3 години без Иван Вуцов - големия футболист, треньор и ръководител

https://www.24chasa.bg/sport/article/10669393 www.24chasa.bg
Иван Вуцов като изпълнителен директор на БФС

Пет пъти съм се запознавал с Иван Вуцов - задочно, виртуално, персонално, професионално и лично.

Задочното ми запознанство стана през 1976 г., когато героически издържах до 1 часа през нощта, за да слушам на ВЕФ-а мача “Барселона” - “Левски-Спартак” за купата на УЕФА. Е, “сините” паднаха 0:4 срещу Кройф и компания, но след това в реванша биха 5:4. Треньор им беше Иван Вуцов.

Виртуалното - в едно предаване “Всяка неделя” след класирането на националния отбор за световното в Мексико. По пътя към страната на ацтеките нашите отупаха Люксембург, ГДР, Гърция и европейския шампион Франция, където блестеше Мишел Платини. По онова време той взе три поредни “Златни топки” поред. Треньор на България беше Иван Вуцов.

Персоналното ми запознанство датира от 1993 г., когато като млад репортер посрещах “Локо” (Пд) на летището в София. Треньор на “черно-белите” беше Иван Вуцов.

Професионално се запознах с него, когато той беше първо секретар, а след това и изпълнителен директор на БФС. Освен това през 2004 г. предложих в “24 часа” на има рубрика за футболни анализи. Казваше се “Футболни отзВУЦи”, а автор беше Иван Вуцов.

И за личното. През 2010 г. се ожених. За да има църковен брак, впоследствие на който ме венча Старозагорският митрополит Галактион, трябваше да бъда кръстен. Кръстник ми стана Иван Вуцов в столичната църква “Св. Неделя”.

И за последната ни среща. На 14 декември 2018 г. по традиция му се обадих, за да му честитя рождения ден. 79-и, пошегувах се, че догодина ще направим голям купон за 80-ата годишнина.

“Махни тия работи, ами ела да се видим, имам една много интересна идея”, заръча той. А на кръстник не се отказва, та малко преди Коледа му отидох на гости.

Освен легендарен играч, треньор и ръководител Иван Вуцов бе и автор на “24 часа”. Цели 15 години водеше рубриката си “Футболни отзВУЦи”, макар в последните две години заради здравословните си проблеми да го правеше доста рядко.

Но толкова ентусиазиран не го бях виждал отдавна. По неговите думи беше замислил генерална промяна на световния футболен календар, която би трябвало да повиши значително интереса и практически да премахне безсмислените мачове между националните отбори от различна класа. Начерта ми схемата, извади календарче с отбелязани дати, вече беше готов да ми диктува писмо до Франц Бекенбауер, с когото са добри познати от едно време...

Все пак отложихме нещата за след Нова година, за да доузрее идеята. След това обаче не вдигна телефона, когато му се обадих, за да му честитя, а след това от синовете му Руслан и Велислав разбрах, че е постъпил в болница.

Както разбрах от Вили и Роско вече след кончината на баща им, именно голямото му сърце го е подвело и не е издържало. Проблемите със здравето, които Иван си носеше още от края на кариерата си на играч, в крайна сметка си казаха думата. Въпреки подобрението в последните два дни лекарите в “Света Анна” не успяват да го спасят.

С Иван Вуцов си отива една епоха в българския футбол. Няма как да бъде забравено, че той е единственият, който е бил на световни футболни финали като играч (Англия 1966), като треньор (Мексико 1986) и като изпълнителен директор (Франция 1998).

Кариерата си започва в родното Габрово в далечната 1957 г., когато отборът на града се казва “Балкан”. Вземат го в казармата и го пращат в пловдивския “Ботев”, който тогава е армейски отбор. Там се сприятелява с Димо Печеников, Христо Илиев-Патрата и Сашо Костов, които са левскари, но също са пратени в “Ботев” като войници. Под тяхно въздействие той също избира да се присъедини към “сините” след казармата и остава на “Герена” през най-добрите си години - от 1960 до 1969 г.

Вуцов е титуляр в най-емблематичния мач на “Левски” срещу вечния съперник ЦСКА - при победата 7:2 на 17 ноември 1968 г. Шампион е през 1965 и 1968 г., както и носител на купата през 1967 г. Завършва кариерата си на футболист в “Академик” (Сф), след като “Левски” се обединява със “Спартак” (Сф) през 1969 г.

От години при “сините” той запазва дружбата си с най-великата “синя” легенда - Георги Аспарухов. С Гунди са семейни приятели, а след трагичната смърт на гениалния нападател Иван е плътно до семейството, дори се нагърбва да съобщи на малкия Андрей новината за смъртта на баща му.

Административната си кариера Иван Вуцов започва даже преди треньорската. Малцина знаят, но той първо става един вид президент на футболния “Левски”, а едва след това треньор. Всъщност тогава - 1973 г., пикът на развития социализъм в България, президенти няма, но Вуцов е назначен за началник на направление “Футбол” в Дружество за физкултура и спорт “Левски-Спартак”.

Треньор става година по-късно, след това е изпратен да специализира в чужбина, за да поеме отново “сините” и да ги поведе в един от най-великите български мачове в европейските турнири - домакинската победа с 5:4 срещу “Барселона” с Кройф и Неескенс в състава си. Никога до онзи момент каталунците не са получавали 5 гола в международен мач. А преди това “Левски” отстранява и “Аякс”!

Другият му треньорски връх е класирането на българския национален отбор на финалите на световното в Мексико през 1986 г. В квалификациите под негово ръководство нашите не оставят никакъв шанс на европейския шампион Франция в София, побеждавайки го 2:0.

На самото световно пък за първи път България успява да прескочи предварителната група и се класира за преките елиминации. Не е изпълнена обаче цел №1 - първа победа на световно, и Вуцов е освободен.

Като ръководител в БФС всички усещат колко е ценен... след пенсионирането му. Тръгна си оттам малко огорчен, но доволен от свършеното. Вечна му памет!

Поменът за третата годишнина от смъртта на Иван Вуцов беше в събота, 15 декември от 12 ч в столичната църква “Св. София”.