Програмата на София до 2027 г.: северът да навакса изоставането от южните квартали

https://www.24chasa.bg/region/article/9801626 www.24chasa.bg
“Програма за София” трябва да е приета до края на годината. СНИМКА: “СОФИЯПЛАН”

Насочват евросредствата към 105 места в града

Северните територии на София да наваксат изоставането от южните квартали. Така може да бъде обобщена основната цел на проекта за “Програма за София”.

Това е планът за интегрирано развитие на столицата, какъвто всяка община у нас трябва да приеме, за да може да кандидатства за европейско финансиране през следващия програмен период 2021 - 2027 г.

Програмата беше представена онлайн, като предстоят още 5 срещи в зоните за въздействие, и финално обществено обсъждане, след което ще бъде внесена за разглеждане в Столичния общински съвет.

Стратегическият документ е разработен от екипа на общинското предприятие “Софияплан”.

“Програма за София” е наследник на интегрирания план за развитие. В момента се подготвя анализ как неговото изпълнение се е отразило върху развитието на града. В плана бяха заложени огромен брой обекти, част от които не се реализираха. В последните години инвестиционният интерес в града беше насочен на юг и това си личи ясно от издадените строителни разрешителни. Те са концентрирани в районите “Витоша”, “Триадица”, “Лозенец” и “Студентски”. Преодоляването на този дисбаланс в града и преодоляването на различията между севера и юга са сред задачите на “Програма за София”. Това

ще стане

на принципа

на акупунктурата

- да се помага там, където има нужда от конкретни действия”, каза главният архитект Здравко Здравков.

Той посочи, че трябва да се имат предвид постковид ситуацията и преодоляването на финансовите предизвикателства, които ще оказват влияние до 2027 г. Директното финансиране върху местата за намеси трябва да подобри качеството на живот и мобилността. Програмата трябва да е приета до края на 202 г.

Тя има 3 стратегически цели - устойчиво развитие на София и подобрена свързаност, конкурентоспособност и развита социална и културна среда. Изведени са 14 специфични цели - околна среда, енергийна ефективност, кръгова икономика, подобрена свързаност, техническа инфраструктура, високопродуктивна икономика, ускорени административни и управленски процеси, образование, здравословен начин на живот, културно богатство, иновативен туризъм, комфортна градска среда и жилищна политика.

За да се определят зоните за въздействие, към които ще се насочат европейските средства до 2027 г., столицата е разделена на 564 градоустройствени единици. От тях 260 са жилищни, 200 - земеделски, 100 - горски, и 4 - водни. За всяка е направен паспорт. Изготвени са индикатори - количествени и качествени, като всеки има определена тежест. Така на база на оценките са определени и местата, които се нуждаят от насочване на инвестиции. Те са 105. След това са групирани в 7 групи - първата е административно-културният център, централна градска част, широк център и стари периферни квартали, територии с нискоетажно строителство, такива с комплексно жилищно застрояване, с ново строителство и индустриални зони.

В новия програмен период

бенефициенти

на европейските

проекти вече ще

са не само

общините, но и

бизнесът и не-

правителствените

организации

Другата разлика е, че европейското финансиране няма да е 100%, а трябва да има и собствено съфинансиране. Изискват се поне 3 различни партньора за всеки проект, като акцент ще бъдат и междуобщинските проекти. Затова София може да си партнира с 14 съседни общини като Благоевград, Перник, Божурище, Костинброд, Ботевград и др., уточни шефът на “Софияплан” арх. Любо Георгиев.