Срамът идва скоро – само България остава без национален стадион

https://www.24chasa.bg/sport/article/11579724 www.24chasa.bg
Сърбите вече копаят за това съоръжение, което ще е до аерогарата.

Първият ремонт на “Васил Левски” завърши със самоубийство

Срамът на България по отношение на футболната инфраструктура е съвсем близо. В най-скоро време ще останем единствената държава на Балканите, а и в Европа без нов национален стадион, който да отговаря на изискванията на ФИФА и УЕФА. Това ще стане, след като Сърбия, Черна гора и Косово реализират своите проекти.

Новият стадион на Сърбия ще е за 55 000 зрители и ще се намира в белградското предградие Сурчин на магистрала А1 в близост до изхода за летище “Никола Тесла” и на северния бряг на река Сава.

Според предварителните сметки ще струва 225 милиона евро и ще бъде завършен до 2024 г. Планира се около него да се появи едва ли не нов град, който да расте с бързи темпове. В момента националният отбор на съседите няма собствено съоръжение, а играе на обновения от държавата “Райко Митич” на “Цървена звезда”.

В момента в Сърбия има направо бум на строителството на стадиони. След като бяха завършени пет чисто нови съоръжения, вече се правят още 7. Това са стадионите в Лозница, Суботица, Кранево, Вране, Лесковац, Зайчар и Крагуевац.

В Черна гора са отделени 15 милиона евро за подобряване на спортната ифраструктура за следващата година, след като вече са налети 22 милиона евро в нея.

Най-важният проект е новият национален стадион в старата столица Цетине. Инвестицията в него е за около 8,8 милиона евро. Паралелно с това върви и обновяването на сегашния национален стадион в Подгорица.

Най-младата държава на полуострова Косово също започна строителството на нов национален стадион, който ще се намира в Дренас, на около 15 километра от столицата Прищина. Капацитетът му ще е за 30 000 зрители и вече се строи.

След като прие финала за суперкупата на Европа между “Реал” (Мадрид) и “Манчестър Юнайтед” на новия си национален стадион,

Северна Македония се стяга да направи още един чисто нов стадион, който ще се намира до летището в града. Той ще е за 12 000 зрители и ще повтори този в Люксембург, който стана един от най-модерните в Европа.

И се връщаме в България, където освен ремонт на “Васил Левски” не се предвижда нищо друго към момента. Нашият държавен стадион отдавна е извън стандартите и дори често дразни столичани, защото, като има мач, се блокира центърът на столицата.

Стадионът е построен и открит през далечната вече 1953 година или догодина става на 70. Първият му основен ремонт е през 1966 г. След идването на демокрацията обаче започват сериозните проблеми. Много бързо той излиза извън стандартите, залите започват да текат.

Така се стига до договора с “Риалти” ООД, подписан на 6 юли 1998 г. На 2 септември трябва да започне всичко. Тогава обаче се започва ново проектиране.

На 30 май 1999 г. вече сметката е 6,5 млн. лв. През декември сумата стига 14,9 млн. лв. На 6 юли 2000 г. ДНСК установява незаконен строеж “Основен ремонт на Национален стадион “Васил Левски” и препоръчва изготвянето на независима експертиза. НИСИ констатира некачествено извършени строителни работи и на 21 август ДНСК спира строежа.

През октомври 2001 г. е открит труп на мъж, който се е хвърлил от 150-метров мост на автомагистрала “Тракия”. Според полицията това е Димитър Рагин, собственик и президент на “Риалти” ООД. Няма следи от насилствена смърт и всичко приключва с извод, че е самоубийство. Витаят слухове, че Рагин е забегнал в чужбина с парите от стадиона и си е сменил самоличността, но те не са потвърдени.

Така България е изправена пред ситуацията националният отбор да играе в друга държава. В крайна сметка ремонтът се подновява и е завършен през 2002 г. за мача България - Хърватия, който ни класира за последен път на европейско първенство.

За двубоите на “Лудогорец” от Шампионската лига в София се появи и “президентска ложа”, която е задължителна за големи мачове. След това бе направен и малък VIP сектор на трибуната към Борисовата градина, който се използва за вечното дерби ЦСКА - “Левски”, за да не се събират ръководствата на двата отбора, след като станаха инциденти, особено с Прамод Митал, когато бе нацелен с ракета. По принцип стадионът се разделя за този мач според домакинството. Този отбор, който се води домакин, получава сектор “А” и този на агитката си, а другият - сектор “В” и на своята агитка. Така полицията се справя само с две буферни зони между запалянковците. Точно МВР поиска повече да няма мачове на клубните стадиони на двата най-популярни клуба в България, след като те бяха палени и трошени от феновете на противника.

Сега състоянието на националния стадион е доста прилично. Разполага и с писта за лека атлетика, на която се провеждат състезания. Преди финала за купата в неделя обаче и това създава проблеми. В събота и неделя сутринта има турнир по лека атлетика, след което всичко трябва да бъде прибрано, за да не пострада оборудването от футболните запалянковци. Скочищата в сектора за висок скок например са от изкуствени материали, които могат да бъдат лесно запалени от една бомбичка например. А на дерби летят и ракети.

Постепенно обаче идва времето и за нов ремонт. В момента има потрошени седалки дори в ложата на стадиона, защото все пак минаха 20 години от поставянето им. Стълбите започват леко да се ронят. Фугите отново се отварят и при дъжд и сняг започва да тече в залите. Цяло приключение е за УЕФА да организира голям мач в София, защото няма място за офисите, които са необходими. Отделно салонът за VIP гостите е всъщност закритата писта за лека атлетика.

През последните години много се говори за нов национален стадион.

Дори изборът на място бе ускорен, след като имаше идея Балканите да кандидатстват за европейско и дори за световно първенство по футбол. Сега министърът на спорта Радостин Василев също обяви, че ако се изпълни мандатът на четворната коалиция, съоръжението ще бъде направено.

Вариантите за място остават два – или в “Обеля”, или след резиденция “Врана” към магистрала “Тракия” и околовръстния път.

Все още обаче става въпрос за планове, а не за началото на строеж.

В същото време около нас не остана държава, където да е нямало голям финал.

Румъния бе домакин на мачове от последното европейско първенство.

Турция кандидатства за тези през 2028 и 2032 г., като вече е готова със стадионите и смята да реновира само един.

За Северна Македония стана въпрос.

Финалът на най-новия турнир Лигата на конференците е на Балканите, но става въпрос за чисто новия национален стадион на Албания в Тирана.

В Гърция бе финалът на Шампионската лига през 2007 г., когато “Милан” победи “Ливърпул” с 2:1. Там имат един куп модерни стадиони, начело с олимпийския в Атина.

И България остава самотно петънце на полуострова. Иначе сме членове на ЕС и НАТО. Но не и по отношение на футболната инфраструктура.

ЗАЩО УЕФА НИ ОТРЯЗА ПРЕДИ 8 ГОДИНИ ЗА ЕВРОПЕЙСКОТО 

София бе един от кандидатите за паневропейското първенство през 2020 г., което заради пандемията се състоя година по-късно. Идеята бе да се вземат мачове с новия стадион на “Славия”. УЕФА обаче ни посече доста сериозно, най-вече като държава. Ето какво пишеше в доклада за София през септември 2014 г. За съжаление, нещата не са мръднали напред от онова време.

Визия, концепция и наследство

Българската кандидатура има за цел да допринесе на просперитета и развитието на столицата София и да предложи възможност на местните отговорни структури за развитие и придобиване на опит в областта на организиране на големи футболни събития.

Социална отговорност и поддръжка

Дадените гаранции са недостатъчни и не отговарят на нуждите на УЕФА. Например твърде либерално е отношението към тютюневия дим. Обещание да бъдат покрити всички изисквания на социалната отговорност не са заложени в предоставените гаранции.

Политически и икономически аспекти

Независими институции като Световната банка дават на страната ниски рейтинги, но необходимите политически и футболни структури са налице. Финансовата схема, която да подкрепи необходимите за проекта инвестиции, e неясна.

Легални аспекти на кандидатурата

Споразумение с града домакин не е подписано. Вместо това становище от страна на София твърди, че, макар да подкрепя кандидатурата, участието на столицата в проекта ще бъде ограничено само до логистична помощ. Що се отнася до гаранциите, изискани от УЕФА, повече от половината са заменени с писма, които не дават необходимото ниво на протекция от страна на града.

България няма закон, който да ограничава неоторизираното разпространение на билети за спортни и други събития. Необходимо е приемането на такъв, за да се отговори на нуждата от контрол в този аспект. Публичното излъчване не е регулирано.

Рекламирането на тютюневи изделия и алкохол е забранено с някои изключения.

За организирането на събитието кандидатурата предвижда създаването на национален организационен комитет и местен организационен комитет, които ще включват органи на властта.

Използването на доброволци не е уредено в законова рамка.

Правовата ситуация на кандидатурата се смята за слаба и непълна, така че не осигурява правов комфорт.

Стадион

Новият национален стадион в София е във фаза на предпроект и дизайнът и конструкцията ще започнат само ако градът бъде избран за домакин. Завършекът на конструкцията е предвиден за февруари 2017 година. Капацитетът ще бъде 33 621 зрители, а бюджетът за инвестицията е 49,5 милиона евро. Стадионът ще бъде собственост на International Sports Development (ISD). Основните домакини на съоръжението ще бъдат ПФК “Славия” София и Българският футболен съюз.

Съоръжението отговаря на изискванията на УЕФА за минимален капацитет. След налагането на правилата на сигурност за европейско първенство капацитетът ще стигне малко над 30 000 души. Що се отнася до достъпността, в документите на кандидатурата не се дава информация за достъп до и от предвидените паркинг места.

Сигурността и защитата не могат да бъдат оценени на този етап. Проектът за стадиона не е представил необходими сертификати за сигурност, нито планове за евакуация. Не е предложено също така и място за контролна стая. Единствената информация, доставена до този момент, е за броя на предвидените турникети на входовете, които са недостатъчно. Няма информация за предвиден външен периметър на сигурност, контролни камери и система за публично уведомяване.

Броят на предвидените тоалетни в отделните сектори е задоволителен, но цялостното количество е малко. Стая за оказване на първа помощ и съоръжения за инвалиди не са точно определени.

Планираният размер на игрището - 105 м x 68 м отговаря на изисквания на УЕФА. Същото се отнася и за предвидените стаи за играчи и официални лица, но без да са индикирани на картата на съоръжението, не могат да бъдат оценени.

ВИП места, зони за ВИП настаняване на корпоративни гости и спонсори не са индикирани и няма информация за такива. Няма информация за техническа поддръжка на изискванията на УЕФА като резервно електрическо захранване, прожектори, екрани, системи за звуков и температурен контрол.

Изискванията за големина и място на медийния център са само частично покрити.

Нито едно от съоръженията не е описано или посочено на карта, така че адекватно оценяване на проекта на стадиона на практика е невъзможно.

Няма предвидено допълнително място за временни съоръжения. Не се посочват центрове, където да се помещават доброволците, стюардите или център за акредитации.

Мобилност

Международният публичен достъп на София зависи силно от въздушния транспорт. Градът е свързан със съседните си страни главно чрез магистрали, като високоскоростен железопътен транспорт все още не е наличен и няма да бъде до 2020 година.

Основната връзка между международното летище и центъра на града се осъществява с автобуси, но нова линия на метрото трябва да бъде на разположение до 2020 година. Стадионът ще бъде достъпен с градски транспорт в близост до съоръжението.

Капацитетът на летището не е достатъчно, за да отговори на очаквания пътникопоток през 2020 година, без да се брои евентуалната организация на европейско първенство, така че са необходими разширения на базата.

Настаняване

Капацитетът, който предлагат хотелите в София е приемлив, с известен дефицит на стаи от висок клас, и ще позволи на града да се справи с настаняването на феновете и официалните лица в разумна дистанция от стадиона.

Българската асоциация на хотелите и ресторантите и Министерството на икономиката гарантират възможността на града да приеме потока на посетители, които могат да се очакват. Всичко това може да стане на цени в рамките на нормалните граници за града.

Кандидатурата дава адекватни предложения за настаняване на отборите, които отговарят на изискванията на УЕФА. Предложените тренировъчни центрове са удобно разположени и от много добър стандарт. Цената на наем за едно от съоръженията е много високо.

Промоция на събитието

Кандидатурата предлага адекватна локация на фензоните.

Гаранциите по отношение на промоцията на събитието на национално ниво и организиране на фензони в градовете, които не са домакини, са много слаби.

Търговски аспект

На базата на получената информация търговските изисквания не са покрити. Съществува сериозен риск от неосъществяване на договореностите с търговските партньори.

БУРГАС СЪСИПА НАЙ-КРАСИВИЯ СТАДИОН

“Лазур” бе №1, сега пустее с градския

През 1997 г. Христо Порточанов завърши целта на живота си. С помощта на нефтопреработвателния завод на картата се появи стадион “Лазур”. Най-добрият в България, по всички изисквания на ФИФА и УЕФА. Завистта бе огромна, особено от столичните клубове. “Всеки може с парите от петрол”, се подхвърляше тогава. Но Порточанов нямаше как да прибере съоръжението у дома си и да го открадне. Остана за града.

Днес “Лазур” е празен и се руши. Същата е съдбата и на знаковия за града градски стадион, или “Черноморец”. Скоро и той ще се опразни, след като синдикът, който управлява съоръжението, е пратил писмо на едноименния третодивизионен клуб да плати три наема или да се маха.

Всъщност точно трета дивизия е нивото на футбола в един от най-бързо развиващите се градове в България.

“Нефтохимик” изгуби лиценза си и смята през лятото да се появи в пета дивизия. “Бургас спорт” и “Свети Никола” са в четвърта.

Всичко дойде след разрива на собствениците на “Петрол” Митко Събев и Денис Ершов.

Общината не прехвърли два терена около “Лазур” към стадиона, а от своя страна Събев отказа да върне “Черноморец”. Така се стигна до патовата ситуация.

В момента “Лазур” е собственост на “Спорт пропърти мениджмънт”, а след приключването на “Нафтекс” “Черноморец” отиде в синдик. В градския стадион собствеността е съвместна с общината.

“Нефтохимик” използва терените в квартал “Долно Езерово”, преди да изчезне от футболната карта. Сега намеренията на шефовете на “Черноморец” са също да отидат там. И вероятно и този вековен клуб ще изчезне скоро от картата.

А плановете бяха за мегакомплекс на мястото на стадион “Черноморец”, който да бъде един от най-модерните в страната. Но всичко си остана на хартия.

Комплексът “Гнездо на акули” също пустее и догодина може да стане старчески дом.