Пловдивчани луднаха по бижута от духано стъкло, майстор ги прави за 15 секунди (Видео, снимки)

https://www.24chasa.bg/region/article/9349498 www.24chasa.bg
Иван Станев е единственият майстор стъклодухач у нас. СНИМКА: Руслан Йорданов

15 секунди. С толкова разполага пловдивският майстор Иван Станев, за да издуха нажежената до червено стъклена тръбичка в произведение на изкуството преди тя да изстине.

Преобразяването на нагорещеното до 750 градуса стъкло изисква невероятна бързина и прецизност, а за усвояването им са нужни между 5 и 10 години непрекъснат и упорит труд.

Иван е единственият стъклодухач в Националната занаятчийска камара и последният пазител на занаята.

След като дълго време пазарът бе залят от евтини фабрични играчки, напоследък хората се завръщат към ръчно изработените стъклени украшения. „Интересът към моите изделия нарасна неимоверно. Още на Пролетния панаир на занаятите хората започнаха да търсят играчки за елха“, заяви пред „24 часа“ стъклодухачът.

Ателието му в Социалното предприятие на хората с увреждания към общината бе засипано с хиляди поръчки през последните седмици и още през ноември спря да приема заявки. „С моите чираци няма да успеем да изпълним всичко поръчано. Някои играчки ще ги направим догодина“, допълва той.

Стъклодухачът си обяснява засиления покрай пандемията интерес с желанието на хората да внесат покрай Коледа малко красота, светлина и надежда в домовете си, от които почти не излизат.

Другата причина според него е носталгията по автентичните вещи, изработени от човешка ръка.
Иван работи по немска технология, създадена преди 250 години.

Стъклената тръба се издухва , в нея се вкарва разтвор на сребърен нитрат и се получава т.нар. сребърно огледало. Правят се амалгами и се лакират, след което украшенията изрисува с четка неговата съпруга Снежана. „Цялата работа е ръчна и всяко изделие притежава собствен дух“, подчертава майсторът.

Той навлиза в занаята напълно случайно. На 11-годишна възраст го удря камион и той претърпява операция. След като завършва училище, ТЕЛК-комисията го пренасочва на работа в цех по стъклодухане към ТПК „Марица“.

„Изобщо не ме питаха, а аз и идея си нямах какво представлява скъклодувното ателие“, спомня си той.

От 1977 г. в продължение на петнайсетина години там изучава занаята. Посочва, че за да се научи да „издухва“ красивите камбанки, му е отнело 12 години. ТПК „Марица“ затваря врати в началото на прехода, а майсторите на стъклени играчки ги довършва евтиният внос на фабрични изделия.

От началото на века той практически е „последният мохикан“ на стъклодухането у нас.

Сега в Социалното предприятие на хората с увреждания той въвежда няколко чираци в тайните на древния занаят, възникнал преди пет хилядолетия в Египет. Той дори е разработил специална методика за обучение и се надява да бъде одобрена от Министерството на образованието.

Освен коледни играчки, той издухва по поръчка сувенири, преспапиета, пясъчни часовници, цветя, вазички, лампата на Аладин и украшения с Богородица, Орфей, Малкия принц и неговата роза и други.

Докато твори в работилницата си на Улицата на занаятите в Стария град, той често се превръща в атракция за туристите.

„Най-радостни са децата. Те ръкопляскат, когато издухам „някоя играчка“ и ме сочат с пръст: „Браво, ти си истински магьосник!“, разказва с усмивка единственият стъклодухач у нас.