Стадионите, в които фенът няма как да влиза на поклонение

https://www.24chasa.bg/sport/article/11576314 www.24chasa.bg
Този взрив трябваше да стартира новия стадион на "Левски". За момента само един сектор е готов, и то без козирка.

Проблеми със съоръженията има абсолютно всеки отбор в Първа лига, надолу е още по-зле

Стадионът на един клуб е неговото сърце. Храмът за запалянковците. Където те би трябвало да ходят всеки уикенд на поклонение. В България това обаче не става. И една от главните причини е липсата на един нормален стадион в цялата страна. Тези, които гледаме по телевизията от Европа, са нещо далечно за нашата реалност. Не важи и поговорката “Много баби - хилаво дете”. По отношение на стадионите децата са си хилави и без бабите.

Ето какво е положението в градовете, където играе елитът на първенството ни:

София

Държавата е властелинът на стадионите в столицата. Областната управа е собственик на “Георги Аспарухов” и “Локомотив”.

Стадионът на “Левски” е с доста странна история. Демокрацията го завари като собственост на МВР. В последните си часове на служебен премиер Стефан Софиянски подписва документ, според който “Георги Аспарухов” отива във ФК “Левски” “безсрочно и безвъзмездно”. На основание на писмо от Министерството на финансите. Такова обаче не бе открито в архивите му.

“Левски” стана акционерно дружество, но наследи този договор, въпреки че съдът обяви, че няма никаква връзка на ФК с ПФК. След това Сметната палата разкри, че МВР чинно плаща от бюджета си данък сгради и такса смет на съоръжението. Напразни останаха и опитите да се реституират тренировъчните терени, които навремето са били ниви на хората от квартал “Хаджи Димитър”.

За да се построи общежитието на школата, Тодор Батков направи заменка за апартаменти в “Дружба”. На 3 февруари 2013 г. бе взривен и сектор “А”, за да се започне строежът на нов стадион. Според някои доста прибързано. Общински съветници от БСП протестираха, че не са спазени изискванията на закона.

Строежът започна и в крайна сметка бе завършен, като секторът наистина е един от най-добрите в България. Останаха обаче сериозни дългове към “Автомагистрали Черно море”, които след отказа на предните строители на вересия завършиха изграждането. Дълговете за стадиона бяха преместени в дружеството “Ние сме “Левски”, което бе прехвърлено преди години на фирми на Васил Божков. В момента обаче нямат дори и управител.

Така сега “сините” разполагат с един модерен сектор без козирка, като според всички това го руши. Пари за покриването му обаче също така няма. И всяко едно правителство, което реши да помогне, ще си навлече гнева на привържениците на другите отбори.

В последните си дни правителството на Бойко Борисов включи “Георги Аспарухов” в списъка на обектите за отдаване на концесия през следващите години. И от този момент няма движение напред.

“Локомотив” допреди 10-ина години бе най-уникалният стадион в държавата.

Оказа се, че в кадастъра няма и следа от него,

а той си стои на централен булевард в “Надежда”. С общите усилия на президента на футболния клуб Иван Василев-Бозата и спортния Даме Стойков съоръжението заприлича на нещо. Липсва обаче осветление и “Локо” играе на “Васил Левски”. За окончателното оправяне на стадиона са необходими минимум 1 милион лева, за да може да се лицензира за мачове. В момента обаче няма откъде да дойдат.

В капитала на “Сердика спортни имоти” са “Българска армия” и “Септември”.

ЦСКА е единственият клуб, който плаща наем, данъци и всичко по време на демокрацията. И то с милиони. За последно 3,4 милиона на държавната фирма.

След 10 ноември стадионът премина в Министерството на отбраната. И започнаха прехвърляния от различните му агенции. Съдебни дела, заплахи и в крайна сметка по времето на Васил Иванов-Лучано вечеэе в спортното министерство.

Васил Божков искаше да прави нов стадион на ЦСКА. Александър Томов, ако му се вярва, щеше да направи цели два на червените. Стига на 4-и километър в София да му се даде да направи жилищни блокове. Но над четвърт век никой не се сети, че всъщност имотът е публична държавна собственост и не може нищо да се направи.

Чак в последното правителство на Бойко Борисов се промени собствеността и се появи възможност за публично-частно партньорство. Тогава се говореше за смесено дружество между ЦСКА и държавата, като решенията да се вземат с абсолютно мнозинство.

В крайна сметка и това не се получи и преди броени дни се подписа нов анекс, според който ЦСКА трябва да направи проект до края на годината, а държавата да се справи с документацията. Проектът е почти готов, като

ще се ползва този на унгарския “Ференцварош” с подобрения

Клубът има и виза за проектиране от общината. След подписването на анекса стана ясно, че министър Радостин Василев е сменил двама от тримата членове на “Сердика спортни имоти”, без да го обяви публично, както стана с ръководствата на тотото, НСБ и другите дружества, които са към ведомството.

ЦСКА е и единственият клуб с отнета собственост. На мястото на детско-юношеската му школа на 4-и километър се появи “Арена Армеец”. Е, до нея остана гробницата “Червено знаме”, но там, където е тренирал Стоичков, вече е удобен паркинг. Самата зала е повече на мястото на бившата ледена пързалка.

“Септември” пък е пълна гробница и въобще никой не се интересува от него. А мястото в “Красна поляна” е подходящо дори за национален стадион. Има всички транспортни връзки, място за паркинг. След откриването на третия лъч на метрото, два от него са на едно пеша разстояние от него. Последното инвестиционно намерение там бе от испанци, доведени от Христо Стоичков. Които обаче бързо се изнесоха. Така едноименният столичен клуб, който се завърна в елита, ще ползва друг стадион през новото първенство.

Само стадион “Александър Шаламанов” е общински поне до 1999 г. Тогава през скандалната фирма “Софийски имоти” той влезе в капитала на акционерното дружество на “Славия”. Интересен факт е, че шефът на общинската компания Тошко Добрев подписва апорта ден преди гласуването от столичните съветници.

Но “Славия” не получава само стадиона. А и парка около него, автогарата, терена на бензиностанцията. Или общо 225 декара. И това срещу 34% от капитала на клуба.

Заради това се вихри нов скандал. В писмо до Йорданка Фандъкова, изпратено през март 2020 г., кметът на район “Красно село” Росина Станиславова от “Демократична България” заявява, че Столичната община може, но не си търси правата над имота. Той бил публична общинска собственост от 1997 г. и този статут не позволява теренът да се прехвърля като непарична вноска, както е направила общината през 1999 г. Тя подчертава, че проучването на екипа ѝ не е открило издаден акт за частна общинска собственост, за да има право общината да го прехвърля.

“Установяваме, че всички евентуални имуществени претенции на “ПФК Славия-1913” АД за собственост на урегулирани поземлени имоти с обща площ 225 дка са напълно неоснователни и необосновани”, казва кметът на района и твърди, че освен “Софийски имоти”, другият “действителен собственици”, с който трябва да се преговаря за парка, е Електра Еротокриту със седалище в Лимасол, Кипър.

Преди време и към него имаше уж някакъв интерес от германци да го направят като този на “Майнц 05”. Те обаче искаха поне още един отбор да играе на него и нищо не се получи. Само където “Славия” потроши доста пари за проучвания и проекти.

Новият стадион “Академик”, който е към друго държавно дружество “Академика 2011”, отдавна пустее, а е може би най-новото съоръжение в столицата.

Единственият изцяло частен стадион у нас се намира също в София. Става въпрос за съоръжението в хотелския комплекс “Царско село” на околовръстното шосе. Там обаче лиценз за мачове бе взет малко трудно, защото почти няма покриване на изискванията. Но все пак единствената трибуна е с козирка, а на него има и осветление. Не е ясно бъдещето на игрището, ако тимът изпадне, защото върху няколко терена на комплекса вече никнат красиви блокове.

Пловдив

За стадионите на “Ботев” и “Локо” може да се напише роман. “Христо Ботев”, или “Колежа” премина от Министерството на отбраната към общината след промените.

След като клубът бе поет от собственика на КТБ Цветан Василев, бе сключен договор за концесия. Стадионът бе съборен с грандиозни планове за нов. Силите обаче стигнаха до направата на базата в кв. “Коматево”. КТБ фалира, а общината бе принудена развали концесията и стадионът отново да стане нейна собственост. Този на “Локо” в парка “Лаута” си е общински, но за сметка на това се прочу като

първия в страната, който се срути

За късмет това стана не когато имаше мач на съоръжението.

Държавата по времето на Бойко Борисов отпусна 37 милиона лева, като 2/3 от сумата бе за игрището на “Ботев”. Парите обаче бързо свършиха. И на 10 март общинските съветници гласуваха да бъде теглен заем от 50 милиона лева, за да бъдат завършени двата стадиона. И накрая Здравко Димитров призна, че и новите собственици на двата клуба трябва да ударят по едно рамо. “Ботев” е в ръцете на руснака Андрей Зингаревич, а новите шефове на “Локо” не са се афиширали, въпреки че всички в града твърдят, че става въпрос за голяма фирма за бързи кредити и събирането на просрочени такива, около която имаше скандал заради заем от голяма банка.

Около този на “Ботев” продължават проблемите. Той бе дори обект на саботаж, след като вече изтеглени кабели бяха нарязани нарочно.

На този фон в момента като че ли най-добре се оправя аматьорският “Спартак”, лидер в областната група.

Така изглежда стадионът на “Ференцварош”. Подобен трябва да е този, който ще направи ЦСКА.

Започна възстановяването на “Тодор Диев”, който бе взет на концесия от общината. Той е предвиден за 6750 седящи места, но при пълно спазване на изискванията на ФИФА и УЕФА. Строителството се забави срещу кризата, но върви леко.

“Марица” едва влиза в критериите за мачове от Втора лига със своето игрище в квартал “Захарна фабрика”. И там в повечето случаи ремонтите се правят със собствени средства.

В момента Пловдив разполага и с най-големия стадион в България, който се руши. Става въпрос за бившия “Девети септември”, на чиито трибуни можеше да седнат 55 000 зрители. От години имаше различни предложения за възстановяването му, дори да стане и национален стадион. Според много специалисти съоръжението вече е безвъзвратно загубено и най-вероятно ще трябва да бъде съборено.

Варна

Тук собствеността е доста смесена. Стадион “Тича”, където играе мачовете си “Черно море”, е държавен и е към областната управа. Заради това и смело се инвестира в неговото обновяване. След промените той бе собственост на Министерството на отбраната, но всичко бе оправено документално.

Първият етап на ремонта бе за подмяна на 2 хиляди седалки в сектор “А” под козирката, обновяване на трите входа на стадиона, както и нов пропускателен режим. Ремонтните дейности са на стойност 200 000 лeвa и са осигурени от СК “Черно море”.

Държавата финансира втория етап, който включваше изграждане на ново осветление на стадиона на стойност 800 000 лeвa и подмяна на тревното покритие на терена, което струваше 400 000 лeвa.

От новия сезон мачове трябва да има и на “Спартак”, ако се намери осветление. Този стадион е общински, като се прочу, след като отрязаха едната му трибуна, за да мине през нея новият булевард към курортите. За сметка на това се появи нова. Правителството също помогна с 1,4 милиона лева, но сега се търсят средства за осветлението.

“Спартак” ползва и стадион “Локомотив” за тренировки. На 4 април и там стартираха ремонтни дейности.

Някогашната гордост на Варна “Юрий Гагарин” е публично-частно партньорство. 65% от него държи “Химимпорт”, а останалите 35% са на общината. Старият стадион бе съборен през 2007 г. и от този момент се строи. Все още обаче нищо не е завършено. По цени от 2008 г. той трябваше да струва 18 милиона лева.

Разград

Стадионът се води общински, но бе отдаден на концесия на “Лудогорец”. Срещу твърда сума от 14 000 лева на година. До тази развръзка се стигна през юни 2016 г., след като заради първоначалния вариант се стигна до скандал. Той предвиждаше общината да получи 0,5% от приходите на клуба за година. Така сумата щеше да бъде доста по-сериозна за нея. Трибуна “Моци” бе построена от държавата, която наля 5 милиона лева в нея по времето на Пламен Орешарски, а делът на клуба бе 400 000 лева. След това бяха направени още две трибуни.

Така “Хювефарма Арена” е единственият стадион в България, който няма проблеми да приема мачове от груповата и елиминационната фаза от европейските турнири. Там се мести и националният отбор за мачовете със Северна Македония и Грузия от престоящият турнир за Лигата на нациите.

Стара Загора

Един от приятните стадиони е с неясна съдба. ТЕЦ "Марица-изток 2" държеше концесията му и се грижеше за него. На 28 декември обаче бордът на директорите на БЕХ оттегли държавната фирма от клуба. Акциите бяха прехвърлени на сдружение на феновете, но едва ли ще може да се грижи и за стадиона. В тях влиза и съоръжението.

Интересното е, че концесията изтече през март тази година и общината си върна собствеността. Стадионът е един от малкото в България, които предлагат и отлични условия за лека атлетика. На него се състояха две балканиади и едно европейско отборно първенство. Пистата е от клас 2 на международната федерация. В момента в Стара Загора на лагер са националните отбори по лека атлетика на Украйна, които бяха прогонени от родината си.

Кърджали

За времето си “Дружба”, открит през 1963 г., е бил сред най-модерните стадиони в страната. Разполага с футболен терен, олимпийска лекоатлетическа писта според всички международни изисквания, коментаторска кабина, два главни входа и изхода.

Настъпилите в края на XX век промени и липсата на средства за спорт влошават значително състоянието на стадиона. Към 2010 г. той вече не отговаря дори на основните изисквания за провеждане на мачове. Теренът е занемарен, а трибуните са в окаяно състояние. През лятото на 2011 г. биват извършени ремонтни дейности по сектор “А” и терена, но те се оказват недостатъчни. Стига се до отнемане на лиценза и се налага "Арда" да играе домакинските си мачове в Ардино и Перперек.

През 2014 г. започват преговори за ремонт на стадиона и привеждането му във вид, отговарящ на изискванията на БФС. В края на януари 2015 г. стартира основен ремонт, финансиран от Министерството на младежта и спорта. През 2017 г. ремонтът е продължен от клуба.

През януари 2020 г. бе спечелен и проект в ММС за осветление на стадиона на стойност 2,4 милиона лева. Така тимът се завърна на стадиона си след дълги години.

Враца

Стадион “Христо Ботев” е общински. Строи се доста дълго време - от 1946 до 1957 г. През последните години бе обновен главно със средства на държавата. Сменен бе теренът, ремонтирано бе осветлението, поставено бе ново табло. Заради проблемите със съоръжението след завръщането си в елита “Ботев” не играеше на собствения си стадион, а пътуваше из различни градове на Северна България.

Благоевград

Стадион “Христо Ботев” принадлежи на общината. Първоначално е построен през 1934 г. През 2008 г. е разрушена цялата южна трибуна, защото е застрашена от падане. Направени бяха няколко ремонта, за да може да се играят мачове от първа лига. В плановете влиза доста по-сериозно обновяване, но все още няма налични планове за него.

В долните етажи на родния футбол прилични стадиони имат в Монтана и Велико Търново, където отново се намеси държавата по времето на Бойко Борисов. Сега се планира нов терен в Сандански, но “Вихрен” все пак е в трета дивизия. Изключение от разрухата е и стадионът в Симитли, където кметът Апостол Апостолов-Поли, бивш футболен рефер, направи доста добър стадион. Добър е този и в Горна Оряховица. Останалите са в плен на забравата.