Шампионката Ивет Горанова: Дойдох само за златото, не можех да допусна някой да ми го отнеме!

https://www.24chasa.bg/sport/article/10055582 www.24chasa.bg
Изключителната българска каратистка Ивет Горанова със златния олимпийски медал, спечелен на игрите в Токио. СНИМКА: ЛЮБОМИР АСЕНОВ, LAP.BG

Героинята плаче със "златни" сълзи, говорейки за сестра си и племенницата си - чувала се с тях между мачовете към титлата. Посвети медала на треньора си - дори да го разочаровала, той никога не се отказал от нея

21-годишната Ивет Горанова спечели първата олимпийска титла за България от 13 години! Българката триумфира в категория до 55 кг. на олимпийския турнир по карате в дисциплината кумите след 5 победи от 5 мача. Ивет и българското карате влязоха в историята със златния медал в дебюта на този спорт на олимпийски игри. А втори шанс може и да няма, тъй като каратето не е в програмата за игрите в Париж. Но България вече си има своята нова героиня - златната Ивет Горанова!

- Ивет, поздравления, как се чувстваш на олимпийския връх?

- Не знам какво да кажа. Даже още не мога да го осъзная. Цяла България трябва да се гордее, да се радва и да празнува. Аз съм сигурна, че ще имаме поне още един златен медал до края на Олимпийските игри. Вярвам в това.

- 13 години България чакаше отново да има олимпийски шампион. Тръгвайки към Токио, беше ли уверена, че следващата олимпийска шампионка след Румяна Нейкова може да се казва Ивет Горанова?

- Аз дойдох за златото. Не съм мислила нито за сребро, нито за бронз. Само златото ми беше в главата. И няма как да допусна някой да ми го вземе, като знам, че съм по-добра от всяка една в категорията.

- Отстрани изглеждаше сякаш побеждаваш съперничките си много лесно - как беше от твоята гледна точка?

- Със сигурност имах притеснение, което е нормално. Но излизах на сто процента, излизах на кръв за победата срещу всяка една. Дори да не им дам никакъв шанс да се стига до решение, с което може да ми вземат победата. Бях побеждавала всяка една от тази категория и не се съмнявах, че мога да го направя и на олимпийските игри.

- Кога ти беше най-турдно?

- Първата среща винаги ми е най-трудна. Докато се сработиш, докато се отпуснеш... А и съперничката ми в нея не беше никак слаба - беше втора в ранглистата. Имахме по една победа една срещу друга преди това. За мен това беше най-тежката ми среща.

- Как се постигат пет перфектни мача на олимпийски игри?

- С много труд и много тренировки. Много работа. И никакви съмнения. Най-важното е да си вярваш и да го искаш.

- Кое те кара да вярваш така силно и да имаш мотивация?

- Хората покрай мен. Треньорът, мотивационният ми коуч, всички от федерацията, ръководството, моите приятели, семейството ми... Всеки един, който ме подкрепя, ми дава нещо малко, което да ме държи нагоре, за да постигна тази своя цел.

- Можеш ли да си представиш каква еуфория е в България заради теб?

- Ами не. (Смее се.) Знам, че със сигурност много хора се радват. Вече говорих с няколко човека, те ривяха по телефоните... Представям си какво са преживели и какво чувство са получили.

- С колко души успя да поговориш в тези минути след спечелването на титлата и след церемонията? Кое беше най-милото нещо, което чу и от кого?

- От сестра ми, разбира се. И от нейното детенце, моята племенничка... Аз, когато я видя... (б.а. - Ивет не удържа емоциите си и започва да плаче.) На мен те са ми най-голямата мотивация и говорех почти след всяка среща с тях... Както и треньорът ми - той е другата ми най-голяма мотивация. Искам да му покажа и му показах, че аз мога. Направихме го заедно... (б.а. - отново се разплаква.)

- Изброи хора, които имат частица от този твой златен олимпийски медал. Ако трябва обаче да се сетиш за едно единствено име, на кого би го посветила?

- На треньора си. Той е бил до мен във всеки един момент. И както и да съм се държала с него, дори на моменти да съм го разочаровала, той никога не се е отказвал от мен и е вярвал в мен. (Продължава да плаче, а сълзите й се стичат по лицето.)

- По-сладки сълзи опитвала ли си?

- Не... (Усмихва се през сълзи. А треньорът й Ангел Ленков идва и я прегръща.)

- Ивет, за финал какво би казала на хората в България, които направи щастливи и горди с успеха си?

- Искам да им благодаря за подкрепата и за вярата. Благодаря на всички, които вярват, че българин може да стъпи на олимпийския връх след толкова много години. Искам да поздравя всички в България със златния медал, той не е само мой, той е на всички. И сега е време за празнуване. (Смее се.)