Тайбе Юсеин: Медалът е за брат ми, пожела си го за рождения ден, нямаше как да се върна с празни ръце

https://www.24chasa.bg/sport/article/10051421 www.24chasa.bg

Разплаканата Стефка Костадинова прекъсна интервюто с обаждане по телефона и заръча на Тайбе да целуне треньора си

Тайбе Юсеин спечели бронзов медал за България на олимпийските игри в Токио. Тя пребори безапелационно рускинята Любов Овчарова с технически туш за 56 секунди в сблъсъка за бронза. 30-годишната българка от Кубрат бе изключително щастлива от завоюваното си първо олимпийско отличие, макар да имаше възможност дори за златото в Токио. Ето какво сподели развълнуваната Тайбе, веднага след победата и преди да си получи медала в зала "Макухаре Масе".

- Тайбе, какви емоции изпитваш след спечеления олимпийски медал?

- Радвам се, че успях да покажа това, на което съм способна. Да, не беше големият финал, но все пак и бронзовият медал е медал. Надявам се това да е само началото.

- Прегази рускинята за около 50 секунди - част от тактиката ли беше да атакуваш вихрено при първа възможност, очакваше ли такава победа?

- В интерес на истината очаквахме тя да тръгне по-агресивно, отколкото тръгна, но пък наставленията от треньора Петър Касабов бяха да наказвам всяка една грешка, която тя допусне. Радвам се, че успях да се възползвам още от първата и да затворя мача. 

- Какво би казала сега на хората в България?

- Искам да им благодаря - наистина бяха с мен през цялото това време, не само през последната година или в последните няколко, а от началото на кариерата ми. Благодаря на всички хора, които бяха и които все още са до мен и ме подкрепят.

- За кого е този олимпийски медал?

- Този олимпийски медал е за брат ми, който наскоро имаше рожден ден. Пожела си медал, така че нямаше как да се върна с празни ръце. 

- Яд ли те е сега за тази една-единствена грешка в полуфинала срещу японката Юкако Кавай, защото сега златният медал можеше да не е при нея, а твой, български?

- Борбата е игра на грешки. Аз допуснах една, тя допусна нула в полуфинала и се радвам, че днес не допуснах грешка.

(В този момент треньорът Петър Касабов носи телефон на Тайбе, защото Стефка Костадинова иска да я чуе след спечеления медал. Следват поздравления и заръка от шефката на БОК Тайбе да целуне треньора си. Миг смях и Тайбе изпълнява поръчението с удоволствие. "Браво, обичам ви! Разплакахте ме, бе, хора", продължава Стефка Костадинова, която преди 25 г. стъпи на олимпийския връх. "Дишай дълбоко", каза националният треньор Петър Касабов към Костадинова... И интервюто с Тайбе Юсеин можеше да продължи.)

- Явно поздравленията започнаха - кого ще се радваш да чуеш най-много освен брат си да му кажеш, че му носиш подаръка?

- Всички, всички. Досега нямах време да отговоря на никого, но сега се надявам един по един да успея на всички - да им пиша и да им благодаря.

- Колко ценен е този бронзов олимпийски медал за теб?

- Това е плод на дългогодишен труд. В Рио също имах големи надежди, но не успях по никакъв начин да покажа това, което мога. Сега в Токио - малко по-опитна, малко по-уравновесена, мисля, че се представих малко по-добре.

- За какво мечтаеш сега след този олимпийски медал?

- Ох, мечтая си малко да си почина. Да отдъхна за известно време и малко да презаредя батериите. И да продължа това, което съм започнала, защото не мисля, че съм свършила.

- Виждала ли си Айфеловата кула?

- Виждала съм я, но искам да я видя скоро пак. (Смее се.)

- Дано я посетиш с олимпийски медал след три години, по възможност златен...

- Дано!