Почти толкова има и Пловдив, за суперкупата отново властва "Лудогорец"
Положението на столичния футбол не е никак розово през последните 13 сезона, откакто титлите пътуват за Разград и Ловеч.
За целия период столични клубове са спечелили само четири купи и две суперкупи. Всичко останало отива отново в провинцията.
ЦСКА е най-добре с цели три трофея през този период. Особено ценен бе този от 2011 г., когато клубът бе пратен във “В” група заради дългове. И въпреки това под ръководството на Христо Янев взе купата след 1:0 над “Монтана” във финала. Това си е единственият път, когато третодивизионен тим е играл за трофея и на всичко отгоре го е спечелил.
Следващата купа дойде в Борисовата градина 10 сезона след това, като трофеят бе спечелен със същия резултат срещу “Арда”. Към това се прибавя и суперкупата на България за 2011 г., която бе взета с 4:1 над “Литекс”.
“Левски” взе след титлата си през 2009 г. и суперкупата след 1:0 над “Литекс” и стартира голямата суша, за да бъде прекъсната този сезон в турнира за купата с 1:0 над ЦСКА. Първи трофей след 13 години чакане. Дори се заговори, че последният треньор, извел отбора до шампионската титла, Емил Велев е проклел клуба, което той отрече.
И единственият друг трофей за столицата през този период е купата на “Славия” през 2018 г., когато “белите” надвиха с дузпи “Левски”, след 0:0 в редовното време и продълженията.
За същия период обаче по две купи, колкото ЦСКА, печелят обаче “Берое” (Стара Загора), хегемонът “Лудогорец” и дори пловдивския “Локомотив” под ръководството на Бруно Акрапович. По един трофей, колкото “Левски” и “Славия”, имат “Литекс”, “Черно море” (Варна) и другият пловдивски тим - “Ботев”.
Но в тези години се случва и нещо уникално за България. През 2010 г. за първи път в историята нито един столичен отбор не достига до 1/2-финал за купата и четворката е изцяло от провинцията. “Левски” отпада на 1/8-финал след 1:4 при гостуването на “Черно море”. На същия етап си тръгва и “Локомотив”, който се пада със “Славия” и е елиминиран с 1:2. В следващия кръг “Черно море” праща у дома и ЦСКА след 1:0 във Варна, а “Славия” стига само до 0:0 при гостуването си на “Чавдар” (Етрополе) и отпада след изпълнение на дузпи. Така на 1/2-финалите са “Берое”, “Черноморец” (Поморие), “Чавдар” и “Калиакра” (Каварна).
Същото се повтаря и през 2012 г., когато на 1/2-финал стигат “Лудогорец”, “Локомотив” (Пловдив), “Септември” (Симитли) и “Литекс”. И през 2017 г. с четворка от “Ботев” (Пловдив), “Лудогорец”, “Литекс” и “Верея” (Стара Загора).
Колкото до суперкупата, там доминацията на “Лудогорец” е тотална за периода от последната столична титла насам. Разградчани прибраха 5 трофея.
По един, колкото имат “Левски” и ЦСКА, са още “Литекс”, “Берое”, “Черно море” и пловдивските “Ботев” и “Локомотив”.
С други думи, и извън първенството доминацията на провинцията в родния футбол продължава с пълна сила, въпреки напъните на столичните отбори.
Всъщност, когато “Левски” и ЦСКА печелят последните си титли, “Лудогорец” реално не съществува на картата. Единственият силен дразнител е “Литекс” на Гриша Ганчев.
Реално между двата проекта в Ловеч и Разград има
доста сходни неща. И Ганчев, и Кирил Домусчиев в един момент са много близо до ЦСКА, но не успяват. Ганчев - заради Васил Божков, който прибира клуба от Любослав Пенев за смешните 50 000 лева. Домусчиев пък бе член на управителния съвет по времето на “Титан”, но бързо се махна.
И двамата решиха да правят проекти “на зелено” с отбори без особени успехи, без легендарни футболисти и без сериозен интерес от страна на запалянковците и това се оказа доста печелившо за България. Ловеч записа четири титли, като преди това имаше по-малко сезони в елита. А последният тим, който е завършил преди “Лудогорец” в каквото и да е класиране, е “Доростол” (Силистра), спечелил първото място в Югоизточната “В” група преди точно 13 сезона. Когато стартира провинциалното господство.
А някои играчи от последния шампион от столицата продължават да играят. При титлата на “Левски” в по 31 мача във всички турнири записват нападателите Георги Христов и Зе Соареш, както и защитникът Живко Миланов. С 30 е халфът Владимир Гаджев. По 29 записват Георги Иванов-Гонзо, който вече е директор в БФС, както и македонецът Дарко Тасевски, който в момента е част от състава на “Славия”. След тях с 28 е скандалният мароканец Юсеф Рабех, но тогава стълб в защитата. С 27 е Георги Сърмов, а с 26 - Давид Бистрон. 25 мача във всички турнири с 6 гола е бразилецът Жоаозиньо, който още рита в Русия, а с по 24 са Лусио Вагнер и Мирослав Иванов-Деко. Вратарят Георги Петков е с 23 двубоя, в които допуска само 14 попадения. А в момента продължава кариерата си
в “Славия” и чупи всички рекорди по дълголетие в родния футбол. Николай Димитров-Хичо и Веселин Минев играят по 22 двубоя за “сините”. Лъчезар Балтанов е с 18, мароканецът Рашид Тиберканин - със 17, а Христо Йовов с 13, колкото записва и юношата Виктор Генев. С 11 е друг младок - Иван Цачев. Фелипе да Коща, който е откраднат от ЦСКА, прави само 9 мача със “синята” фланелка и е освободен. Резервният вратар Божидар Митрев и бразилският нападател Жеан Карлош са с по 8. Йордан Милиев има 6, а с по 4 са третият вратар Даниел Киш от Словакия и нападателят Еньо Кръстовчев. В по три мача участват Шахиб Бензукан и още един вратар Цветан Димитров. С два са халфът Боян Илиев и нападателят Георги Чакъров. И с м по един - Георги Недялков, Димитър Димитров, Боян Табаков, Мариян Огнянов, Симеон Иванов и Стефан Станчев.
