Легенди и легендички само
гледат келепира, иначе са пас
Бурните часове на дербито между ЦСКА и ФК ЦСКА 1948 отново разбуниха духовете в Борисовата градина. Феновете показаха доста отрицателно отношение към хората, чиито имена доскоро са скандирали. И дискусията кой прав и кой крив избухна. Анонимни автори в престижни спортни сайтове заклеймиха реакцията на запалянковците, други пък ги защитиха.
А всичко се крие в един прост въпрос. Някой знае ли защо ЦСКА просто не участва в първенството за ветерани? Отговорът е прост. Легенди и легендички просто не могат да се гледат, камо ли да играят в един отбор. Тях никога не ги е обединявало нещо друго, освен парите. Колко от тези “заслужили ветерани” се вясват на стадиона, когато не са на работа в клуба? Нула. И това важи не само за “Българска армия”, но и за стадиона в Бистрица. Когато по една или друга причина се махнеш, изчезваш от картата. Едва ли някой си спомня какво мрънкане беше, че ги изгонили от изкуствените игрища за традиционния им мач на малки вратички по времето на “Титан”. Все едно бе паднал таванът.
Забравени са и облагите, които са получили от клуба. За тях остават единствено големите думи, че са дали живота си за ЦСКА.
Но забравят, че ЦСКА им даде заплати,
нечувани за времената, когато играеха, чинове, облаги, апартаменти, и то не по един, а по няколко. Във времената, когато за кола се чакаше с години, те си вземаха нова през една. Това удобно е забравено. Те са дали всичко, ама са и взели. Вярно, някои от тях профукаха всичко и сега искат още. Щом си легенда, трябва да цицаш до живот. Удобен начин на мислене, не смятате ли?
Повечето от тях не могат да се гледат в очите. Толкова голяма е ненавистта им един към друг. Нещо като при четвъртите в света, дори и по-тежко. Единствено може да ги обедини някой лев в повече. Оставяме настрани проблема с девалвацията на думата “легенда” през последните години. С нея се кичат играчи с изиграни минути за ЦСКА, други, които са изкарали цялата си кариера в други отбори, но минали през Борисовата градина и покрай неговите силни години спечелили някоя и друга титла. Нищо, че през по-голямата част са били на пейката.
Ще се върнем само към фалита на старото дружество. Когато се платиха 8 милиона лева и повечето пари отидоха в джобовете точно на някои легенди. И то сериозни суми. Тогава щяха да се даряват пари на детско-юношеската школа. То не бяха декларации, интервюта. Равносметката? Дарения от бай Добри, домакина, бившето пресаташе Иван Ченчев и ексюрисконсулта Радостин Василев. Няма да напомням кои легенди бяха в списъка на кредиторите, одобрен от синдик Дора Милева, за да не се обиди някой, всеки може да го провери сам. Има го на няколко места в интернет. Само ще спомена “Еко Депозит”, придобило вземане на Радослав Здравков и Никола Газдов, придобил вземане на Методи Деянов. За да може да се направят още изводи какво се целеше с това.
Да се връщаме ли към драмата преди началото на сезона, когато трябваше да се изплатят 3,5 милиона лева на “легенди”, привлечени по искането на определени хора и осъдили клуба в Лозана. Все пак поне срещу тази сума се придоби окончателно легитимност на новия клуб. Защото във всички решения пишеха, че той “е правен и спортен приемник” на стария. Точка. Вече никой не може да има претенции. Защото решенията са окончателни и не са обжалвани, а КАС е върховната инстанция в спорта.
Всъщност, ако човек се замисли, около фалита на старото дружество
ЦСКА загуби поне 3 отбора
през последните 6 години. Пари на вятъра. Емблемата бе важна, нищо, че е имало поне 20 през годините. ОК, срещу това се събираха пари за автобус и се събраха... 500 лева. Дълговете към асове като Тенгариня и прочее бяха важни, за да продължи съществуването на клуба. Отново помощ, която спря на около 1/3 от сумата.
Старото дружество нямаше как да бъде оздравено, както гласи една мантра. Това го разбра и Васил Божков, иначе нямаше да вкара оздравителен план, който и за първокурсниците от ВИИ “Карл Маркс” знаеха, че не отговаря на изискванията. Важното бе да се хвърли прах в очите и да се пречи.
Единствената константа през тези години бе публиката. Не тази, която търсеше начини за преживяване и да работи като професионален фен. Онези другите, които от години са на стадиона заради ЦСКА. Тръгнали от “Г” и спрели някъде по другите сектори. В дъжд, сняг, по социализъм и демокрация. Тези, които бяха и в понеделник на стадиона. На тях никой, ама абсолютно никой няма право да им държи сметка какво са направили. Защото те са ЦСКА.
Те никога не са искали да управляват клуба,
а само да го подкрепят.
Сега ще дойде въпросът защо “Левски” има отбор при ветераните. Заради Томас Лафчис. Който навремето натири всякакви запалянковци и ветерани от клуба. Вярно, някои се върнаха, но вече по правилния начин - да подкрепят, а не да управляват.
“Лудогорец” също има отбор при ветераните. Въпреки че по времето, когато е трябвало да играят на терена, техните не са били в Разград, а отборът е бил в трета и четвърта дивизия. Помагат им всички, привлечени на работа, включително и такива, дали живота си за други отбори. Но най-важното е, че се разбра защо Кирил Домусчиев избяга с 200 от София и отиде в Разград? Няма организирани фенове, няма славни легенди. Други не избягаха, а напротив - дойдоха да дават.
А в Борисовата градина още търсят 11 човека за един отбор при ветераните. И още дълго време ще го търсят.
