Стартът е даден, след като лавина затрупва 11 души на връх Орловец през 1965 г.
България по времето на социализма е имала действащо въздушно спасяване, което е стартирало през 1974 г. със специално разпореждане: "Да се предоставят за нуждите на Планинската спасителна служба два хеликоптера Ми-8, оборудвани за целите на спасителни операции по въздух. Под ръководството на Министерството на здравеопазването да се съблюдава навременното спазване на всички мерки за безопасност по време на изпълнението на акциите. Операциите са под ръководството на Санитарната авиация".
Според публикации в медиите през годините на режима на Тодор Живков у нас са използвани общо
четири самолета болници
и два специални хеликоптера, които са предоставяни и за планински операции.
Историята показва, че за период от около 20 години те са участвали не само в акции на Планинската спасителна служба, а са ползвани при катастрофи и инциденти на отдалечени от болниците места.
Въпреки това специалисти и до днес смятат, че за подобни операции извън планините тяхната реална ефективност в миналото е била е под въпрос. Причината - подобни описани случаи са малко на брой и за тях се е чакало
разпореждане от най-високо ниво
Каква е била спецификата на работа на въздушното спасяване преди 1990 г., разполагала ли е страната ни с наистина действаща система за подобен род операции?
“168 часа” потърси отговорите на тези въпроси след поредния нещастен инцидент в планината в началото на годината.
Според спасители вместо за 11 часа операцията е могла да приключи в рамките на 1 час при наличието на необходимата техника и подготвени специалисти да работят с нея.
В действителност по времето на социализма за подобни цели се използват пътническите хеликоптери Ми-8. Самолетите болници всъщност са преоборудвани военни машини.
Още тогава в страни като Швейцария имало съвсем различен тип въздушни линейки, създадени специално за спасителни операции.
"Цялостната система за подготовка и действие на спасителите по въздух позволява
успешно провеждане на операции", категорични са бивши спасители.
Според тях по времето на социализма тези хеликоптери неслучайно са позиционирани в Пловдив - в авиобаза Крумово, а не в София. Причината е, че в района на летище Враждебна мъглите, особено през зимата, са често срещано явление.
Дори редовните полети закъсняват или са отменяни, затова е преценено, че ако машините са там, има опасност излитането им
да се забави фатално
За разлика от Враждебна в авиобаза Крумово условията са благоприятни и там се провеждат редовните обучения на специално сформирани за акции във въздуха екипи.
Едно от първите е през 1975 година. След като се запознават с летателната техника, планинските водачи преминават и допълнителен курс в базата на ПСС под връх Мальовица.
Именно по това време в Планинската спасителна служба настъпва постепенно осъвременяване на техниката. Поставя се началото и на обучението на спасителните кучета за търсене на затрупани хора от лавини.
За първите успешни опити си спомня Красимир Стоянов, който и до днес е старши планински спасител.
Той е ръководител на въздушна група до средата на 90-те години и е начело на няколко тежки операции.
От години организира различни инициативи за повторно създаване на служба за въздушно спасяване. По времето на Тодор Живков тя е била подчинена на Министерството на здравеопазването и по-точно на Санитарната авиация. Точно преди три години у нас започна отново да се поставя въпросът кога пак ще имаме подобно звено.
“По това време Планинската спасителна служба разполагаше с далновидни ръководители - спомня си Стоянов. - Те успяха много успешно
да почерпят
опит от Швейцария,
която още преди това имаше много добре изградена система. За целите на въздушното спасяване се използваха хеликоптери Ми-8. Да, това са тежки машини, но вършеха работа.”
След 1990 г. въздушното спасяване тръгва към своя предизвестен край. Държавната техника изисква поддръжка от Русия, а българските власти с прозападна ориентация не искат и да чуят за подобни варианти. Правят се няколко опита за създаване на частна организация с подобни цели, но безуспешно.
Според Красимир Стоянов в недалечното минало цялостната картина изглеждала по-уредена най-вече защото имало много
добре подготвени специалисти
за подобен род операции. Освен изучаване на наличната техника и трупане на летателни часове екипажите преминават през продължителни курсове, в които се запознават със спецификата на работа. Как да се спускат безопасно с лебедка във възможно най-близък периметър и да оказват първа помощ на пострадалия. Използван е и голям ресурс на държавата - назначени са щатни механици, а методът, че службите трябва да знаят всичко за хората, работи успешно и в планината. Във всяка хижа има поставени телефони, изработени в завод “Беласица” в Петрич. Те са свързани в обща мрежа към Българския туристически съюз. По три пъти на ден хижарите са задължени да рапортуват по телефона колко души има в хижата и къде планират да ходят. Така, ако стане инцидент с турист, екипите са добре подготвени накъде да тръгнат.
Всички можели да извикат на помощ хеликоптер, позвънявайки на телефона на Бърза помощ.
Според специалистите улеснение за работата в онези години е и големият брой летателни площадки, които днес тънат в разруха.
Така например през 1982 г. на пътя Бургас - Сливен се сблъскват два малки пътнически автобуса. В катастрофата няма жертви, но няколко
жени са в
критично състояние
В излизащия тогава вестник “Поглед” е поместена статия за случая. В нея е отбелязано, че спасителен хеликоптер каца на намиращото се в близост летище Бършен.
Операцията приключва за по-малко от 40 минути и най-тежко пострадалите са откарани в болница в София, като именно тази бързина спасява живота им. За съжаление, историята на същото това летище е повече от злополучна - от години то тъне в разруха, а през 2017 г. младежи
загинаха там при нелегална гонка, организирана на пистата.
Ако се върнем още по-назад във времето, историята на въздушното спасяване започва след най-голямата трагедия в българския алпинизъм през 1965 г. - лавината при връх Орловец, която оставя завинаги под снега 11 души.
Как 16 алпинисти тръгват към връх Мальовица и какво се случва там, четете ТУК.