При втория и третия локдаун в държавата управляващите трябваше да имат единен здравен протокол и стратегия за мерки за подпомагане на средния, малкия, микро и семейния бизнес, каза Цветан Цветанов в Разград..
По думите му хората са загубили доверие за прозрачността и честността на изборите в България. Той изрази притеснение от липсата на адекватни мерки за гарантиране вота на българските граждани. При нарастване на случаите на COVID-19 се увеличава и броят на карантинираните, които след седмица ще имат възможност да гласуват с мобилни урни. Цветанов изрази съмнение, че именно при мобилните урни ще се търсят възможности за злоупотреби с вота, там ще е най-занижен контролът, а същевременно държавата ще отчете колко са гласувалите по този начин.
Заради противоепидемичните мерки гласуването ще става по-бавно, а от ЦИК не са обявили разчет и регламент, при който изборният ден може да бъде удължен. Цветанов коментира и ограничаването на правото на гласуване на българите в чужбина, като даде за пример съседна Румъния, където преди няколко месеца също се проведоха избори, но румънците в чужбина имаха право да гласуват по пощата, което сториха 40% от избирателите.
Според Павел Вълнев в много региони на страната има репресии, отправят се заплахи и се всява страх у хората. За пример той даде родния си Доспат и Силистра. Според него това го няма и в африканските държави, преди такива са били методите на ДПС в смесените райони, а сега е практика на ГЕРБ. Вълнев отправи въпрос към премиера Бойко Борисов дали смята, че е правилно неговите феодали да управляват като всяват страх у хората. Според Вълнев в момента единствената разлика между обстановката сега и по времето на социализма е, че можем да пътуваме, иначе и сега хората са плашени и репресирани.
Вълнев бе категоричен, че независимо от резултата на вота ще потърси отговорност от премиера и министрите за безотговорното управление. Той допълни, че страх има и у бизнеса, който се страхува от „опраскване” и постоянни проверки от държавните институции. Според зам.-председателя не е ясно къде се харчат над милиард от средствата, за които се твърди, че се предоставят за справяне със световната пандемия, а представителите на бизнеса не усещат подкрепа от държавата.