Kатолическият параклис- костница в Чипровци вече е готов. Заради строгите противоепидемични мерки за неразпространение на коронавируса и още малко оставащи довършителни дейности не е осветен, каза кметът Пламен Петков.
Параклисът е на площ от 35 кв. м. в съседство на останките на базиликата. В него ще бъдат положени костите на архиепископ Петър Богдан, епископ Илия Маринов и други духовници от францисканския орден, открити при археологическите разкопки през 80-те години на миналия век. Облагородено е пространството на Историческия хълм.
Католиците в град Чипровци, наречен в миналото "Цветето на България" се броят на пръсти, но те са будни хора, крепители на идеите, съизмерват се със световните постижения на славното минало и са привърженици на класическото образование. Около десетина човека са, но това е личен проблем, вътрешна убеденост, сред тях има и италианец и полякиня, които живеят в Чипровци, разказа директорът на Историчесkия музей д-р по етнология Анита Комитска, която също е приела католическата вяра. Тя припомня, че Петър Парчевич когато обикалял императорските дворове през 17 век казвал, че "макар и католици те обичали България", изтъквал "че е роден от свободна майка, не робиня". Неслучайно тук близо до останките на някогашната катедрала "Санкта Мария" построиха този параклис. Идеята е подкрепена от кмета Пламен Петков и от тяхната общност с наследени дълготрайни връзки с католицизма.
Обикновено на празници в балканското градче отслужват ритуали и по християнския и католическия канон. Двете религии съжителстват мирно.
Според Анита Комитска изборите не пречат на празнуването на Великден за католиците. Католиците са дисциплинирани и винаги се съобразяват със законите и порядките на държавата.
Откакто е встъпил в длъжност кметът Пламен Петков и са ремонтирани училището "Петър Парчевич", детската градина и улиците, въведен е фестивал на чипровския килим,създадено социално предприятие на занятите, местните симпатизират на различни партии.
По- голяма част от католиците в Чипровци се занимават с тъкане на пъстрите килими, защитени от ЮНЕСКО като поддържат стародавната традиция, преобладават пенсионерите -активни общественици.
През 2012 г. във връзка с 400 години от рождението на епископ Петър Парчевич и празника на град Чипровци, е отслужена литургия при останките на църквата. На 3 септември 2018 г. е направена първата копка на католически параклис и осветен от инициатора за изграждането му отец Иван Топалски, енорийски свещеник в енория ДСвети АндрейФ в пловдивското село Калояново.
Наричат Чипровци католическото сърце на България.
В наше време две знатни тъкачки изтъкаха чипровски килим с логото на папската визита в град Раковски, принесен в дар на местната църква по волята на папа Франциск през 2019 -та година.
Преди години пък за Папа Йоан Павел Втори майсторката Сийка Тачева се откъснала от суетата, спазвала строг пост и за 70 дни преплитала нишките на икона с образа на Света Богородица Чипровска, дарена на папата. Сега тя се намира във Ватикана.
След погрома на Чипровското въстание българските католици бягат зад Дунава и пренасят със себе си дори тежка каменна статуя на Дева Мария в пълен човешки ръст, поставена преди това в катедралата ДСанкта МарияУ. Пренесената статуя и днес краси фасадата, вляво от камбанарията, на българската църква към францисканския манастир в град Дева в Румъния, основан през 1724 г.
Местни краеведи разказват за Чипровския Ренесанс. Периодът на XVII-XVIII век е времето, в което католическата и павликянска част от българите преживяват един изключително ползотворен период с развитие на литературата, науката, търговията и дипломатическите връзки. Това неминуемо има влияние и върху техните православни съседи.
По данни на Националния статистически институт при последното преброяване през 2011 г. 0.8% от живеещите в България са се определили като католици. Въпросът е доброволен и на него са дали отговор само 78% от хората, но все пак можем да кажем, че в момента западно християнство изповядват по-малко от 1%. В периода след Освобождението до 1900 г. делът и броят на католиците в България нараства, сочат старите преброявания. Едната причина за нарастване е завръщането на част от банатските българи, избягали в годините след Чипровското въстание.
Около 1380 година е създадена Българска кустодия, отговорна за областите от двете страни на Дунав, център на чиято дейност става Чипровци., разказва директорът на историческия музей д-р по етнология Анита Комитска.
Католическата вяра идва в Чипровци чрез саксонските рудари и францисканските монаси през 13 и 14 век.
През август 1641 г. в Чипровци е проведен църковен събор на българските католици, по чието решение църквите на дубровнишките търговци в страната също са подчинени на Българската кустодия. През следващата година, по предложение на епископ Петър Богдан, Софийската епископия е издигната в ранг на архиепископия, а през 1643 г. е създадена и нова Марцианополската архиепископия, обхващаща централната и източна част от Северна България и Молдова с постоянно седалище в Силистра. Последната първоначално е оглавена от Марко Бандулович, а като секретар и помощник на Бандулович за Молдова е назначен епископ Петър Парчевич. През 1648 г. по искане на ежегодния събор през предишната година, за нуждите на приелите католицизма павликяни в централната част на Дунавската равнина е създадена нова Никополска епископия, начело с Филип Станиславов. Никополската епархия също е обхващала католиците във Влашко.
На 1 март 1677 г. отец Стефан Княжевич е ръкоположен за Софийски архиепископ. Поради жестокото потушаване на Чипровското въстание хиляди католици са прогонени от родните си места. В писмо от 8 май 1689 г., Княжевич пише, че Чипровци в края на 1688 г. е бил напълно разорен. Католиците се преселват предимно на запад и на север, към области доминирани от християни. Два са били основните маршрути на бежанците съпровождани от въстаническите чети. Първият, през Стара планина на запад до Славония, изминали 600-те от дружината на Георги Пеячевич с още по-голям брой жени и деца. Може да се предположи, че са били общо около 1200 - 1800 души. Вторият, на север, през река Дунав във Влашко начело с архиепископ Стефан Княжевич и копиловчаните братя Никола и Гюра Качамага изминали по отчета на архиепископ Кнежевич 3000 души. Последните се заселват в областта Банат.
Разлистиш ли архивите научаваш, че поради забраната от османците да се използват камбани началото на службите в църквите се известявала с удряне на дъска.
През 1642 г. успехите и изключителният престиж на епископ Петър Богдан довеждат до въздигането на епархията в архиепископия. По сведение на епископ Петър Богдан до църквата се намира манастирът: В него обитават около 30 лица: 10 свещеници, 4 клирици, 2 миряни, епископът, а и ония младежи, които желаят да станат духовници, и прислужници, които носят дърва и др. извън странниците, които идват ежедневно Около манастира има градина с река Този манастир притежава лозя и поля и две воденици. В манастира е имало училище.
През 1672 г. е изградена нова църква върху основите на старата, но с по-големи размери. Храмът е разрушен при разгрома на Чипровското въстание през 1688 г.
Непосредствено преди Чипровското въстание хиляди, може би десетки хиляди от българите, изповядват западно християнство. По тази линия всички селища са свързани духовно и културно.
В чипровското с. Мартиново твърдят, че са преки потомци на саксонските рудари, населявали Чипровци.През 1938 г. за годишнината от Чипровското въстание епископ Евгений Босилков (тогава свещеник) отбелязва в писмата си, че “двадесет семейства” са го уверили в желанието си да станат католици. По думите им, предадени от Босилков, след тях “цялото село би се завърнало към вярата на прадедите си”