Перлата на Северното Черноморие крие хилядолетна история, уникална архитектура и модерни забавления
Курортна Варна се готви за вековния си юбилей. Цял век градът е дестинация номер едно у нас за търсачите на морски приключения, красиви гледки, оживяла история и вълнуващи културни събития.
На 10 юни 1921 г. Общинският съвет в морския град приема постановление, според което градът става специален морски курортен кът и "ще представлява една гордост за България и името му ще се носи наравно с Ница, Монте Карло, Ривиера и пр. знатности". Местната управа взема решението с мотива, че трябва да се търсят нови ресурси предвид отнемането на добруджанските земи от Варненски окръг. През 1925 г. постановлението е потвърдено с царски указ, който провъзгласява Варна за "специален и свободен курортен град". Година по-късно са открити емблематичните Морски бани, на които тръгва и първия плажен конкурс за красота "Царицата на Черно море“
Морските бани - гордостта на варненския бряг
Още през миналите векове чуждите пътешественици – учени, дипломати и търговци не скривали възхищението си от прелестите на варненския бряг. Към средата на XIX век се появяват и първите „баняджии“, дошли тук да търсят здраве и почивка. През 1888 г. общината построила върху пясъка камъшена сграда за топли бани, но силните вълни я разрушили.
Две години по-късно били открити първите солидни морски бани. В началото били две – мъжка и женска, на прилично разстояние помежду им. В морето се слизало по стълби, като къпането ставало в заграденото пространство между кабините. За всеки случай имало и опънато въже, за което се хващали къпещите се. Само най-смелите излизали извън заграденото място.
Обявяването през 1921 г.на Варна за курортен град поставило пред общината неотложната задача за построяване на нови морски бани. Поръчката била възложена на чешката фирма "Пител Браузеветер". Основният камък бил положен на 7 май 1925 г., а на 12 юли 1926 г. било тържественото откриване. Над 20000 души Навътре в морето влизал дълъг железобетонен мост, на чиито край се издигали една над друга четири площадки за скокове в морето.
Построяването им изиграло голяма роля за развитието на туристическа Варна. Броят на летуващите през първия сезон на баните бил над 30000 души, от които 20 процента били чужденци. Скоро след откриването им баните били значително разширени, мостът (съществувал до пролетта на 1973 г.) бил удължен, а през 1929 г. непосредствено до тях били построени и Северните морски бани с водна пързалка (ручбана) към тях.дошли да се порадват на новата гордост на града. Централните морски бани били построени източно от Аквариума и заемали 2000 кв.м. Масивната постройка била във формата на буквата Ш и Навътре в морето влизал дълъг железобетонен мост, на чиито край се издигали една над друга четири площадки за скокове в морето. Но той имал и друга функция - служил като своеобразен "параван", разграничаващ мъжкия от женския плаж. По него ходел дежурен полицай, който не позволявал на мъжете да се спират и гледат към жените.
Днес, 100 години по-късно Морските бани във Варна се реновират, реставрират и се укрепват сградите на централните и северните морски бани, включително и калните бани, и водолечението.
Проектът по реновиране и реставрация вече започна и е в размер на 7 млн. лв. Дейностите са съгласувани с Министерството на културата. Въпреки, че Морските бани не са паметници на културата, те попадат в охранителната зона в историческото ядро на Морската градина.
За развитието на СПА туризма в дългосрочен план е заложено изграждане на термален балнеологичен център. Той ще има СПА, таласотерапия и калолечение.
Наричат я родният Рим заради безценното архитектурно наследство
Освен море, плаж и красиви гледки градът привлича и с безброй археологически богатства. Градът е основан през VI в. пр. н.е. с името Одесос от изселници от малоазийския град Милет. За кратко време той се превръща в полис и едно от най-значимите пристанища и търговски средища на Черно море. Няколко десетилетия Одесос е бил в границите на Македонската империя на Александър Велики, но впоследствие възстановява независимостта си и отново се издига като икономически, търговски и културен център. Градът е емитирал собствени монети, което свидетелства за икономическото му развитие.
През 15 г. от н.е. Одесос е включен в пределите на Римската империя. През 1201 г. българският цар Калоян (1197 г. – 1207 г.) присъединява града към България, а през 1366 г. Варна е преотстъпен на добруджанския владетел Добротица, като служи за негова столица. През 1398 г. Варна е завладяна от османските завоеватели. По време на Възраждането (ХVIII – XIX в.) се развива като културен и търговски център.
История на над 6000 години живее тук
От този период датират множество паметници, експонирани днес в градския Археологически музей. Неговата впечатляваща сбирка включва и находките от Варненския халколитен некропол – най-старото златно съкровище в света, намирано до днес, датиращо отпреди шест хиляди години.
Сред останалите музеи жив интерес предизвикват Военноморският, чиято сбирка включва експонати, свързани с българското военно и търговско корабоплаване, и Етнографският музей – представящ богатото разнообразие в културата и бита на населението на Варненския край от втората половина на XIX и началото на XX в.
Като културен център Варна е изградила една от най-големите и богати галерии за изящни изкуства в България.
Експозиция от икони, рисувани в епохата на Възраждането, се пазят в църквата “Св. Атанасий”, построена през XIII век, а в непосредствена близост до нея се намира и една от най-интересните исторически забележителности на града – Римските терми – най-голямата римска баня на Балканския полуостров, с площ от 7000 кв. м. Тя е четвърта по големина в Европа, след термите на Каракала и Диоклетиан в Рим и в Тревира (Трир, Германия). Използвана е до края на ІІІ в.
Варна е архитектурна енциклопедия
След Освобождението националната еуфория довежда в България възпитаниците на различни европейски школи и университети, които прилагат на място възприетото в чужбина. Резултатът от тогавашния наплив на чуждоземни архитекти е еклектичен стил, взаимствал от облика на Мюнхен, Брюксел и Флоренция и Варна се превръща от малък, кален и тесен ориенталски градец със солидна крепост в един модерен европейски град за много кратко време. Затова Варна е архитектурна енциклопедия - на места тя прилича на Мюнхен, примерно при жп гарата, белгийско е влиянието на портала на Морската градина, а на места прилича на Флоренция - Девическата гимназия е построена в стила "модерен Ренесанс". Това е еклектика, характерна за всички големи морски градове в света.
Градът с най-богат културен календар
Днес градът е модерен град с богат културен календар. Тук се намират и две от най-съвременните многофункционални зали в страната – Дворецът на културата и спорта и Фестивалният и конгресен център, позволяващи провеждането на множество международни кинофестивали, научни форуми и спортни събития, сред които Международният театрален фестивал „Варненско лято“, Фестивалът на етносите, Международният джаз фестивал „Варненско лято“, Международният фолклорен фестивал – Варна, Международният филмов фестивал „Любовта е лудост“, Международният фестивал за куклено изкуство „Златният делфин“, Международният фотографски салон, Фестивалът на българския филм „Златната роза“ и др.
Недалеч от Варна, в к.к. „Св. Константин и Елена” се намира Университетската ботаническа градина – екопарк. Тя е първият екопарк в страната, съчетаващ в себе си изкуствени и естествени екосистеми. Паркът е разположен върху площ от 360 дка. Растителните колекции включват повече от 300 вида екзотични дървета и храсти, а тревистите растения са повече от 100 вида. Екопаркът предлага екзотични срещи с растения от цял свят: морски борове, дърво-лале, двуделен гинко, стеркулия, желязно дърво, хартиено дърво, вечнозелен дъб, мамонтово дърво и много други. В розариума на екопарка се отглеждат повече от 30 вида рози.
На около 14 км от Варна, по пътя за курорта Златни пясъци се намира и още един туристически обект, който не бива да остане непосетен. Това е Аладжа манастир – един от малкото скални манастири в България, при който са ясно разграничими отделните помещения с различна функция. Скалният манастир се намира в централната част на Природния парк „Златни пясъци” – защитена територия с редки дървесни видове. Красивата природа наоколо в съчетание с историческите и християнските забележителности го правят прекрасно място за културен, поклоннически и екологичен туризъм. От 2009 г. в Аладжа манастир се реализира уникален аудиовизуален спектакъл „Легенди от Аладжа манастир”, който представлява нова туристическа атракция за гостите на Варна и Черноморието.
Най-добрите курорти на Север привличат туристите като магнит
Морската перла предлага практически неограничени възможности за нощувка. Хотелите са многобройни и разнообразни по категория и цени. На минути разстояние са близките курорти Златни пясъци, Св. Константин и Елена и Ривиера. Възможностите за хранене и забавления също са богати, на всеки ъгъл в града има много ресторанти, предлагащи разнообразна морска храна.
В региона на Варна има възможности за практикуване на ловен и риболовен туризъм. В района има 6 горски и 3 ловни стопанства. На тяхна територия са разположени и 8 ловни хижи. Вaрна е срeд най-вaжните унивeрситетски цeнтрове в Бългaрия кък своите цели шест университета.
