Президентът на “Реал” (Мадрид) Флорентино Перес продължава да се бори за Суперлигата въпреки отказа на един куп отбори. "24 часа" се опита да обясни точно къде той се опитва да заблуди футболната общественост.
Ф. Перес: Ние сме длъжни да пазим стойността на тази спортна институция, която е най-престижната и най-обичаната в света. Това се предава от поколение на поколение и създава основите на нашето наследство и история: работа, себераздаване, другарство, скромност, уважение, солидарност и постоянното развитие към по-добро.
Наистина европейският модел на спорта и футболната пирамида води до отвореност и възможност принципите да се предават от генерация на генерация. Наистина ли “скромност” и “уважение” е това да няма други мачове, освен тези на “Реал” (Мадрид) и всички останали клубове в турнирите са недостойни?
Ф. Перес: Трябва ни професионално, модерно и прозрачно управление, което е адаптирано към световните проблеми днес, и не се базира на структури, създадени миналия век. Ние трябва да направим такъв продукт, който да върне ентусиазма на феновете и тяхната любов към футбола.
Начинът, по който Суперлигата бе планирана и обявена, е всичко друго, но не и прозрачен. Таен план на няколко собственици, които подписват договор, с който се обвързват помежду си. Няма прозрачност и при подбора. Целият останал футбол е изключен от плана им и техните дискусии. Защо феновете излязоха на протести, след като го обявиха? Защо толкова отбори се отказаха под натиска на феновете си?
Ф. Перес: “Реал” спечели 14-ия си трофей на европейски шампион под ръководството на Карло Анчелоти, който влезе в историята.
Значи да спечелиш Шампионската лига на УЕФА, е нещо важно и историческо. “Реал” използва точно евротурнирите, за да гради имиджа си. Това е благодарение на много отбори от всички краища на Европа, които са играли срещу тях, за да се наричат еврошампиони. И сега тези клубове ще бъдат изоставени като стари коли. Как един “нов” и изкуствено създаден турнир ще допринесе за това? И каква легитимност ще има?
Ф. Перес: “Реал” е най-титулуваният отбор в историята и това е в нашето ДНК. Ние създадохме ФИФА, европейската купа, промотирахме промените, които трябваше да бъдат направени през миналия век, и имаме задължението пред милиони фенове по света да пазим футбола и неговото единство.
Значи “Реал” е направил “всички необходими реформи”, които вече не са достатъчно добри. Единството на футбола не е в 12 (или 15) постоянни клуба от пет-шест държави плюс 5 “други”. Сигурно Перес е забравил, че има постоянно място в асоциацията на клубовете, където се дискутират всички промени. И има право на глас. Въпреки протестите явно се смятат за самодостатъчни и че единствено притежават рецептата за спасяването на футбола и тя включва голямото мнозинство от клубове.
Ф. Перес: В тениса Надал и Федерер са играли 40 пъти за 15 години. Надал и Джокович имат 59 мача за 16 години. Във футбола сме играли с “Ливърпул” девет пъти за 67 години. С “Челси” - 4 пъти за цялата история. Защо трябва да отнемаме на феновете тези двубои?
Все пак професионалният тенис е верига, където всеки един състезател има цяла година. Няма локални/национални общества на фенове, които следват любимците си стотици километри, свързани с определен клуб, и които дават доста сериозни средства и в студа, и в жегата да бъдат до любимците си. Тенисистите също така са поставяни и “филтрирани”, докато турнирът прогресира. Надал срещу Федерер е само заради успехите им в даден турнир. Да, има много турнири, но няма нещо такова като “местни тенис турнири” или лиги. Има големи и малки и няма модел на “изпадане и промоция”. Така че тази аналогия не е точна. Има 4 големи турнира и следователно тенисистите имат само 4 шанса годишно да играят един срещу друг на тях. А има доста по-слаби турнири по цял свят. Във футбола има една местна лига и една Шампионска лига.
Второ, може би трябва да се спомене, че “Реал” е играл с “Байерн” 20 пъти през последните 22 години. Смешно е да се дава пример с “Ливърпул”. Защото този отбор бе велик през 70-те и 80-те години на миналия век и в криза през 90-те. Едва ли щеше да бъде интересен мачът през кризисния период. Същото се отнася и до “Челси”. Този отбор бе смятан за слаб, преди да дойде Роман Абрамович. “Манчестър Сити” бяха в трета и втора дивизия, преди да се появи шейх Мансур. Може би заради 70-те години г-н Перес трябва да включи “Нотингам Форест”? Готов ли е след няколко години да го направи с “Нюкасъл”? За него историята е свързана единствено с тези от близките няколко години, като се изключи “Реал”. Значи по тази логика в тениса трябваше да запазят Стефан Едберг и Щефи Граф за постоянно.
И накрая това сравнение е просто грешно. Няма как да се сравнява уникален индивидуален талант с отборен такъв. Той просто е по-дълготраен. Но във футбола има много подходящи заместители. След като не можеш да гледаш “Реал” - “Ливърпул”, можеш да се насладиш на “Байерн” - “Ювентус” или “Милан” - “Челси”.
Ф. Перес: След разпадането на СССР Съветът на Европа не прие Русия и другите републики заради липсата на гаранции за демокрацията. Но те се включиха в УЕФА. Малките държави като Андора, Сан Марино, Фарьорски острови и Лихтенщайн с общо население от 200 000, гласуват наравно с Германия, която е 83 милиона.
Също така се оплака срещу клубове, които са със собственици извън ЕС. Но четири от клубовете в Суперлигата са собственост на американци, “Челси” бе руски (а руснаците не са европейци според него), “Манчестър Сити” е арабски, а “Интер” - китайски. Или 7 от основателите са със собственици извън ЕС.
Ф. Перес: Ние бяхме на върха на спорта, а сега сме на 13-о място. Бяхме задминати от 12 американски спорта. Значи в САЩ правят нещо хубаво, а в Европа - не. Футболът губи стойността си спрямо други спортове и други платформи.
Това е признание, че всичко е за пари. Не е за солидарност или стойности. Европейският спорт е богат на традиции заради своите различия. Точка. В САЩ спортът е доста регулиран и предлагането е доста ограничено. Това е причината да се вдига цената.
Всички телевизии в САЩ предават национално. Става въпрос за пазар от 330 милиона човека и среден брутен вътрешен продукт на глава от населението между 60 и 69 хиляди долара. Този показател в Европа е точно наполовина (32 000). Богатството е движено от едно население, едно законодателство, четири национални телевизии и други, които имат платформи за стрийминг. Просто положението в Европа е друго.
Ф. Перес: Аудио-визуалните приходи на Националната футболна лига, където имат само 8 домакинства, са по-голями от тези на Шампионската лига.
Значи отново става въпрос за пари. Но за да сме точни, трябва да се знае, че в Шампионската лига има максимум 6 домакинства. Да се сравнява НФЛ и Шампионската лига, е доста странно. НФЛ е де факто монополист. Докато Шампионската лига е заедно с местните първнства и дори националнте отбори. Американският футбол е НФЛ. Шампионската лига дели тортата с Висшата лига, Ла Лига, Бундеслига, Серия “А”, Лига 1, всички останали пъвенства, световното първенство и европейското. Шампионската лига не може да играе през уикендите, които са запазени за местните първенства. И въпреки това приходите от телевизионни права на евротурнирите са 30% от тези на всички първенства.
Ф. Перес: УЕФА увеличава мачовете срещу слаби отбори.
Това е мнението на г-н Перес за отборите, които са извън Суперлигата. За него те са “непрозрачни”, “слаби” и дори, както е казвал преди, “модестос”. Така той вижда останалата част от футбола, която ще предпазва. Значи може да се каже, че няма да се предпазва футболът (който е хиляди клубове и милиони фенове), но единствено футболният бизнес. Този, в който една малка част клубове благодарение на УЕФА станаха световни марки. Така се получава някаква звездна верига, в която елементът на шоуто е доста по-важен от спортния и състезателния. В края на този път този, който спечели първото място, е ирелевантен, стига да са постигнати бизнес и финансовите задачи. Минималното присъствие на аутсайдери е необходимо, за да се влива нова кръв на “основателите”, които обират всички блага. “Слабаците” да си останат с УЕФА и да разпределят парите, които остават. Те ще си играят в националните първенства, където “флорентинците” ще запълват свободното си време между мачовете в Суперлигата, без да им пука в крайна сметка къде в класирането ще завършат.
Ф. Перес: Миналата година 12 от най-големите отбори в Европа направихме стъпка към ново състезание, което да подобри Шампионската лига, като оставят националните първенства така, както са. Вместо да има дебат по тези проблеми, те продължават да критикуват Суперлигата само заради предложения формат, като повтарят, че не е честно, а знаят, че не е така. Суперлигата предложи потенциален формат, в който 25% от местата да отидат към отбори от другите евротурнири. Ние показахме, че предложението ни е за дебат. Дебат за цялото футболно семейство, който предложихме с писмо до УЕФА и ФИФА. Знаете какво стана. Получихме заплахи и обиди от УЕФА. Суперлигата никога не е била затворен формат и точно заради това партньорите в нея бяхме съгласни, че както УЕФА прави със своите турнири, ще адаптираме формата към този, който е най-подходящ за всеки един момент на проекта.
Перес потвърждава, че Суперлигата няма да има отворен формат, който да зависи на спортния резултат.
Думите му са точно обратните на това, което адвокатите му пледараха пред Европейския съд.
Първо, след като европейските институции се произнесоха след обявяването на Суперлигата, тя публикува на 30 ноември 2021 г. следното медийно съобщение: Европейската Суперлига разбира фенове и властите, които искат отворен турнир и функционираща спортна пирамида. И ние решихме този проблем. Всеки бъдещ турнир ще следва тези принципи.
Второ, което е от още по-голямо значение, адвокатите на Суперлигата заявиха пред Европейския съд по време на изслушването на 11 и 12 юли 2022 г., че тя всъщност е “само платформа за дискусия”, а не отделен турнир. Въпреки това Перес продължава, че тя трябва да е затворена и отворена само за елита.
Или с други думи, адвокатите малко “послъгаха” съдиите от Европейския съд.
Ф. Перес: От наша страна, след като Европейският съд постанови на монополното положение на УЕФА, ще направим така, че феновете да са доволни цяла година, да възстановим любовта към нашия спорт и да обърнем тренда в европейския футбол. Това е единстеният начин да се спаси бъдещето на футбола, на целия световен спорт и всички ще спечелят от това.
Суперлигата никога не е споменавала точно с какво ще помогне на футболната общественост (особено що се отнася до солидарността). Точно обратното - проектът е печеливш само за клубовете от Суперлигата. Трябва да се помнят думите на самия Перес, когато обяви, че мачовете ще се дават по телевизия “Ел Чирингито”. Тогава той обясни, че всички средства, които се генерират, ще бъдат само за 12-те клуба. “В момента, в който парите дойдат, ние сме в солидарност” и “Ако имаме парите и не губим, то ще има поток и към останалите, защото ще купуваме играчи и ще сме солидарни за колкото време си искаме”.
