Зазимиха мозайките в "чинията" на Бузлужда

https://www.24chasa.bg/region/article/9214048 www.24chasa.bg
Освен че бяха "скрити" мозайките от вътрешния кръг, за първи път обектът бе основно почистен. Това не беше правено от времето, когато той бе затворен и оставен на произвола на съдбата преди почти 30 години. СНИМКИ: Ваньо Стоилов

Реставраторите използваха 400 квадрата ламарина, 900 квадрата специално текстилно платно и 30 кубика дървен материал

В началото на 2021 г. ще предствят план за опазване и управление на обекта

"Изпреварихме зимата и консервирахме мозайките от вътрешния и външния кръг в "чинията" на Бузлуджа. Дори "преизпълнихме плана си", като успяхме да покрием паната от вътрешния кръг с покриви от ламарина и със специални текстилни платна отпред и отзад. Това са платна за флагове и са много здрани. През тях може да мине въздух, но не и вода. Освен това спират вятъра и навяванията на снега". Това каза днес пред "24 часа" арх. Дора Иванова от фондация "Проект "Бузлуджа", която ръководи дейностите за консервацията на мозайките в паметника с цел спирането на тяхното по-нататъшно рушене. За целта американската фондация "Гети" отпусна 60 хиляди долара.

През септември 18 реставратори от 4 страни - България, Германия, Гърция и Швейцария, работиха аварийно в продължение на 3 седмици, като изследваха състоянието на запазените все още мозайки - който са около една трета от всички в обекта, и консервираха тези, които се оказаха в най-тежко състояние. Това бе трудна работа, тъй като при строителството на Дома-паметник на БКП на Бузлуджа през седемдесетте и осемдесетте години на миналия век за мозайките са използвани различни технологии и техники, някои са прилагани и набързо, защото създателите им са имали до гонят срокове. Всичко това затрудни работата на днешните реставратори, но не ги отказа да си свършат работата докрай.

"Най-напред събрахме всички изпопадали от мозайките камъчета, които внимателно документирахме и запазихме в 150 контейнера. След това се заехме с консервацията и покриването на паната от вътрешния кръг. За външния кръг не ни стигна времето, а трябва и да се намерят още 64 хиляди лева. Ще ги търсим по всички възможни начили у нас и от чужбина, но се надяваме догодина да покрием и тези мозайки.

Освен това за първи път, откакто не се експлоатира, паметникът бе основно почистен. След това габровска фирма изработи покривите от ламарина за мозайките от вътрешния кръг, за целта бяха вложени общо 400 квадратни метра ламарина. От 30 кубика дървен материал бяха направени 46 рамки, върху които бяха закрепени текстилните "завеси", които предпазват мозайките от дъжд и сняг. За тях използвахме 900 квадратни метра специално текстилно платно. При монтажа им работиха само доброволци - млади хора от Националната художествена академия и техни връстници от цялата страна, които събрахме лесно", разказва още арх. Иванова.

Последният от тези доброволци - американецът Реймънд Стиърс, и днес беше все още на обекта. Специалист по строителство, Стиърс не крие, че сградата го удивила още щом научил за нея и веднага потърсил начин да дойде да се включи като доброволец.

През зимата фондация "Проект Бузлуджа" няма да работи на терен насред Балкана, но благодарение на казанлъшка фирма, която осигури постоянен интернет в "чинията", ще може да наблюдава онлайн какво се случва вътре и навън край нея и ще реагира при необходимост.

"Зимата ще използваме, за да продължим с изготвянето на плана за опазване и управление на обекта - това е наше задължение по първия финансов транш, който отпусна фондация "Гети". По този план работим повече от година, направили сме задълбочено проучванията си - архитектурни, конструктивни, технически, реставрационни. На тази база изготвяме цялостна стратегия за опазване на обекта във всички аспекти. Това е и следваща стъпка в изработката на цялостна стратегия не само за опазване на сградата, но и за нейната функция в бъдеще, т.е. за това какво може да се случва тук занапред. В началото на следващата година ще съобщим какво предлагаме ние", допълва Дора Иванова.

Новината от днес е, че областното пътно управление в Стара Загора започна ремонт на последните 3 километра от пътя до "чинията", които са държавни. Тази отсечка, по която движението на автомобили е голямо заради интереса, на който се радва сред българските и чуждите туристи бившия Дом-паметник на БКП, не е ремонтирана от 30 години и бе в окаяно състояние. 

Преди това община Казанлък запълни с асфалт дупките по трасето от разклона за върха от пътя Казанлък - Шипка до мемориала с факлите - там пътят е от четвъртокласната пътна мрежа и с това - общинска отговорност.

За сметка на това пък държавата така и не е изпълнила друг свой ангажимент по отношение на "чинията" - от години се чака Министерството на културата да обяви обектът за паметник на културата с национално значение, с които ще улесни работата по привличането на средства за неговото съхранение.

Авторът на проекта за Дом-паметника на БКП арх. Георги Стоилов подкрепя това, което се прави сега там

Макар и вече на 91 години, авторът на проекта за Дома-паметник на БКП на връх Бузлуджа арх. Георги Стоилов следи отблизо това, което се случва в утробата на паметника. Предварително е дал благословията си за него. Преди няколко седмици той се качи за пореден път на върха, за да види намясто как върви консервацията на мозайките. Дойде с внука си Георги Стоилов, което стана повод за разкриването на една малка семейна тайна на тази фамилия - в нея всички мъже се казват Георги Стоилов - и архитектът, и синът му, и внукът, и правнукът му.

Кореспондентът на "24 часа" бе единственият журналист, който разговаря с него на обекта.

- Арх. Стоилов, дали сте мислел, че "чинията" ще има такава съдба, когато сте я проектирал?

- Каква чиния бе, това е обект като всеки друг. Е, национален. И досега се удивлявам, че сме го направили. И то с общите усилия на целия народ. Тази сграда и сега ми взема акъла - гледам я, стои си тука, не е помръднала. Това е нещо невероятно. 

- Как си представяте сградата след 10 години?

- Моята мечта е да стане, както беше. Независимо какви други планове и идеи има за нея.

- Тя ли е най-значимият обект, който сте проектирал в дългия си творчески път?

- Така излиза, щом хората и сега се интересуват от нея. Макар че аз и сега работя всеки ден в ателието си - проектирам небостъргачи за Китай и Русия.