополит благодари и изрази увереност, че „всички сме едно, когато ни събира вярата, когато ни събира любовта, когато се подкрепяме един друг и че когато с вяра, търпение и смирение, и с християнски добродетели вървим заедно по този благодатен и спасителен път, ще издигнат авторитета на епархията и на всяка енория”.
Митрополитът заяви, че ще следва пътя и завета и на своите предшественици.
Утре, 31 октомври, в храма в 7,30 ч. ще е празничната утринна служба.
В 9,00 ч. Доростолският митрополит Яков ще отслужи първата си архиерейска литургия в съслужение с архиереи от Българската православна църква и гости от поместните православни църкви.
Новият Доростолски митрополит Яков бе избран в неделя с мнозинството на митрополитите от Светия Синод, миналата неделя.
Той е третият владика, който застава начело на управлението на Доростолската митрополия.
Тя е канонично възстановена с решение на петия Църковно-народен събор на БПЦ, на 17 декември 2001 г.
На 12 октомври 2003 г. Светият Синод избра и провъзгласи Негово Преосвещенство Траянополския епископ Иларион за Доростолски митрополит . Шест години по-късно след кратко боледуване той се представя в Господа. Погребан е в двора на катедралния храм, при чието изкопаване са намерени и останки от погребение на неизвестен до момента йерарх.
Няколко месеца по-късно, през януари 2010 година, при епархийския избор за Доростолски митрополит бе избран Браницкият епископ Амвросий, който на 24 януари беше канонично утвърден за Доростолски митрополит. На 30 януари 2010 г. митрополит Амвросий зае мястото си на престола на Доростолска епархия.
Тази година в края на лятото дядо Амвросий почина, след усложнения причинени от коронавирусна инфекция. И духовенство, и миряни споделят мнението, че той ще остане в паметта им като добър пастир, духовник и епископ, положил много труд за духовното обгрижване на Доростолска епархия. Той също бе погребан в двора на катедралния храм „св.св.първоапостоли Петър и Павел”, в непосредствена близост до блаженопочившия Доростолски митрополит Иларион.
Доростолската епархия е разделена на три духовни околии – Силистренска, Дуловска и Тервелска. На територията й има 51 църковни настоятелства и 2 манастира.
Доростолската епархия е една от най-младите в страната, но всъщност тя е и може би най-древната в българската история.
Тя е е сред първите древнопросияли епархии в българските земи, бидейки формирана около 390 г. Основана е върху пролятата мъченическа кръв на 12 светци-мъченици понесли мъченическа смърт през ІV в. сл. Хр.
Част от мощите на първия мъченик по българските земи св. Дасий се съхраняват в църквата Силистра. Те бяха дарени на патриарх Максим от папа Йоан Павел Втори при посещението му в България, като по-късно бяха пренесени в дунавския град. Също в катедралния храм „Св. св. първоапостоли Петър и Павел“ в Силистра се съхраняват и мощите на Св. Преподобна Димитра Киевска и Св. Емелиян Доростолски, и на св. Кирил Аксиополски, понесъл мъченическа смърт през 304 г., а така също и частица от Честния кръст Господен.
След покръстването на българите през 865 г. Дръстър е една от първите епархии на българската православна църква. През 870 г. в града е регистрирана катедрата на епископ Николай, а на брега на р. Дунав, върху лобното място на св. Емилиан, е издигната епископска базилика и епископска резиденция.
През 927 г. дръстърският епископ Дамян е обявен за пръв български патриарх, канонично признат от останалите поместни православни църкви.
След освобождението на България от византийска власт при Асеневци Дръстър е митрополитска катедра на Търновската патриаршия.
След турското нашествие в края на 14 в. Дръстър-Силистра става митрополия към Константинополската патриаршия.
От 15 до 19 в. Доростолска /Силистренска/ митрополия е сред водещите епархии на Вселенската църква, а нейните предстоятели през 17-18 в. получават екзархийски права над цялото Подунавие, Влахия и Молдова. През 1871 г. Доростолска епархия е обединена с Червенска.