- Училище в Одеса осигурило онлайн обучение за децата на избягалите семейства
- Руснаци носят дарения и молят за прошка
Лекарка, нотариус, инженери, юристи и дори доскорошни предприемачи - бежанци от войната в Украйна, потърсиха помощ в първия работен ден на областния кризисен център в Бургас, който се намира в сградата на Морска гара.
Пред импровизираните щандове на различни държавни институции се натрупаха опашки. Под един покрив са събрани екипи на БЧК, регионалното управление на образованието, Агенцията по заетостта и община Бургас, а на 16 март се очаква да пристигнат и служители на Агенцията за бежанците. Идеята е на едно място бягащите от войната да получават разнородна помощ и указания как да процедират по-нататък, а не само дрехи и храна, казват от областната администрация.
В центъра работят и много доброволци. Непрекъснато идват хора, питат как да помогнат. Някои остават и даряват безвъзмездно труда си, други носят храни и дрехи.
Сред доброволците има и няколко украинки, пристигнали в първите дни на войната. Те са преодолели първоначалния шок и вече помагат на свои сънародници. Насочват ги към различни институции, превеждат, някои сортират даренията, а те са купища. И макар че има много,
продължават да не достигат
памперси, плодове и
зеленчуци
за най-малките, казва украинката Александра, една от първите доброволки в Бургас.
Тя живее от 8 г. у нас, но преживява ужаса от войната покрай сестра си и племенничките си, които успяват да избягат от Николаево и още на 25 февруари пристигат при нея.
“Първо започнах да търся одеяла за тях, помогнаха ми приятели. После те започнаха да ми пишат и да даряват храна, дрехи и други вещи”, разказва Александра. Сред дарителите имало и руснаци. “Да, идват, носят дарения и молят за прошка. Това са добри и искрени хора”, казва Александра.
Само за час на щанда на Регионално управление образование бяха събрали над 30 заявления от родители, които искат да запишат децата си в български училища. “Информираме ги, че за да стане това, тряба да имат личен номер на чужденец, а те все още нямат такъв. Питат къде, кога и как да подадат документи. Ние приемаме заявления им с уговорка, че когато получат този личен номер, ще трябва да дойдат при нас, за да го нанесем. Чак тогава издаваме заповед към директорите на училища да приемат децата им”, обяснява служителка от просветния инспекторат.
От тази седмица трябва да е готов софтуерът и личният номер да се получава още на границата, но тези, които са дошли преди това, трябва да го получат от Агенцията за бежанците. Тя ще работи на Морска гара всяка сряда и четвъртък от 10 до 16 ч.
Шест временни пункта за получаване на този номер разкрива и МВР - едното е в кризисния център, има още две в Бургас, другите са в полицейските управления в Несебър, Поморие, Созопол, Приморско.
Голям е и интересът към представителите на Агенцията по заетостта, а най-честият въпрос, който задават украинските бежанци, е как да започнат някаква работа. За да се случи и това обаче, те трябва да имат статут на временна закрила. “Даваме им информация, обясняваме как да влязат в нашия сайт, как да попълнят анкетни карти и къде да намерят информация за работните места. Разкриваме им и
още една възможност - за
сезонна заетост до 90 дни,
за която не е нужна
временна закрила,
но ако има кой да ги наеме, и то само в два сектора - ресторантьорство и хотелиерство и селско стопанство”, казва служителка на агенцията.
Впечатлена е, че повечето украинки, търсещи работа, са висококвалифицирани. Имало и няколко жени, развивали частен бизнес в родината си. Една от тях е Юлия от Одеса. Притежавала рекламна агенция, но заради войната заедно с двамата си синове на 7 г. и 13 г. тръгнала за България. Не защото има роднини или познати, които да я посрещнат, а защото нашият език ѝ се струвал по-понятен, а надписите на български език - по-познати.
“Пристигнахме в България на 6 март, наехме квартира. Сега дойдохме тук в областния център, за да видим какво трябва да направим, за да се регистрираме”, казва Юлия.
След месец тя навършва 40 г. и силно се надява да празнува рождения си ден в родината. Там са останали съпругът ѝ, който е военен, майка ѝ и много роднини. Юлия разказва, че от училището на синовете ѝ в Одеса са успели да организират онлайн обучение и децата й продължават да учат, макар и от разстояние. “Тук е добре, но не е като вкъщи. Не знаем езика, трудно е с образованието на децата, а да устроиш живота си отначало е много сложно”, казва Юлия.
Хората, които идват в Единния център са силни, не се предават, но по лицата им няма усмивки, казва една от доброволките. “Някои са дошли само с една чанта батаж за децата, нямат нищо. Опитваме се да помогнем при настаняването на майки с деца и бременни жени в общинските кризисни центрове”, казва зам.-кметът Йорданка Ананиева. Тя лично ги упътва пред щанда на община Бургас. Казва, че трите общински центъра в “Меден рудник”, кв. “Ветрен” и базата на общината в парк Росенец вече са почти пълни.
От скоро общината организира и безплатни занятия за бежанците, като им
предлага изучаване
на български език
и арт занимания. Тази дейност я осъществяваме чрез Центъра за подкрепа на личностното развитие, разяснява Ананиева.
Единният център работи всеки ден до 18 ч и вече само в него се събират дарения, а трите пункта в града, в които хората оставяха помощи, бяха закрити.