Българска джудистка не спира да плаче: мечтата й за медал отлетя, а стигна до Токио със скъсана връзка

https://www.24chasa.bg/sport/article/10022378 www.24chasa.bg
Ивелина Илиева напуска татамито в Токио след загуба от световната шампионка и №1 в схемата на олимпийските игри. Българската джудистка бе много разстроена и не спря да плаче - макар да стигна до Япония след скъсана кръстна връзка преди половин година, Ивелина вярваше, че може да вземе медал. СНИМКА: ЛЮБОМИР АСЕНОВ, LAP.BG

Българската джудистка Ивелина Илиева се разплака в микс зоната, след като бе отстранена от олимпийските игри от настоящата световна шампионка и №1 в схемата н Япония Джесика Кинкейт (Канада). Ивелина стартира с победа с ипон над трикратната африканска шампионка Гофран Хелифи (Тунис) в първия си мач в категория до 57 кг на олимпийския турнир по джудо в зала "Нипон Будокан" в Токио, но след това бе победена от Кинкейт.

"Тази победа на олимпийския турнир не се брои, ако в края на деня не си в първите три", каза Ивелина. И заплака. "Това не го броя за победа. Моята победа беше, че въобше стигнах дотук, понеже започнах годината с контузия. Пътят ми дотук беше много тежък", продължи тя.


Половин година преди игрите 30-годишната хасковлийка скъса предна кръстна връзка. Въпреки това извървя пътя до Токио, но амбициите й бяха много по-големи, независимо от срещата със световната шампионка още във втората си среща.


"Скъсаната връзка просто ме извади много време от татамито. Промени ми много плановете за подготовка дотук. Беше много трудно... Но вярвах, че мога да победя и световната шампионка, вярвах, че имам сили за нещо голямо. Ако нямах вяра, щях да се откажа по-рано... В нашата категория почти всички сме равностойни. който успее да грабне мигът, печели. Както се видя - в първата среща аз успях, във втората тя успя. Който първи се възползва от момента, той е победител. За съжаление нямах късмет да взема медал от олимпийски игри", продължи Ивелина. А сълзите й не спираха да текат.


Колко струват тези сълзи?


"Най-близките хора, които са до мен, знаят. Труд, постоянство... Най-лошото беше, че бях преследвана от контузии, и то тежки. И все ме връщаше отначало, отначало... Контузии, които ме отклоняваха по 4-5 месеца от нормалните тренировки и подготовка", отговори Ивелина.


"Когато разбрах, че са ми скъсани връзките, първата ми мисъл беше: "Ще спирам, нямам време да се възстановя до олимпийските игри, те са след 5-6 месеца." Но тогава повярвах, взех решение, че ще мога да се справя - без операция. И се започна - работа, работа, работа. Освен тренировките трябваше да отделям още по 3-4 часа на ден минимум - да правя упражнения за мускулатурата ми, за да може да компенсира това, че нямам връзка. Резултатът на олимпийски игри ме мотивираше и ми даваше сили да продължавам, когато беше трудно, когато много се изморя, понеже бях по цял ден в залата... Такъв е моят път. Извървях го докрай, колкото и трудно да беше", продължи Илиева. А думите и сълзите и думите отново излизаха паралелно.